Дом на пръст и кръв

— Ще дойда в „Гарвана“ след трийсет минути. Трябва да довърша една работа.

— Бъди мила с горкото копеле.

— Не ми плащат да съм мила.

Връзката прекъсна. Брайс изруга. Молеше се Фурия да не вони на кръв, като се появеше в любимия им клуб. Набра още един номер.

Хвойна вдигна задъхана на петото позвъняване, точно преди да се включи гласовата поща. Сигурно пак беше останала да се упражнява в студиото след края на работното време. Както и Брайс обичаше да прави, останеше ли й и една свободна минутка. Да танцува, и танцува, и танцува, докато светът не избледнееше и не останеха само музика, учестен дъх и пот.

— Охо, зарязала си го, нали?

— На всички ли е писала шибаната Даника?

— Не — отвърна кротката й добродушна приятелка. — Но изкара само един час на срещата. И понеже обикновено ни докладваш чак сутринта…

— Отиваме в „Гарвана" — прекъсна я троснато Брайс. — До трийсет минути да си там.

И затвори, преди звънкият смях на Хвойна да я подтикне към ругатни.

О, щеше да намери начин да си отмъсти на Даника, задето им беше раздухала. Макар и да знаеше, че го е направила, за да ги предупреди, че може по-късно вечерта Брайс да има нужда от приятели. Както и тя самата по-рано вечерта се осведоми от Конър в какво състояние е Даника.

„Белият гарван“ се намираше само на пет минути пеша, точно в сърцето на Стария площад. Тоест Брайс имаше достатъчно време или да се забърка в истински бели, или да се изправи лице в лице с онова, което избягваше от цял час.

Избра белите.

Толкова бели, колкото можеше да си купи със седемте изкарани с труд златни знака в портмонето й. Даде ги на една ухилена драка и тя пъхна в шепата и всичко, което Брайс си поиска. Опита да й продаде и някакъв нов купонджийски наркотик — „С малко синт ще се почувстваш като богиня", увери я, — но трийсет златни знака за една доза бяха много над възможностите на Брайс.

Стигна до „Белият гарван" пет минути преди срещата — клубът гъмжеше от посетители, въпреки че Бригс беше опитал да го взриви. Брайс застана от отсрещната страна на улицата, извади телефона си и отвори разговора с Конър. Беше готова да заложи всички пари, които току-що бе профукала по лудокорен, че вълкът проверява телефона си на всеки две секунди.

По улицата бавно се влачеха коли, басът от чиито бумтящи музикални уредби отекваше по калдъръма и кипарисите, а през отворените им прозорци надничаха пътници, нетърпеливи да започнат четвъртък вечер с пиене, пушене и пеене; много от тях пращаха съобщения на приятели, познати и дилъри — изобщо на всеки, който можеше да ги вкара в някой от десетината клубове по „Арчър Стрийт". От вратите на всичките, включително на „Гарвана", вече се виеха опашки. Ванирите надничаха с трепетно очакване към бялата мраморна фасада като пременени поклонници пред вратата на храм.

И „Гарвана" беше точно това: храм. Някогашен храм. Сега сградата обгръщаше руините му, но дансингът се разполагаше върху древните каменни основи на храм, изграден в прослава на някой отдавна забравен бог, а наоколо още стърчаха каменни колони с причудливи образи. Танцувайки сред руините, посетителите сякаш се прекланяха пред незнайния бог, обградени от древни релефи на сатири и фавни, които пиеха, танцуваха и се сношаваха сред лозови лиани. Храм на удоволствието — за това бе служило някога това място. И сега служеше за същото.

Групичка млади метаморфи пуми минаха покрай нея и няколко се обърнаха да изръмжат с покана. Брайс не им обърна внимание и отиде в една ниша вляво от служебния вход на клуба. Облегна гръб на гладкия камък, пъхна бутилката вино под мишница, опря единия си крак на стената зад себе си, поклащайки глава в ритъм с музиката от една близка кола, и най-накрая написа:

Пица. Събота вечерта в шест. Ако закъснееш, край.

Конър веднага започна да й пише отговор. Прекъсна за момент. Пак започна.

Когато най-накрая получи съобщението, Брайс прочете:

Никога не бих те накарал да чакаш.

Тя врътна очи и написа:

Не давай обещания, които не можеш да спазиш.

Пак писане, триене, писане. Накрая:

Сериозна ли си за пицата?

Несериозна ли ти изглеждам, Конър?

Изглеждаше страхотно, когато тръгна от вас.

Обля я гореща вълна и тя прехапа долната си устна. Очарователно, самомнително копеле.

Кажи на Даника, че отивам в „Гарвана" с Хвойна и Фурия. С теб ще се видим след два дни.

Дадено. А какво стана с онзи, както там се казваше?

РИЙД е официално зарязан.

Чудесно. Започвах да си мисля, че ще се наложи да го убия.

Стомахът й се сви.

Той побърза да добави:

Шегувам се, Брайс. Няма да ставам алфа-задник, обещавам.