Дом на пръст и кръв

Тя извади телефона от джоба си и го остави с екрана нагоре върху масата. Дигиталният материал в него веднага се появи на малкия монитор в стаята на Исая и Хънт. Отвори се поредица съобщения и двамата вдигнаха учудени погледи към Виктория.

— Свалихме това от твоя телефон. Може ли да прочетем съобщенията заедно?

Чифт стъклени очи се обърнаха към малкия екран, който се издигна от скрит процеп в покрития с линолеум под. На него изникнаха същите съобщения, които Исая и Хънт вече четяха.

Първото беше изпратено от Брайс и гласеше:

Гледането на телевизия в четвъртък вечер е за сладки кутрета. Ела да си поиграеш с големите кучки.

Следваше кратък тъмен видеоклип, заснет от някой, който се тресеше от смях. На него Брайс показа среден пръст на камера, наведе се над линия бял прашец — светлотърсач — и я изсмърка цялата с луничавия си нос. Смееше се толкова искрено и живо, че в сравнение с нея жената в стаята за разпити приличаше на изкормен труп. Накрая извика: БЕСНЕЙ, ДАНИКАААААА!

Отговорът на Даника беше точно такъв, какъвто Исая очакваше от наследницата на прима на вълците, която бе виждал само от разстояние по разни официални събития и му изглеждаше винаги готова да се забърка в някоя беля.

МРАЗЯ ТЕ, МАМКА ТИ. ПРЕСТАНИ ДА СЕ ДРУСАШ БЕЗ МЕН. ГАДНЯРКА.

Думи на истинска Принцеса на купоните.

Брайс й беше отговорила след двайсет минути:

Току-що се забих с един тип в тоалетната. Не казвай на Конър.

Хънт поклати глава.

Брайс седеше неподвижно, докато Виктория четеше съобщенията на глас с каменно лице.

Даника й беше написала:

Добре ли се получи?!!?

Колкото да изразходвам малко енергия.

— Това няма общо с разследването — измърмори Хънт. — Извикай Виктория.

— Имаме нареждания.

— Майната им. Това момиче всеки момент ще се пречупи, и то не по правилния начин.

След последното си съобщение Брайс беше спряла да отговаря на Даника.

Даника обаче беше продължила да й пише. Съобщение след съобщение. Два часа.

Филмът свърши. Къде сте, шматки?

Защо не си вдигаш телефона? Ще звънна на Фурия.

Къде е Фурия, МАМКА МУ?

Хвойна никога не си носи телефона, така че няма и да пробвам да й звъня. Къде сте?!!!

Да идвам ли в клуба? Вълците си тръгват до десет минути. Престани да се чукаш с непознати в тоалетната, защото Конър идва с мен.

БРААААААААЙС. Дано стотиците съобщения те вбесят, като си погледнеш телефона.

Торн ми дрънка да те оставя на мира. Казах му да си гледа работата.

Конър казва да пораснеш най-накрая и да спреш да се друсаш със съмнителни дроги, защото само загубеняците правели така. Не се зарадва особено, като му казах, че май не ми се ще да излизаш с толкова целомъдрено пишлеме.

Добре, тръгваме след пет минути. Доскоро, духачке. Бесней.

Брайс се взираше немигащо в екрана, чиято светлина караше разбитото й лице да изглежда още по-мъртвешки бледно.

— Повечето камери в сградата са повредени, но тази в коридора е успяла да запише поне малко звук, макар и да няма картина — обясни спокойно Виктория. — Да го пусна ли?

Брайс не отговори. Затова Виктория пусна записа.

От колоните зазвучаха приглушени писъци и ръмжене — камерата в коридора беше записала само най-силните звуци от апартамента. Някой изрева с продран вълчи глас „Моля те, моля те…"

Думите секнаха. Но не и записът.

Даника Фендир изпищя. На заден фон се чу как нещо падна тежко — сякаш някой я беше блъснал в мебел. А камерата продължаваше да записва.

Писъците не спряха дълго време. Прекъсваше ги само повредената механика на камерата. Пригласяше им мокро, ненаситно пръхтене и ръмжене, а Даника се молеше за милост, ридаеше, пищеше…

— Спри го — нареди Хънт, излизайки от стаята. — Спри го веднага.

И преди Исая да успее да го спре, Хънт прекоси разстоянието до съседната врата и я отвори.

Колоните на тавана продължаваха да бълват умолителните викове на Даника, прекъсвани само от пращенето на записващото устройство. Даника викаше, докато нещо я разкъсваше и я поглъщаше жива.

Мълчанието на убиеца беше също толкова смразяващо, колкото воплите на Даника.