Дивергенти

Дочувам весели възгласи и се заглеждам в екраните. Този отдясно показва момиче в черни дрехи, което е в зоната на страха - Марлиин. Виждам я как се движи, забелязвам широко отворените й очи, но не мога да разбера пред какво препятствие е изправена в момента. Слава Богу, никой отвън няма да види и моите страхове, а само реакцията ми към тях.

Средният екран показва честотата на пулса й. Тя се покачва за секунда, после се връща на предишното ниво. Кога-то се установява в нормални граници, екранът светва зг-лено и Безстрашните надават одобрителни викове. Екранът вдясно показва общото времетраене на симулацията.

Откъсвам очи от екрана и се затичвам да настигна Кристина и Уил. Тобиас стои близо до вратата в лявата част на помещението, която последния път почти не за-белязах. Тя е точно до залата на зоната на страха. Минавам покрай него, без да го погледна.

Помещението е голямо и вътре има още един екран, подобен на онези отвън. Пред него в редица са насядали някакви хора. Сред тях са Ерик и Макс. Останалите са също по-възрастни. Ако се съди по жиците на главите им и техните безизразни очи, явно наблюдават симулацията.

Зад тях има още една редица столове, всичките заети в момента. Влизам последна и за мен не остава свободно място.

- Ей, Трис! - провиква се Юрая от другия край на помещението. Седи заедно с останалите послушници, родени Безстрашни. Само четирима са, другите вече са преминали през своята зона на страха. Той потупва бедрата си. -Може да седнеш в скута ми, ако искаш.

- Доста изкусително предложение - отвръщам и се ухилвам. - Но и така съм си добре. Харесва ми да стоя права.

Освен това не искам Тобиас да ме види седнала в нечий скут.

В залата на зоната на страха лампите светват и показват Марлийн, която се е свила на кълбо. Лицето й е набраздено от сълзи. Макс, Ерик и неколцина от останалите излизат от унеса на симулацията и стават да се поразтъ-пчат. След секунда ги виждам на екрана да я поздравяват за завършването.

- Трансфери, редът, по който ще преминете през последния тест, се определя от досегашното ви класиране -обявява Тобиас. - Това означава, че Дрю е първи, а Трис -последна.

Значи преди мен има пет души.

Изправям се в дъното на залата, на няколко крачки от Тобиас. Двамата си разменяме погледи, когато Ерик забива иглата в Дрю и го праща в залата на зоната на страха. До-като дойде моят ред, вече ще знам как са се представили останалите и колко ще ми коства да ги изпреваря.

Отвън зоната на страха не представлява кой знае колко интересна гледка. Гледам как Дрю се движи, но не виждам онова, на което реагира. След няколко секунди затварям очи и се опитвам да опразня мислите от главата си. Сега е безполезно да гадая точно с кои страхове ще се наложи да се изправя лице в лице и колко на брой ще са те. Трябва само да помня, че имам силата да манипулирам симулацията и че съм го правила и преди.

Моли е следващата. Нейното време е два пъти по-кратко от това на Дрю, но и на нея не й е никак леко. Минава доста време, а тя продължава да диша тежко и неуспешно се опитва да овладее паниката. В един момент дори се разпищява с пълно гърло.

Изненадана съм колко лесно е да заглуша всички останали мисли - за войната срещу Аскетите, за Тобиас, Кейлъб, родителите ми, приятелите, моята нова каста. Единственото, което трябва да направя сега, е да премина през това препятствие.

Следващата е Кристина. После Уил. След него е Питър. Не ги гледам. Интересува ме само колко време им е отнело преминаването: дванайсет минути, десет минути, петнайсет минути. После идва моят ред.

- Трис.

Отварям очи и тръгвам към дъното на залата за наблюдение, където стои Ерик със спринцовка, пълна с оранжева течност. Почти не усещам иглата, когато се забива във врата ми и едва виждам пробитото от пиърсинги лице на Ерик, когато натиска буталото. Представям си, че серумът е течен адреналин, който се разлива по вените ми и ме прави по-силна.

- Готова ли си? - пита той.

30

Готова съм. Пристъпвам в стаята, въоръжена не с пистолет или нож, а с план, който измислих предишната нощ. Тобиас каза, че трета степен е за психическа подготовка - създаване на стратегия за преодоляване на собствените страхове.

Ще ми се да знаех в какъв ред ще ми се явяват страховете . Люлея се на пети и пръсти, докато чакам първия. Още отсега ми е трудно да дишам.

Подът под мен започва да се променя. От бетона пониква трева и се залюлява от вятъра, който не усещам. Вместо оголените тръби, над мен сега има зелено небе. Ослушвам се за птиците и усещам страха си някак отдалече; сърцето блъска и гърдите ме присвиват, но това няма нищо общо със съзнанието ми. Тобиас ми каза да се опитам да разбера какво представлява тази симулация. Има право, тя няма нищо общо с птиците, а с контрола.

Край ухото ми изпляскват криле и нокти се впиват в рамото ми.