Дом на пръст и кръв

Преди да успее да му отговори, телефонът й извибрира отново.

Този път получаваше съобщение от Даника:

КАК СМЕЕШ ДА ХОДИШ В ГАРВАНА БЕЗ МЕН? ПРЕДАТЕЛКА.

Брайс изпръхтя.

Приятна вълча нощ, загубенячке.

ЗАБРАНЯВАМ ТИ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАШ БЕЗ МЕН!

Брайс знаеше, че колкото и да не й се стоеше у дома, Даника не би изоставила глутницата. Не и в единствената им нощ заедно, в която подсилваха връзките помежду си. Не и след толкова скапан ден. И в никакъв случай точно когато Бригс беше на свобода, със сигурност жаден за отмъщение срещу цялата глутница „Дяволи“.

Заради тази и преданост обичаха Даника, биеха се свирепо за нея, връщаха се на тепиха отново и отново, докато Сабин публично изразяваше съмнение, че дъщеря й е достойна за отговорностите и статута на втора в йерархията на властта. Сред глутниците на Лунния град тя се определяше единствено от надмощието на вълците и рядко се случваше три поколения от една кръв — примът, наследницата на прима и каквото се явяваше Даника (наследница на наследницата на прима) — да заемат първите й три стъпала. Само истински могъщ древен род можеше да го постигне.

Даника безброй часове бе проучвала историята на доминиращите метаморфски глутници в други градове — защо в Хилен управляваха лъвове, защо тигри господстваха над Коринт, а соколи владееха Оя. Дали доминантността, определяща статута на прим, се унаследяваше в рода, или се появяваше произволно. Случвало се беше и нехищнически метаморфи да оглавяват Помощната гвардия, но рядко. Тези проучвания обаче отегчаваха Брайс до смърт. Затова ако Даника беше разбрала защо родът Фендир е получил толкова голям дял от доминантността, не й беше споделила.

Брайс отговори на Конър:

Успех с Даника.

Той й отвърна просто:

Тя ми каза същото за теб.

Брайс тъкмо се канеше да прибере телефона си, когато екранът му просветна отново. Конър беше добавил:

Няма да съжаляваш. От доста време измислям начини да те глезя. И да се забавляваме заедно.

Откачалка. Но устните й се разтегнаха в усмивка.

Забавлявай се. Ще се видим след два дни. Пиши ми, като се прибереш, за да съм спокоен.

Брайс препрочете разговора им два пъти и тъкмо обмисляше дали да не пише на Конър, че няма смисъл да чакат и може просто да се срещнат още сега, когато нещо студено и метално се притисна към гърлото й.

— И си мъртва — прошепна женски глас.

Брайс изохка, мъчейки се да укроти сърцето си, което в рамките на един удар беше прескочило от глупав унес в глупав страх.

— Повече не прави така, мамка ти — изсъска тя и Фурия прибра оръжието в ножницата на гърба си.

— Тогава не бъди подвижна мишена — отвърна невъзмутимо Фурия.

Дългата й ониксова коса беше вързана на висока конска опашка, подчертаваща отсечените линии на светлокафявото й лице. Дълбоките й кестеняви очи обходиха опашката пред входа на „Гарвана“, отбелязвайки всичко и вещаейки смърт на всеки, дръзнал да се изпречи на пътя й. Но поне черният й кожен панталон, тясната кадифена блуза и разбойническите ботуши не миришеха на кръв. Приятелката й я огледа от глава до пети.

— Почти не си се гримирала. Онзи човечец сигурно от пръв поглед е разбрал, че ще го зарежеш тази вечер.

— Беше прекалено зает с телефона си, за да забележи.

Фурия погледна многозначително към телефона на Брайс, още стиснат здраво в ръката й.

— Даника ще те закове на някоя стена, като й се похваля колко неподготвена съм те спипала.

— Тя е виновна — тросна се Брайс.

Фурия й отвърна само с остра усмивка. Брайс знаеше, че е ванир, но нямаше представа от кой вид точно. Нито пък към кой Дом принадлежи. Не смееше да я попита, а тя самата не разкриваше нищо друго, освен свръхестествени рефлекси, скорост и ловкост — нито животински облик, нито по-впечатляваща магия.

Но имаше статут на пълноправен гражданин, така че явно я считаха за достойна. Като се имаха предвид уменията й, Домът на пламъци и сенки беше най-подходящ за нея — макар че Фурия определено не беше нито демонак, нито вампир, нито дори таласъм. И в никакъв случай не беше вещица, превърнала се в магьосница, като Джесиба. Нито пък некромант, защото талантът й беше да отнема животи, не да ги връща нелегално.

— Къде е дългокраката? — попита Фурия, грабна бутилката от ръцете на Брайс и отпи щедра глътка вино, оглеждайки претъпканите клубове и барове по „Арчър Стрийт".

— Откъде да знам — отвърна Брайс. После смигна на Фурия и люшна пред очите й пликчето с дванайсет черни цигари с лудокорен. — Взех малко лакомства.

Фурия разтегна в широка усмивка червените си устни, разкривайки прави бели зъби. Бръкна в задния джоб на панталона си и извади малко пликче с бял прашец, проблясващ ярко като седеф на светлината от уличната лампа.

— Аз също.

Брайс присви очи към прашеца.

— От това ли опита да ми продаде преди малко дилърката?