Дългият път надолу

След това обаче се замислих, и то не с ругатни. Първата ми мисъл беше, че много лесно ще се превърна в пълна кукувица. Не казвам, че ще бъде лесно да се живее по този начин — нямах предвид това. Просто исках да обясня, че имам много общо с някои от нещастниците, дето седяха по тротоарите и навиваха цигари. Някои от тях мразеха хората, а аз също мразех почти всички. Те сигурно са зарязали и приятели, и семейство, както бях направила аз. Кой знае, може би Джен също се е превърнала в кукувица. Може би просто гените ни са такива, нищо че баща ми е заместник-министър на образованието, може пък да се предава през поколение.

Нямах представа къде ще ме отведат всички тези мисли, но изведнъж разбрах, че съм загазила много повече, отколкото си давах сметка. Знам, че звучи глупаво, особено след като имах намерение да се самоубия, но това бе само за майтап, а ако наистина скочех, това също щеше да е просто на майтап. Ами ако все пак имах бъдеще на тази планета? Какво щеше да стане? Колко ли хора ще прецакам, от колко места ще избягам, преди да се озова седнала край реката, докато ругая на глас. Не остават много, прозвуча отговорът.

Така че ми оставаше само една възможност — да се върна в „Старбъкс“ или вкъщи, все някъде — където и да е, стига да не е напред. Ако вървите нанякъде и се натъкнете на тухлена стена, тогава просто се връщате.

След това, обаче, аз просто открих начин да прехвърля стената. Или по-точно, открих малка дупка в стената, през която да пропълзя. Срещнах един тип със сладко кученце и спах с него.

Джейджей

Стоях навън на тротоара и подканвах Ед да ми забие един, ако по този начин ще се почувства по-добре.

— Не искам да те удрям, освен ако ти не ме удариш пръв — заяви той.

Бездомник продаваше стари списания, стоеше и ни гледаше.

— Удари го — подтикна ме той.

— Млъквай, мама ти стара — обади се Ед.

— Просто се опитвах да ви накарам да започнете — обясни бездомникът.

— Прелетя от другата страна на Атлантическия, защото ти казах, че Джейджей има неприятности — обърна се Лизи към Ед. — Я се погледни сега. Само един разговор и си готов да го удариш.

— Нещата вървят както им е писано — каза Ед.

— Както се казва, един мъж трябва да направи каквото трябва. Така ли? Държа да ти кажа, че за мен това е пълна безсмислица — продължи Лизи. Беше се облегнала на прозореца на някакъв невзрачен магазин, застанала така, сякаш се отегчаваше, но аз знаех, че не е така. И тя беше ядосана, но не искаше да го показва.

— Той е като мен — отвърна Ед. — Така че все ми е тая какво ти се струва на теб. Той ме разбира.

— Не, не те разбирам — отвърнах аз. — Лизи е права. Защо би целия този път, само за да ме удариш ли?

— Тая работа е като „Буч Касиди и Сънданс Кид“30 — обади се отново Лизи. — Искате да спите един с друг, но не можете, защото никой от вас не е обратен.

Това направо разби бездомника. Той се преви в истеричен смях.

— Вие чели ли сте какво разправя Полин Кейл31 за „Буч Касиди“? Боже, направо не може да го понася — обясни той.

Нито Лизи, нито Ед имаха представа коя е Полин Кейл, но аз имам две или три нейни антологии. Държах ги в тоалетната, защото са страхотни, когато седнеш там вътре. Както и да е, не очаквах да чуя името й от един бездомен точно в този момент. Погледнах го.

— А, знам аз коя е Полин Кейл — обясни той. — Не съм роден бездомен, да знаете.

— Всъщност аз не искам да спя с него — оправда се Ед. — Искам само да му прасна един. Ама той трябва да ме прасне първо.

— Виждате ли? — надигна отново глас Лизи. — Хомоеротика с примесен садо-мазохизъм. Просто го целуни и престанете с цялата тази работа.

— Целуни го — обърна се бездомникът към Ед. — Или го целуни, или му удари един. Направи нещо, за Бога.

Ушите на Ед просто не можеха да поаленеят повече, затова аз се зачудих дали няма да пламнат и да почернеят. Поне щях да кажа, че съм видял нещо ново.

— Да ме убие ли искаш? — попитах я аз.

— Защо не се съберете отново? — предложи Лизи — Поне ще си делите микрофона и всички онези огромни електронни заместители на пениси.

— Значи затова не искаше той да свири — обади се Ед. — Ревнувала си.

— Кога съм казала, че не искам да бъде в бандата? — попита Лизи.

— Нещо не си разбрал, Ед — започнах аз. — Не е ставало въпрос за такова нещо. Нали тя ме заряза тъкмо затова, защото не свирех в никоя банда. Не искаше да бъде с мен, ако не се превърнех в рок звезда и не изкарвах купища мангизи.

— Това ли мислиш, че е била причината? — попита Лизи.

Изведнъж ми се стори, че виждам как животът се подрежда пред очите ми. Всичко е било едно ужасно недоразумение, а сега щяхме да го изясним с много смях и малко сълзи. Лизи изобщо не е искала да къса с мен. Бях излязъл пред кафенето, за да се оставя да ме сритат, а вместо това всичко щеше да стане както го исках.

— Значи няма да има бой? — попита бездомникът.

— Освен ако не се хванем теб да те пребием — заяви Ед.

— Оставете ме поне да чуя какво ще излезе от цялата тая работа — помоли бездомникът. — Не се връщайте вътре. Тук навън никога не мога да му хвана края.