Дом на пръст и кръв

Е, Рийд можеше да си я позволи. Като се имаше предвид тлъстата му банкова сметка, сигурно дори нямаше да погледне сумата, преди да подаде на келнера черната си карта.

След като я настаниха на маса в сърцето на позлатената зала, под кристалните полилеи, украсяващи изящно изписания таван, Брайс изпи две чаши вода и половин бутилка вино, докато чакаше.

Двайсет минути след уговорения час телефонът й извибрира в черната й копринена чантичка. Ако Рийд и пишеше, че няма да успее, щеше да го убие. За да плати за шибаното вино, трябваше да се откаже от уроците по танци за идния месец. Даже два.

Но съобщенията не бяха от Рийд. Брайс ги прочете три пъти, преди да хвърли телефона си обратно в чантичката и да си налее още чаша безбожно скъпо вино.

Все пак въшливото й от пари гадже закъсняваше. Поне това й дължеше.

Особено като се имаше предвид, че елитът на Лунния град се присмиваше на роклята й, разголената й кожа и елфическите й уши, прикрепени към човешко тяло.

Мелез — почти чуваше противната дума в главите им. В най-добрия случай я считаха за долнопробна работничка. А в най-лошия — за обикновена жертва и боклук.

Брайс извади телефона си и прочете съобщенията за четвърти път.

Конър пишеше:

Знаеш, че не ме бива по приказките. Но преди да опиташ да се скараш с мен, исках да ти кажа, че според мен си струва да опитаме. Да си дадем шанс поне.

Беше добавил:

Луд съм по теб. Не искам друга. Отдавна мисля само за теб. Една среща. Ако не се получи, ще го преживеем. Но поне ми дай шанс. Моля те.

Брайс още се взираше в съобщенията със завъртяна от проклетото вино глава, когато Рийд най-сетне се появи. С четирийсет и пет минути закъснение.

— Извинявай, сладурче — каза и се наведе да я целуне по бузата, преди да седне на стола си.

Графитеносивият му костюм беше безупречен, а златистата му кожа сияеше над яката на бялата му риза. Всеки косъм от тъмнокестенявата му коса беше на мястото си.

Рийд имаше лежерното поведение на мъж, отраснал с пари, елитно образование и нито една заключена врата. Реднър бяха едно от малкото човешки семейства, издигнали се във ванирския хайлайф — и имаха подобаваща осанка. Рийд поддържаше педантично външния си вид, до най-малката подробност. Избираше цвета на всяка своя вратовръзка специално, така че да подчертава зеления нюанс в лешниковите му очи. Кройката на костюмите му винаги следваше съвършено всяка извивка на атлетичното му тяло. Брайс би го нарекла суетен, ако тя самата не влагаше толкова много в собственото си облекло. Ако не знаеше, че Рийд тренира с личен инструктор по същата причина, поради която тя танцуваше — освен заради любовта си към танците: за да е подготвено тялото му, ако му се наложи да се измъкне от някой хищник на улицата.

Още от незапомнени времена, когато ванирите изпълзели от Северната пукнатина и превзели Мидгард — събитие, което историците наричаха Появата, — бягството беше най-сигурният начин за спасение, ако някой ванир решеше да те превърне в храна. Разбира се, ако нямаш пистолет, бомби или някое от ужасяващите неща, които хора като Филип Бригс създаваха, за да убиват дори почти безсмъртни, бързо възстановяващи се същества.

Брайс често се питаше каква ли е била планетата им, преди да я превземат твари от толкова различни светове, всичките далеч по-развити и по-цивилизовани от този, когато я обитавали само човеци и обикновени животни. Сега дори календарната им система се изграждаше около Появата и периодите преди и след нея: ч.е. и в.е. — Човешка ера и Ванирска ера.

Рийд вдигна тъмни вежди към почти празната бутилка вино.

— Добър избор.

Четирийсет и пет минути. Без да се обади или да пише, че ще закъснее.

Брайс стисна зъби.

— Нещо неочаквано е изникнало в работата?

Рийд сви рамене, оглеждайки ресторанта за големци, с които да си хортува. Тъй като беше синче на мъжа, чието име беше изписано с петметрови букви на три сгради в Централния бизнес район, хората обикновено се редяха на опашка да си приказват с него.

— Някои от малаките са неспокойни заради пангерски конфликт. Искаха да ги уверим, че инвестициите им са в безопасност. Конферентният разговор се проточи.

Пангерският конфликт — сблъсъкът, който Бригс така пламенно държеше да доведе и по тези земи. Виното, замаяло главата й, образува мазен вир в стомаха й.

— Ангелите смятат, че войната може да стигне дотук?

Тъй като не видя никой интересен в ресторанта, Рийд отвори коженото меню.

— Не. Астерите не биха го позволили.

— Точно те са позволили да се случи там.

Устните му се извиха надолу.

— Това е сложен въпрос, Брайс.