Читаем Документът на Матлок полностью

Внезапно от едно истерично произнесено изречение, долетяло през няколко маси, разбра, че е прав.

— Ах, Божичко, всичко е направо прелестно!

Гласът! Господи, гласът му беше познат!

Зачуди се дали умишлено не привличат вниманието му.

Прикри лице с ръка и бавно се обърна по посока на кикотещото се момиче. То се смееше и пиеше шампанско, докато кавалерът му — много по-възрастен от него, оглеждаше със задоволство пищните му гърди.

Момичето беше Вирджиния Бийсън. Въздесъщата, незавършила съпруга на Арчър Бийсън, преподавател по история в университета в Карлайл.

Човекът, обзет от академични амбиции.

Матлок даде бакшиш на негъра, който занесе куфара му по извитите стълби до просторна, разкошно мебелирана стая, предоставена му от Стоктън. Подът беше покрит с плътен виненочервен килим, над леглото имаше балдахин, стените бяха бели, с гипсови орнаменти. Видя върху скрина кофичка с лед, две бутилки бърбън „Джак Даниълс“ и няколко чаши. Отвори куфара, извади тоалетните си принадлежности и ги постави на нощната масичка. Извади само един костюм, леко сако и два чифта панталони и ги отнесе в гардеробната стая. Върна се при куфара, вдигна го от леглото и го сложи напряко на дървените ръчки на стола.

На вратата тихо се почука. Първата му мисъл беше, че е Хауард Стоктън, но грешеше.

На вратата стоеше и се усмихваше момиче, облечено в предизвикателна тъмночервена рокля. Беше двайсетинагодишно и страхотно привлекателно.

Но усмивката му беше фалшива.

— Да?

— С най-добрите пожелания на мистър Стоктън — изговори то и влезе в стаята покрай Матлок.

Той затвори вратата и се вгледа в момичето повече учуден, отколкото объркан.

— Много предвидливо от страна на мистър Стоктън.

— Радвам се, че одобрявате. На бюрото ви има уиски, лед и чаши. Ще ми налеете ли едно малко уиски? Освен ако не бързате.

Матлок отиде бавно до бюрото.

— Не бързам. Какво предпочитате?

— Няма значение. Каквото има. Само с лед.

— Разбирам. — Матлок наля една чаша на момичето и му я занесе. — Защо не седнете?

— На леглото?

Единственият друг стол освен онзи, върху който беше сложен куфарът, се намираше в противоположния край на стаята, до френския прозорец.

— Извинете. — Свали куфара и момичето седна. Хауард Стоктън, помисли той, има вкус. Момичето е възхитително. — Как се казвате?

— Джийни.

Тя пресуши съдържанието на чашата си на няколко големи глътки. Може и да не разбираше от напитки, но умееше да пие. Когато отдели чашата от устата си, Матлок забеляза пръстена на средния пръст на дясната й ръка.

Позна го. Такива пръстени се продаваха в университетската книжарница в Уебстър, Кънектикът, на няколко преки от апартамента на Джон Холдън. Беше пръстенът на Мадисънския университет.

— А какво ще кажете, ако ви заявя, че не ме интересувате? — попита Матлок, опрял гръб o дебелия стълб на анахроничния балдахин над леглото.

— Ще се учудя. Нямате вид на сбъркан. — Не съм.

Момичето вдигна поглед към Матлок. Бледосините му очи бяха топли, но професионално топли, многозначителни и същевременно изпразнени от съдържание. Устните му бяха млади, сочни, напрегнато свити.

— Може би просто трябва да позагреете?

— И това ли умеете?

— Всичко умея — заяви тя със спокойно високомерие.

Толкова е млада, мислеше Матлок, а вече възрастна. Беше се научила да мрази. Омразата бе прикрита, но козметиката беше оскъдна. Разиграваше театър — затова говореха дрехите, очите, устните. Може и да се отвращаваше от ролята си, но я играеше.

Професионално.

— А ако искам само да си поговорим?

— Разговорът е нещо различно. За него няма разпоредби. В тая област сме поставени на равни начала. Quid pro Quo26, мистър Никой.

— Имате богат речник. Трябва ли това да ми подскаже нещо? — Не ви разбирам.

— Една проститутка не може да знае латински израз като „Quid pro Quo“.

— Но и това заведение, в случай че не сте забелязали, не е Авенида де ла е Путас27.

— Тенеси Уилямс.

— Кой знае?

— Мисля, че вие.

— Добре. Добре. Можем и Пруст да обсъдим в леглото. Нали там чакате да беседваме?

— Бих искал просто да поговорим.

Момичето, внезапно разтревожено, прошепна дрезгаво:

— Да не сте ченге?

— Всичко друго, но не и ченге — засмя се Матлок. — Нещо повече — най-важните полицаи в района много биха дали, за да ме открият. Въпреки че не съм престъпник…

— Все ми е едно. Може ли да пийна още малко?

— Разбира се. — Матлок взе чашата й. И двамата мълчаха, докато й я занесе обратно.

— Имате ли нещо против да постоя още малко? Колкото време би ви потрябвало…

— За да не изгубите хонорара си?

— Той е петдесет долара.

— Сигурно с част от него се налага да подкупите шефа на общежитието. Мадисънският университет е малко старомоден. В някои общежития все още правят проверки през седмицата. А вие закъснявате.

Ужасът изкриви лицето на момичето.

— Значи все пак сте ченге! Гадно ченге!

Надигна се от стола, но Матлок бързо я хвана за раменете и я натисна пак да седне.

— Вече казах, че не съм ченге. Пък и нали ви беше безразлично? На мен обаче не ми е безразлично, затова ще ми кажете всичко, което ви попитам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер
Агата и тьма
Агата и тьма

Неожиданный великолепный подарок для поклонников Агаты Кристи. Детектив с личным участием великой писательницы. Автор не только полностью погружает читателя в мир эпохи, но и создает тонкий правдивый портрет королевы детектива.Днем она больничная аптекарша миссис Маллоуэн, а после работы – знаменитая Агата Кристи. Вот-вот состоится громкая премьера спектакля по ее «Десяти негритятам» – в Лондоне 1942 года, под беспощадными бомбежками. И именно в эти дни совершает свои преступления жестокий убийца женщин, которого сравнивают с самим Джеком-Потрошителем. Друг Агаты, отец современной криминалистики Бернард Спилсбери, понимает, что без создательницы Эркюля Пуаро и мисс Марпл в этом деле не обойтись…Макс Аллан Коллинз – американская суперзвезда криминального жанра. Создатель «Проклятого пути», по которому был снят культовый фильм с Томом Хэнксом, Полом Ньюманом, Джудом Лоу и Дэниелом Крэйгом. Новеллизатор успешнейших сериалов «C.S.I.: Место преступления», «Кости», «Темный ангел» и «Мыслить как преступник».

Макс Аллан Коллинз

Детективы / Триллер / Прочие Детективы