Дом на пръст и кръв

— 112 03 0577.

— Госпожице, базата данни е.

— 112 03 0577! — изкрещя в телефона тя. И отново, и отново. — 112 03 0577!

Само това бе успяла да запомни. Глупавия номер.

— Госпожице. Свещени богове! — По линията се разнесе пращене. — Идват към вас — каза операторът.

Започна да я разпитва за травмите на малака, но тя изпусна телефона на земята. Наркотиците внезапно я задърпаха назад, надолу, и тя се олюля. Уличката се загърчи пред очите й.

Агонизиращият поглед на ангела като че ли отразяваше собствената й душа.

Кръвта му шуртеше между пръстите й. И не спираше.

6

Полуелфката изглеждаше ужасно.

Не, не просто ужасно, осъзна Исая Тибериан, докато я гледаше през едностранното огледало в стаята за разпити на легиона. Изглеждаше като смъртта.

Като войниците, които бе виждал да изпълзяват от кървавите бойни полета на Пангера.

Седеше пред металната маса в центъра на помещението и се взираше в нищото. Вече часове.

Пълната противоположност на пищящото, мятащо се момиче, което беше намерил с отряда си в уличката до Стария площад — с разкъсана рокля и толкова обилно кървяща рана в лявото бедро, че Исая се чудеше как още не е загубила съзнание. Беше обезумяла или от шок след преживения ужас, или от скръб, или от наркотиците в кръвта й.

Най-вероятно беше комбинация от трите. И тъй като не само можеше да им даде информация относно нападението, но и представляваше опасност за самата себе си, Исая реши да я доведе в стерилното подземно следствено бюро на няколко пресечки от Комициума. Като свидетелка, натърти за протокола. Не като заподозряна.

Той въздъхна и се сдържа да не опре чело в прозореца за наблюдение. Единственият звук в помещението беше неспирното жужене на кълбата първосвет по тавана.

За пръв път от часове се наслаждаваше на истинска тишина.

Но едва ли щеше да продължи дълго.

Сякаш мисълта му изкуши самата Урд, груб мъжки глас се обади от вратата зад него:

— Още ли отказва да говори?

Единствено благодарение на двувековното си обучение на бойното поле и извън него Исая не изтръпна от този глас. Вместо това се обърна бавно към ангела, облегнат на касата на вратата и облечен в обичайния си черен боен екип — ангел, за когото разумът и историята му напомняха, че е техен съюзник, макар че всеки негов инстинкт крещеше точно обратното.

Хищник. Убиец. Страшилище.

Тъмните, разположени под лек ъгъл очи на Хънт Аталар бяха вперени в прозореца. В Брайс Куинлан. Нито едно от сивите пера на крилете му не трепваше. Още от първите им дни в 17-и легион в южна Пангера Исая се опитваше да свикне с факта, че Хънт съществува в свят на съвършена неподвижност. Той беше като затишието преди гръмотевица и цялата земя сякаш притаяваше дъх, когато той се появеше.

И нищо чудно, като се имаше предвид какво го беше виждал да причинява на враговете и мишените си.

Хънт плъзна погледа си към него.

А, да. Беше му задал въпрос. Исая размърда белите си криле.

— Не е казала и дума, откакто я доведохме.

Хънт пак загледа момичето отвъд прозореца.

— Спуснаха ли вече заповед да я преместим в друга стая?

Исая знаеше за каква стая говори Хънт. От онези, в които принуждаваха хората да говорят. Дори свидетелите.

Той нагласи черната си копринена вратовръзка и се помоли вяло на петте бога графитният му бизнес костюм да не осъмне оплискан с кръв.

— Още не.

Хънт кимна с неразгадаемо изражение по златистокафявото си лице.

Исая го проучи внимателно с поглед, защото ангелът определено нямаше да му сподели каквато и да било информация по свое желание. Не носеше шлема с череп, спечелил му прозвището, което шепнеха със страхопочитание по всеки коридор и всяка улица на Лунния град: Умбра Мортис.

Сянката на Смъртта.

Колебаейки се дали липсата на легендарния шлем е за добро, или лошо, Исая подаде безмълвно тънка папка на личния асистент на Мика.

Внимаваше тъмнокафявите му пръсти да не докоснат тези на Хънт, облечени в ръкавица, чиято кожа беше изцапана с кръв. Ангелска кръв, ако съдеше по мириса й, но и друга. На Брайс Куинлан.

Исая кимна с брадичка към облепената с бели плочки стая за разпити.

— Брайс Куинлан, двайсет и три годишна, наполовина елф, наполовина човек. Кръвните й изследвания отпреди десет години потвърждават, че е наследила безсмъртието на единия си родител. Способностите й са класифицирани като почти незначителни. Още не е направила Скока. Регистрирана е като пълноправен гражданин. Намерена в тъмна уличка с един от нашите, докато с голи ръце се опитвала да задържи сърцето му в гръдния му кош.

Думите звучаха почти клинично. Но Хънт беше напълно запознат с подробностите. Все пак и двамата бяха на въпросната уличка. И знаеха, че дори тук, в обезопасената стая за наблюдение, беше рисковано да обсъждат някои деликатни въпроси.

Беше се наложило заедно да вдигнат Брайс на крака, но тя веднага се свлече върху Исая — не от скръб, а от болка.

Хънт пръв забеляза разпореното й бедро.