Дом на пръст и кръв

С няколко стратегически поставени фиби заличи обичайната безжизненост, която обземаше гъстата й виненочервена коса в края на деня, и набързо нанесе нов слой спирала за мигли, за да освежи кехлибарените си очи. Подготовката от душа до нахлузването на черните обувки с токове й отне точно двайсет минути.

Доказателство, осъзна Брайс, че изобщо не я беше грижа за предстоящата среща. Та тя отделяше по цял час за прическата и грима си всяка сутрин преди работа. И то без трийсетминутния престой в банята, където се изкъпваше, бръснеше и намазваше с лосион. А сега — само двайсет минути. За вечеря в „Перла и роза".

Да, Даника имаше право. Брайс знаеше, че кучката гледа часовника и по всяка вероятност ще я попита дали краткото време за подготовка отговаря на жалките минути, които Рийд издържа в леглото.

Брайс надникна ядно към вратата на уютната си спалня, отвъд която седяха вълците, после огледа тихото убежище около себе си. Всички стени бяха украсени с плакати от легендарни спектакли на Балета на Лунния град. Някога си се беше представяла на сцената сред грациозните ванири — как се вихри действие след действие или пък разплаква публиката с драматичната смърт на героинята си. Някога си бе въобразявала, че биха приели получовек на онази сцена.

Колкото и пъти да й повтаряха, че тялото й било „неподходящо" за балет, Брайс не изостави любовта си към танците. С все същия бурен възторг гледаше танцовите представления на живо, посещаваше курсове за аматьори след работа и следеше развитието на танцьорите от балета, както Конър, Итън и Торн следяха любимите си отбори. Нищо не можеше да помрачи копнежа й по въодушевлението, което изпитваше винаги когато танцуваше, било то на курсовете, в нощния клуб или дори на проклетата улица.

Хвойна поне не се даде на предразсъдъците. Вместо това реши да вложи всичко от себе си, да докаже, че един фавн може да отхвърли общоприетото и да изгрее на сцена, създадена за елфи, нимфи и силфи — и да ги засенчи. И Хвойна го постигна.

Брайс въздъхна. Трябваше да тръгва. Пътят до „Перла и роза" беше двайсет минути пеша, а с тези токчета щеше да й отнеме двайсет и пет. Нямаше смисъл да хваща такси по време на хаоса и задръстванията покрай Стария площад в четвъртък вечер, защото колата просто щеше да си седи на едно място.

Сложи си кръгли перлени обици с вялата надежда да придадат по-изискан вид на роклята й, която мнозина биха сметнали за леко скандална. Но все пак Брайс беше на двайсет и три и не виждаше защо да не се порадва на пищните си извивки. Завъртя се с усмивка пред високото огледало, облегнато на стената, любувайки се на златистите си крака, приятната линия на дупето си в тясната сива рокля и няколкото букви от още болящата я нова татуировка, показали се над дълбоко изрязания гръб, после влезе във всекидневната.

Вещерският кикот на Даника проехтя над научнопопулярния филм, който гледаха вълците.

— Обзалагам се на петдесет сребърни знака, че охраната няма да те пусне в тоя вид.

Другите от глутницата се закискаха, а Брайс показа среден пръст на приятелката си.

— Съжалявам, ако ти създавам комплекси заради кльощавия ти задник.

Торн се изсмя гръмко.

— Да, но поне компенсира с приветлив характер.

Брайс се подсмихна на чаровния омега.

— Това сигурно обяснява защо аз отивам на среща, а тя не е излизала с момче от… колко време мина? Три години?

Торн й смигна и плъзна сини очи към нацупеното лице на Даника.

— Сигурно.

Даника се пльосна в стола си и вдигна боси крака върху масичката за кафе. Всичките й нокти бяха лакирани в различен цвят.

— Беше преди две години — измърмори тя. — Задници.

Минавайки покрай нея, Брайс я потупа по копринената глава.

Даника щракна със зъби към пръстите й.

Брайс се засмя и влезе в тясната кухня. Прерови горните шкафове с дрънчащи стъкларии, докато не напипа.

Аха. Джина.

Отпи щедра глътка. И още една.

— Готвим се за тежка нощ? — попита Конър, облегнат на вратата и скръстил ръце върху мускулестите си гърди.

Капка джин се стичаше по брадичката й. Брайс едва не размаза греховночервеното си червило с опакото на китката си, но се спря навреме и вместо това попи алкохола с една останала салфетка от пицарията. Като нормален човек.

„Трябвало е да кръстят този цвят „червено за свирка“ — коментира Даника, когато Брайс за пръв път се появи с това червило. — Защото всеки мъж ще си мисли само за това, като те види с него.“ И очите на Конър наистина се спуснаха право към устните й. Затова Брайс каза с възможно най-небрежния си тон:

— Знаеш колко обичам да се забавлявам в четвъртък вечер. Защо да не започна отрано?

Тя се надигна на пръсти да върне бутилката в шкафа и ръбът на роклята й се вдигна опасно нагоре. Конър заби очи в тавана, сякаш внезапно му се стори много интересен, и стрелна поглед към нея чак когато стъпи на крака. В другата стая някой усили звука на телевизора до бумтеж, от който затрепериха стените.

Благодаря ти, Даника.

Дори с вълчи слух не можеше да се подслушва в такава какофония.

Чувствените устни на Конър се извиха в лека усмивка, но той остана на входа на кухнята.