Дивергенти

Тя взима ръката му и прави малък кръг с палеца си върху кокалчетата на пръстите. Вперила съм очи в сключените им ръце. Родителите ми се обичат, но рядко показват своята привързаност пред нас по този начин. И нас научиха, че във физическия контакт има огромна сила - наясно съм с това още от малка.

- Кажи ми какво те измъчва - добавя тя.

Забивам поглед в чинията. Изострената чувствителност на майка ми понякога ме изненадва, но сега я усещам като обвинение към мен самата. Как съм могла да бъда толкова заета със себе си, че да не забележа посърналото му лице и присвитите рамене?

- Днешният работен ден беше труден - казва той. - Е, всъщност Маркъс имаше труден ден. Не трябваше да го виня за това.

Маркъс е колега на баща ми; и двамата са политически лидери. Градът се управлява от петдесетчленен съвет, съставен изцяло от представители на Аскетите, защото нашата каста е почитана заради своята неподкупност -следствие от себеотрицанието и жертвоготовността, на които сме се посветили. Нашите лидери биват избирани от своите връстници според безупречния си характер, моралната си устойчивост и уменията си на водачи. Представителите на останалите касти имат право да се произнасят на събранията по определени теми, но накрая окончателното решение се взима от съвета. Тъй като съветът процедурно взима решенията съвместно, Маркъс има особено влияние.

Така стоят нещата още от бремето на Великия мир, когато са се сформирали кастите. Според мен тази система е оцеляла досега, защото всички се боим от онова, което може да се случи при нейния срив: война.

- Докладът на Джанийн Матюс ли е причината за това? - пита майка ми. Джанийн Матюс е единственият представител на Ерудитите, избрана заради нейния коефициент на интелигентност. Баща ми често се оплаква от това.

- Доклад ли? - вдигам очи.

Кейлъб ми хвърля предупредителен поглед. Не се полага да говорим на масата, освен ако нашите родители не ни зададат директен въпрос, а те обикновено не го правят. Баща ми казва, че нашите наострени уши са истински дар за тях. А след вечеря, когато се преместим във всекидневната, те на свой ред наострят уши за онова, което ние ще кажем.

- Да - отговаря баща ми и присвива очи. - Тези арогантни, самонадеяни... - той млъква и се прокашля. - Извинявам се. Но в доклада си тя атакува характера на Маркъс.

Вдигам вежди.

- Какво се казва в него? - питам.

- Беатрис! - тихо произнася Кейлъб.

Навеждам глава и започвам да въртя вилицата, докато пламналите ми страни не възвръщат цвета си. Нию.к не обичам да ме гълчат. Особено пък брат ми.

- В него се казва - продължава баща ми, - че насилието и жестокостта на Маркьс към неговия син са причината момчето да избере Безстрашните вместо Аскетите.

Малцина са родените Аскети, които решават да напуснат кастата. Стане ли такова нещо, то дълго се помни. Преди две години синът на Маркъс - Тобиас, ни напусна и отиде при Безстрашните, а Маркьс беше съкрушен. Тобиас беше единственото му дете и единствен наследник, след като жена му почина при раждането на второто им дете. Бебето умря няколко минути по-късно.

Никога не съм виждала Тобиас. Той рядко взимаше участие в сбирките на нашата общност и никога не придружаваше баща си на вечерите у нас. Баща ми винаги е отбелязвал, че това е доста странно, но то вече нямаше значение.

- Жесток? Маркъс? - майка ми клати глава. - Бедният човек. Сякаш не му стига другото, ами и да му напомнят за тази загуба.

- Искаш да кажеш за предателството на неговия син -студено казва баща ми. - Но защо ли се изненадвам! Еруди-тите ни атакуват в докладите си вече месеци наред. А това съвсем не е последният. Ще има и още, убеден съм.

Съзнавам, че не е редно да говоря, но не мога да се удържа и изтърсвам:

- Защо го правят?

- Защо не се възползваш от възможността да изслушаш баща си, Беатрис? - благо казва майка. От нейните уста това прозвучава като предложение, не като заповед. Поглеждам през масата към Кейлъб, който ме следи с неодобрение.

Пак забивам поглед в граха пред себе си. Не зная дали още дълго ще мога да понасям живота в непрекъснато подчинение. Не съм чак толкова добра.

- И сама знаеш защо - казва баща ми. - Защото ние притежаваме нещо, което те искат. Издигането на познанието в култ води до жажда за власт, а това тласка хората към тъмни и злачни места. Трябва да сме благодарни, че сме по-мъдри от тях.

Кимам. Убедена съм, че няма да избера Ерудитите, макар тестът да ми дава това право. Аз съм дъщеря на баща си.

Родителите ми вдигат масата след вечеря. Дори не позволяват на Кейлъб да им помогне, защото, вместо както обикновено да се съберем всички във всекидневната, тази вечер ние двамата трябва да се уединим - предполага се, че ще разсъждаваме върху резултата от нашите тестове.

Семейството ми сигурно щеше да ми помогне при избора, ако имах възможност да обсъдя с тях резултатите от теста. Но това не ми е позволено. Предупредителният шепот на Тори прозвучава в ушите ми всеки път, щом ми се прищява да отворя уста.