Документът на Матлок

Като част от наблюдението било наредено да се подслушват телефоните на лицата, за които се знаело, че са свързани с разпространението на наркотици от Ню Йорк, Хартфорд, Бостън и Ню Хейвън. Записани били разговори и на лица от подземния свят. Всички разговори, засягащи търговията с наркотици в района на Карлайл били от улични телефонни автомати. Това затруднило подслушването, но все пак не било невъзможно. Отново тайни методи на Службите за сигурност.

С набъбването на папката с информация станал очевиден един изумителен факт: групата в Карлайл била независима. Нямала никакви официални връзки с организираната престъпност, никому не била задължена. Тя ползувала услугите на някои престъпници, но не била използувана от тях. Представлявала здраво изградена групировка, обхващаща повечето университети в Нова Англия. И очевидно не се задоволявала само с наркотици.

Имало доказателство, че групата от Карлайл е проникнала в хазарта и проституцията и дори намирала работа на защитили аспиранти. Освен това, изглежда, гонела някаква цел, излизаща извън рамките на печалбите, присъщи на незаконната дейност. Групата би могла да печели много повече и с по-малко усложнения, ако работела директно с известни престъпници и признати доставчици. Вместо това тя харчела собствени средства за създаване на своя организация. Сама си била господар, контролирала собствени източници и имала собствен пласмент. Но крайните й цели не били ясни.

Била станала толкова могъща, че заплашвала водачеството на организираната престъпност в Североизточните щати. Поради тази причина водещите фигури от подземния свят били поискали среща с хората, отговарящи за операциите в Карлайл. Ключът към тях било лице или група, наречена „Нимрод“.

Целта на срещата, доколкото можело да се определи, била да се постигне изглаждане на отношенията между Нимрод и повелителите на престъпността, които се чувствували застрашени от необикновеното му разрастване. На срещата щели да присъстват десетина знайни и незнайни престъпници от щатите на Нова Англия.

— Мистър Кресъл — обърна се Лоринг към декана на Карлайл, но се поколеба. — Предполагам, че имате списъци на студенти, служители и технически персонал — хора, за които знаете или имате причини да подозирате, че се занимават с наркотици. Известно ми е, че повечето колежи имат такива списъци.

— Няма да отговоря на този въпрос.

— Което, разбира се, ми дава нужния отговор — отбеляза Лоринг кротко, дори със съчувствие.

— Нищо подобно! Хората от вашия занаят имат навика да допускат онова, в което им се иска да вярват.

— Добре, приемам укора. Но дори да бяхте казали „да“, целта ми не е да питам за тях. По-скоро целях да ви подскажа, че ние имаме такъв списък. Исках да го знаете.

Сам Кресъл разбра, че се е хванал на въдицата, а искреността на Лоринг го ядоса още повече.

— Не се и съмнявам.

— От само себе си се разбира, че нямаме нищо против да ви предоставим екземпляр.

— Не е необходимо.

— Много си твърдоглав, Сам — обади се Матлок. — Защо се правиш на щраус?

Преди Кресъл да успее да отговори, Лоринг рече:

— Деканът знае, че може да промени решението си. Вече се разбрахме, че в Карлайл няма криза. Учудващо е колко хора чакат покривът да се срути над главите им, преди да повикат за помощ. Или да я приемат.

— Но склонността на вашата организация да превръща трудните положения в бедствие е всеизвестна — парира го враждебно Сам.

— Допускали сме грешки, не отричам.

— След като разполагате с имена — продължи Сам, — защо не се заемете с тях? Нас оставете на мира, сами си вършете черната работа. Правете арести, предявявайте обвинения. Не се опитвайте да прехвърлите работата си на нашите плещи.

— Ние и не целим това… Пък и повечето от доказателствата ни нямат юридическа сила.

— И на мен ми хрумна същото — вметна Сам.

— А какво печелим? Какво ще спечелите вие? — Лоринг се наклони напред, без да отмества поглед от очите на Сам. — Арестуваме неколкостотин наркомани и дребни пласьори. Не разбирате ли, че това не решава проблемите?

— Което ни отвежда до онова, което искате, нали? — Матлок се облегна на стола, загледан внимателно в настойчивия държавен служител.

— Да — отвърна Лоринг меко. — Ние искаме Нимрод. Искаме да знаем къде ще се състои срещата на десети май. Тя може да е навсякъде в радиус от петдесет до сто километра. Искаме да сме подготвени за нея. Искаме да пречупим гръбнака на операция „Нимрод“ поради причини, които се простират далече извън университета в Карлайл. Наред с наркотиците.

— Но по какъв начин? — попита Джеймс Матлок.

— Доктор Сийлфонт го каза. Проникване… Професор Матлок, вие сте известен като човек, който изключително лесно се приспособява към средата си. Добре ви приемат в най-различни, дори противоречащи си групи както във факултета, така и сред студентите. Ние имаме имената, а вие лесно се приспособявате. — Лоринг посегна към чантата и извади срязаната страница зацапана хартия. — Някъде там, навън, е информацията, която ни е нужна. Някъде съществува човек, който има такъв документ и знае онова, което трябва да знаем ние.