Читаем Документът на Матлок полностью

Момичето отново понечи да стане, но Матлок го сграбчи за ръцете. Съпротивляваше се, но той го блъсна силно назад.

— Винаги ли носиш пръстена? Класа ли демонстрираш на тези, с които лягаш?

— Боже мой! О, Господи!

Тя сграбчи пръстена и започна да извива пръста си, сякаш със сила можеше да го накара да изчезне.

— А сега слушай! Или ще отговаряш на въпросите ми, или утре сутринта отивам в Уебстър и там ще ти ги задават. Това ли предпочиташ?

— Моля ви! Моля ви! — Очите на момичето плувнаха в сълзи. Ръцете му се разтрепераха, то се задъха.

— Как попадна тук?

— Не! Не мога…

— Как?

— Завербуваха ме…

— Кой!

— Други… Други момичета. Вербуваме се една друга.

— Колко сте тук?

— Не много. Всичко се върши тихомълком. Трябва да си мълчим… Пуснете ме, моля ви. Искам да си отида.

— А, не. Още не. Искам да науча колко сте и защо сте тук! — Казах ви! Само няколко, може би седем-осем момичета.

— Но долу са около трийсет!

— Не ги познавам. Те са отдругаде. Не се питаме коя как се казва.

— Но знаеш откъде са, нали?

— Някои… да.

— От други университети?

— Да…

— Защо, Джийни? За Бога, защо? — А вие защо мислите? За пари!

Роклята на момичето беше с дълги ръкави. Той сграбчи дясната й ръка и разпори материята над лакътя. Тя се съпротивляваше, но Матлок я надви.

Нямаше белези. Никакви признаци.

Тя го ритна и той я зашлеви — достатъчно силно за да я накара да стои мирно. Взе лявата й ръка и разкъса ръкава. Там имаше следи. Изчезващи. Стари. Но имаше. Малки червени точици от игла.

— Вече не се боцкам! От месеци!

— Но имаш нужда от пари! Имаш нужда от петдесет-сто долара, които получаваш всеки път, когато идваш тук!… На какво си сега? На жълти или червени хапчета? Или на киселина? Отговаряй, по дяволите! Тревата не е толкова скъпа!

Момичето хлипаше. По бузите му капеха сълзи. Закри лице и заговори през риданията:

— Имам толкова неприятности! Толкова… неприятности! Пуснете ме, моля ви!

Матлок коленичи, обви с ръце главата на момичето и я притисна към гърдите си.

— Какви неприятности? Моля те, кажи ми! Какви неприятности?

— Принуждават ни да го правим… Трябва… Толкова хора се нуждаят от помощ. А те няма да помогнат на никого, ако не го правим. Моля ви, както и да се казвате, пуснете ме. Пуснете ме. И не казвайте никому. Пуснете ме!… Моля ви!

— Добре, но ще трябва нещо да ми обясниш. Тогава ще те пусна и на никого няма да кажа… Заплашваха ли те, за да дойдеш тук? Заплашват ли и другите момичета?

Момичето кимна, въздъхна тихо и задиша тежко. Матлок продължи:

— С какво ви заплашват? Че ще ви обадят на властите?… Ще разкрият, че си наркоманка? Но това са дреболии. Поне в наше време…

— Господи, колко сте изостанали — проговори момичето през сълзи. — Та те могат да ни съсипят. За цял живот. Да съсипят семействата ни, университетите ни. Може би… дори да ни пратят в затвора. Ще ни обвинят в продажба на наркотици… Ако пък твой познат е загазил, те могат да го отърват… Или ако някое момиче е в третия месец, има нужда от лекар, те могат да намерят. Без шум.

— Но ти самата нямаш нужда от тях! Не си вчерашна! Има толкова хора, към които можеш да се обърнеш за помощ!

Ох, за Бога, господине! А вие къде живеете?!… Съдиите, които се занимават с делата на наркоманите, лекарите, адвокатите. Те държат всички в ръцете си! Нищо не може да се направи. И аз не мога нищо да направя. Затова ме оставете на мира, оставете ни на мира! Твърде много хора ще пострадат!

— И ти просто ще продължаваш да правиш каквото ти кажат!

Посегна към левия й лакът и злобно го дръпна.

Момичето го погледна полууплашено, полупрезрително.

— Вярно е — рече със странно спокоен глас. — Не съм и помислила, че ще разберете. Не знаете дори за какво става дума… Ние сме различни от вас. Нямам никого освен приятелите си. Същото се отнася и за тях. Помагаме си едни на други… Не се правя на героиня. Интересуват ме само моите приятели. Не обичам Джон Уейн28. За мен той е лайно. Всички вие сте лайна. Всички!

Матлок пусна ръката й.

— И колко време смяташ, че ще изкараш така?

— На мен ми върви, късметлия съм. След един месец ще получа дипломата, за която платиха родителите ми, и изчезвам. Те не поддържат контакт след това. Казват, че ще се свържат един ден, но рядко го правят… Просто трябва да живееш с мисълта, че това не е изключено.

Той подразбра подтекста на признанията й и се извърна. — Мъчно ми е за теб. Много ми е мъчно.

— Не си правете труда. Нали ви казах, че съм късметлия. Две седмици след като получа онази хартийка, която родителите ми толкова силно желаят, ще съм в самолета. Ще напусна тази проклета страна. И никога няма да се върна!

<p>Двайсет и пета глава</p>

Както и очакваше, не можа да заспи. Беше отпратил момичето, след като му даде пари, защото не можеше да даде нищо друго — нито надежда, нито смелост. Съветите му бяха отхвърлени, защото носеха риск, опасност и страдания за много млади хора, посветили се един на друг. Не можеше да ги накара да отхвърлят бремето си нито с убеждения, нито със заплахи. В края на краищата това си беше тяхна борба. А те не искаха помощ.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер
Агата и тьма
Агата и тьма

Неожиданный великолепный подарок для поклонников Агаты Кристи. Детектив с личным участием великой писательницы. Автор не только полностью погружает читателя в мир эпохи, но и создает тонкий правдивый портрет королевы детектива.Днем она больничная аптекарша миссис Маллоуэн, а после работы – знаменитая Агата Кристи. Вот-вот состоится громкая премьера спектакля по ее «Десяти негритятам» – в Лондоне 1942 года, под беспощадными бомбежками. И именно в эти дни совершает свои преступления жестокий убийца женщин, которого сравнивают с самим Джеком-Потрошителем. Друг Агаты, отец современной криминалистики Бернард Спилсбери, понимает, что без создательницы Эркюля Пуаро и мисс Марпл в этом деле не обойтись…Макс Аллан Коллинз – американская суперзвезда криминального жанра. Создатель «Проклятого пути», по которому был снят культовый фильм с Томом Хэнксом, Полом Ньюманом, Джудом Лоу и Дэниелом Крэйгом. Новеллизатор успешнейших сериалов «C.S.I.: Место преступления», «Кости», «Темный ангел» и «Мыслить как преступник».

Макс Аллан Коллинз

Детективы / Триллер / Прочие Детективы