Дом на пръст и кръв

Все тая. Утре щеше да му мисли. Ако въобще успееше да заспи. Искаше да будува, да танцува до края на шибания свят. Само дето краката я боляха страшно много. И бяха почти черни и лепкави…

Брайс спря пред вратата на сградата, разкопча каишките на високите си обувки и ги взе в ръка. Проклетият код. Вратата се отваряше с код.

Загледа таблото, сякаш чакаше да отвори очи и да й го каже. Някои сгради го правеха.

Мамка му! Мамка муууу! Извади телефона си и ярката светлина на екрана прогори очите й. Примижавайки, видя няколко десетки съобщения. Размиваха се пред погледа й и колкото и да се опитваше да се фокусира, не успяваше да прочете нито една буква. Дори някак да съумееше да набере номера на Даника, тя щеше да й откъсне главата.

Пронизителното стържене на звънеца щеше да вбеси приятелката й още повече. Брайс стисна очи и заподскача от крак на крак.

Какъв беше кодът? Кодът, кодът, кооооооодът…

А, да. Намери го в един заден джоб на паметта си.

Набра ведро цифрите на таблото, чу се обичайното жужене и ключалката се отвори с тих металически звук.

Стълбището така смърдеше, че й се прииска да срита задника на проклетия домоуправител. Да го прониже с безполезните си евтини токчета, които й бяха съсипали краката.

Брайс стъпи боса на първото стъпало и изтръпна. Щеше да боли. Да боли, все едно ходи по натрошено стъкло.

Пусна обувките си върху плочките, заричайки се искрено, че сутринта ще се върне да си ги вземе, и хвана с две ръце черния метален парапет. Хрумна й дори да го яхне и да се довлачи по задник до третия етаж.

Богове, как вонеше само! Какво ядяха жителите на тази сграда? Или по-скоро кого ядяха? Брайс се надяваше вкусовете им да не клонят към пияни и надрусани до козирката полуелфки, неспособни дори да се изкачат по стълбището.

Ако Фурия беше смесила светлотърсача с нещо друго, щеше да я убие.

Подхилвайки се на мисълта да опита да убие прочутата Фурия Акстър, Брайс продължи да се влачи нагоре по стъпалата, едно по едно.

Хрумна й да спи на стълбищната площадка на втория етаж, но вонята беше непоносима.

Можеше пък да я огрее късметът и Конър още да е в апартамента. Тогава вече наистина щеше да я огрее.

Богове, колко й се искаше хубав секс. Необуздан, шумен секс. Докато не се продънеше леглото. Сигурна беше, че с Конър ще е такъв. Че и по-добър. С него щяха да надхвърлят физическото. Вероятно би разтопил и малкото й останал разсъдък след такава вечер.

Именно затова постъпваше толкова страхливо, затова избягваше да мисли за него още от мига, в който се показа на вратата и преди пет години, дошъл да види Даника и да се запознае с новата й съквартирантка. Тогава просто… дълго се взираха един в друг.

Фактът, че Конър живееше само на четири врати от нейната през първата им година в университета, се оказа от най-тежките изкушения. Но Даника му беше заповядала да стои настрана от Брайс, докато тя не решеше да се сближи с него, и макар че още не бяха сформирали глутницата „Дяволи“, Конър се подчиняваше. Явно тази вечер Даника беше вдигнала възбраната.

Прекрасната немирна Даника. Брайс се усмихна, почти изпълзявайки на третия етаж, изправи се и изрови ключовете от чантата си — по чудо останали вътре. Запрепъва се по коридора, който споделяха с един друг апартамент.

Ох, колко щеше да е ядосана Даника! Направо бясна, задето Брайс не само се е забавлявала без нея, но и толкова се е наковала, че не може да чете. И да си спомни кода на вратата.

Дори мъждукащият първосвет прободе очите й и я накара почти напълно да затвори клепачи. Трябваше да се изкъпе, ако изобщо успееше да пусне душа. Да измие мърлявите си вцепенени крака.

Особено след като нагази в някаква студена локва под някоя от течащите тръби. Потрепери и опря ръка в стената, но продължи напред.

Мамка му! Прекалила беше с наркотиците. Дори елфическата й кръв нямаше да ги очисти от организма й достатъчно бързо.

Но поне стигна до вратата на апартамента. Ключове. Да — вече ги държеше в ръка.

На връзката обаче имаше шест. Кой беше правилният? Единият беше за галерията; вторият — за сандъците и кутиите в архивната стая; третият — за клетката на Сиринкс; четвъртият — за веригата на скутера й; петият — за самия скутер… а последният отключваше вратата й. Тази врата.

Месинговите ключове подрънкваха и се полюшваха в ръката й, проблясвайки на първосвета, докато не се сляха с боята на коридора. Изплъзнаха се от омекналите й пръсти и издрънчаха върху плочките.

— Ооооооох — въздъхна протяжно Брайс.

Хвана се за касата на вратата, за да не падне по задник, и се наведе да вземе ключовете.

Нещо студено и мокро срещна пръстите й.

Брайс затвори очи с надеждата, че светът ще спре да се върти. Като ги отвори, успя да съсредоточи погледа си върху плочките пред вратата.

Червено. С миризма на… не беше миризмата на входа.

Кръв.

А вратата на апартамента стоеше открехната.

Ключалката беше разбита, дръжката — изтръгната напълно.