Дом на пръст и кръв

Той й стрелна остра усмивка, която я предизвикваше да се пробва, а светкавиците около кокалчетата на пръстите му се заусукваха нагоре по китката му.

За радост на Исая в този миг вратата на стаята за разпити се отвори и влезе тъмнокоса жена със спретнат тъмносин костюм.

Изисканите облекла на двама им с Виктория бяха просто параван. Един вид броня, да, но и отчаян опит да си придадат сравнително нормален вид.

Нищо чудно, че Хънт никога не си правеше труда да се костюмира.

Виктория тръгна с грациозна крачка през стаята, но Брайс дори не отчете появата на поразителната жена, която обикновено събираше погледите на същества от всички Домове.

Но Брайс беше така от часове. По бялата превръзка около голото й бедро още избиваше кръв. Виктория подуши дискретно въздуха и присви бледозелени очи под тъмния ореол на челото си. Таласъмката беше една от малкото немалаки, въстанали с тях преди два века. Скоро след това я дадоха на Мика, но нейното наказание надхвърляше татуировките на челото и китката. Не беше толкова брутално, колкото мъченията, които Исая и Хънт претърпяха в тъмниците на астерите, ала тормозът й бе продължил дори след края на техния.

— Госпожице Куинлан — каза Виктория.

Момичето не отговори.

Таласъмката придърпа стоманения стол от стената и го сложи от другата страна на масата. Извади тънка папка от сакото си, седна и кръстоса дългите си крака.

— Можете ли да ми кажете кой е отговорен за тазвечерното кръвопролитие?

Брайс дори не трепна. Сабин изръмжа тихо и сключи алабастрови ръце в скута си. Неестествената й елегантност беше единственият белег на древната сила, бушуваща под кроткия й вид.

Вик нямаше свое тяло. Въпреки че се беше сражавала с тях в 18-и, Исая научи за миналото й едва преди десет години, когато го изпратиха тук. Не я беше попитал как се е сдобила с тялото си, на кого е принадлежало. А тя така и не му беше казала по своя воля. Таласъмите носеха чужди тела, както хората носеха дрехи. По-суетните сред тях ги сменяха често, обикновено още при първите белези на стареене, но Виктория носеше своето по-дълго от обичайното — харесвала физиката и движенията му, беше си признала.

Сега вече оставаше в него, защото нямаше друг избор. Това беше наказанието на Мика за неподчинението й: затворил я беше завинаги в тялото й. Вече не можеше да го смени, да си намери по-младо и по-гъвкаво. В продължение на двеста години Вик беше негова пленница, принудена да търпи бавното му грохване, и това лека-полека започваше да си личи: около очите й се образуваха фини бръчици, а гънката над преплетените тръни на челото й ставаше все по-дълбока.

— Куинлан е изпаднала в шок — отбеляза Хънт, следейки всеки дъх на Брайс. — Няма да проговори.

Исая беше готов да се съгласи, докато Виктория не отвори папката, прегледа един лист и заяви:

— Аз лично вярвам, че в момента нямаш пълен контрол над тялото и действията си.

Таласъмката прочете списък, съдържащ коктейл от наркотици и алкохол, способен да спре сърцето на всеки човек. Дори на някои по-слаби ванири.

Хънт изруга отново.

— Има ли нещо, което да не е смъркала и пушила тази вечер?

Сабин се наежи.

— Нечистокръвен боклук…

Исая стрелна поглед към Хънт. Толкова стигаше, за да му предаде молбата си.

Никога заповед — нито веднъж не бе посмял да заповяда на Хънт. Все пак избухливият му характер беше превръщал в димящи купчини цели имперски отряди. Заклинанията в ореола може и да потискаха светкавиците му до една десета от пълния им потенциал, но Хънт компенсираше загубата с бойните си умения.

Хънт кимна с брадичка — единственият знак, че приема молбата на Исая.

— Трябва да попълниш някои документи на горния етаж, Сабин. — Хънт въздъхна, сякаш си беше напомнил, че Сабин е майка, загубила единственото си дете тази вечер, и добави: — Ако ти трябва малко време, разбирам, но после се налага да подпишеш.

— Не ми говори за малко време и не ми говори за документи. Разпънете кучката на кръст, ако трябва, но измъкнете свидетелско показание.

Сабин се изплю на плочките пред ботушите на Хънт.

Етер обгърна езика на Исая, когато Хънт впи в нея ледения поглед, който обикновено служеше като единствено предупреждение за опонентите му на бойното поле. Никой от тях не бе оцелял след това.

Сабин явно си спомни това и прояви благоразумието да изхвърчи с гневна крачка в коридора. Но не и преди да извади четири нокътя, остри като бръсначи и да одере с тях металната врата.

Хънт я изпрати с усмивка. Набелязал си беше нова мишена. Нямаше да й го върне днес, нито утре, но някой слънчев ден…

А се твърдеше, че метаморфите се разбирали по-добре с ангелите, отколкото с елфите.

Виктория говореше с мек глас на Брайс:

— Разполагаме с видеоматериал от „Белият гарван“, който потвърждава местонахождението ти по време на престъплението. Заснета си и как вървиш към апартамента си.