Дивергенти

- Вие двамата с автобус ли се возихте днес? - питам. Малко ме интересува как Сюзън и Робърт са се прибрали след училище, но трябва да сменя темата.

- Баща ни трябва да работи до късно - отговаря Сюзън. - Освен това ни посъветва да поразмишляваме известно време преди церемонията утре.

При споменаването на церемонията сърцето ми започва да бие учестено.

- Добре сте дошли, ако решите да наминете по-късно -любезно казва Кейлъб.

- Благодаря - усмихва му се Сюзън.

Робърт вдига вежди насреща ми. Двамата с него непрекъснато си разменяме погледи през последната година, откакто Сюзън и Кейлъб започнаха да се ухажват предпазливо, както само Аскетите го правят. Очите на Кейлъб проследяват Сюзън, докато се отдалечава по тротоара. Налага се да го стисна за ръката, за да го изкарам от унеса. Повеждам го към къщи и хлопвам вратата зад нас.

Той се изврьща към мен. Тъмните му прави вежди се си-бират и между тях се образува бръчка. Когато се намръщи, още повече започва да прилича на майка ми и баща ми. За миг си представям как води сьщия живот като баща ми; остава при Аскетите, усвоява някой занаят, жени се за Сюзън и създава семейство. Всичко ще бъде прекрасно.

Аз обаче може и да не го видя.

- Сега вече ще ми кажеш ли истината? - меко пита той.

- Истината е - казвам, - че не трябва да го обсъждам с никого. А и ти не би трябвало да питаш.

- Толкова правила престъпи, та пред това ли се спря? Дори когато става дума за нещо толкова важно? - Веждите му се сливат, той хапе ъгълчето на устната си. Макар да ме обвинява с думи, гласът му звучи така, сякаш се опитва да изкопчи информация от мен - май наистина иска да му отговоря.

На свой ред присвивам очи.

- Ами ти? Какво стана по време на твоя тест, Кейлъб?

Погледите ни се срещат. Дочувам свирката на влака, но

е толкова слаба, че като нищо може и да е вятърът, който свири из алеите между къщите. Въпреки това, съм сигурна, че е влаковата свирка. Звучи така, сякаш Безстрашните ме викат при себе си.

- Просто... недей да казваш на нашите какво се случи днес, става ли? - казвам.

Той задържа очи върху моите за няколко секунди, после кимва.

Имам желание единствено да се кача горе и да си легна. Тестът, ходенето пеша и сблъсъкът с безкастовия изцедиха силите ми. Но тази сутрин брат ми направи закуската, майка - обяда, а баща ми сготви снощи, така че е мой ред да домакинствам. Поемам си дълбоко въздух и се отправям към кухнята, за да се захвана с вечерята.

Миг по-късно Кейлъб се присъединява. Скърцам със зъби. Освен че притежава вродена доброта и жертвоготов-ност, той е готов да помага във всичко - това ме дразни дори повече.

Двамата работим, без да пророним и дума. Аз готвя грах на печката. Той размразява четири пилешки разфасовки. По-голямата част от храната ни е замразена или консервирана, защото в днешно време фермите са много далече. Майка веднъж ми каза, че едно време имало хора, които отказвали да купуват генетично модифицирани продукти, защото ги смятали за неестествени. Сега обаче нямаме избор.

Когато родителите ми се прибират, вечерята е готова и масата е сложена. Баща ми хвърля чантата си до вратата и ме целува по косата. Другите хора го смятат за самоуверен човек - може би твърде самоуверен, - но той също така е много нежен и лЬбящ. Опитвам се да виждам само доброто в него; опитвам се.

- Как мина тестът? - пита той. В това време аз прехвърлям граха в купата за сервиране.

- Добре - отговарям. Няма как да съм от Прямите. Лъжите ми се удават твърде леко.

- Чух, че е станало някакво объркване при един от тестовете - казва майка ми. Също като баща ми и тя работи за правителството, но е мениджър на проектите за градско благоустройство. Освен това, набира доброволци, които да провеждат тестовете за установяване на наклонностите. Но най-много време отделя да помага на безкастовите, като им осигурява храна, подслон и им предлага работа.

- Така ли? - обажда се баща ми. Рядко се случва да възникне проблем с теста за установяване на наклонностите.

- Не успях да разбера много, но приятелката ми Ерин каза, че нещо се е объркало с един от тестовете и резултатът трябвало да бъде докладван устно. - Майка поставя салфетка до всяка чиния на масата. - Явно на ученика му прилошало и трябвало да бъде изпратен по-рано вкъщи -вдига рамене тя. - Надявам се всичко вече да е наред. Вие двамата чухте ли нещо за това?

- Не - отговаря Кейлъб. И се усмихва на майка ми.

Брат ми също няма как да е от Прямите.

Настаняваме се около масата. Винаги сервираме храната отляво надясно и никой не започва, преди всички чинии да са пълни. Баща ми протяга рьце към майка ми и брат ми, те на свой ред протягат ръце към него и към мен, след това баща ми благодари на Бог за храната, за работата, за приятелите и семейството. Не всички семейства на Аскети са религиозни, но според баща ми не трябва да обръщаме внимание на различията, защото това само ще ни разедини. Аз обаче не съм сигурна какво може да излезе от тях.

- Е - обръща се майка към баща ми, - разказвай!