Дом на пръст и кръв

Тъмнокос елф влетя през вратата на стаята за разпити. Въпреки че носеше сребърна халка на долната си устна, едната страна на гарвановочерната му коса беше обръсната, а целите му ръце под навитите ръкави на коженото яке бяха покрити с татуировки, поразително красивото му лице излъчваше царственост.

Рун Данаан, принцът на валбарските елфи. Син на Есенния крал и носител на Звездния меч, легендарното тъмно оръжие на древния елфически род Звезделф. Доказателство, че принцът е Избраника сред елфите — каквото и да значеше това.

Сега мечът се намираше в ножницата през гърба на Рун и черният му ефес поглъщаше ярката светлина на първосветите. Исая бе чувал слухове, че мечът бил изкован в друг свят от иридий, добит от метеорит — преди елфите да влязат в този свят през Северната пукнатина.

Сините очи на Данаан пламтяха като сърцето на буен огън — макар че той самият не владееше такава магия. Огнената магия беше често срещана дарба сред валбарските елфи и дори Есенния крал я притежаваше. Но се говореше, че Рун наследил магията на сродниците си, господстващи над свещения елфически остров Авален отвъд морето: силата да призовава сенки или мъгли, способни да обгръщат не само физическия свят, но и съзнанието. Според мълвата владееше дори телепатия.

Рун погледна към локвата на пода, вече надушил момичето, което току-що си беше тръгнало.

— Къде е тя, по дяволите?

Студеният заповеднически тон на принца накара Хънт да застине.

— Получихме нареждане да освободим Брайс Куинлан — каза Исая. — Преди няколко минути я изпратихме горе.

Рун явно беше влязъл през някой от страничните входове, щом се беше разминал с нея, пък и не ги бяха предупредили за него от рецепцията. Нищо чудно и да беше проникнал в сградата с магическите си сенки.

Принцът се обърна към вратата, но Хънт каза:

— Теб какво те интересува?

Рун се наежи.

— Тя ми е братовчедка, задник. Грижим се за своите.

Далечна братовчедка, тъй като Есенния крал нямаше братя или сестри, но явно Данаан я познаваше достатъчно добре, за да се намеси.

Хънт се ухили насреща му.

— А ти къде беше тази вечер?

— Да го духаш, Аталар — озъби му се Рун. — Сигурно си дочул, че с Даника се сдърпахме заради Бригс на срещата с градоуправниците. Каква улика само! Браво на вас. — Изговаряше всяка следваща дума по-отсечено от предходната. — Ако исках да убия Даника, нямаше да призова някакъв си лайнян демон да ми свърши работата. И къде е Бригс? Искам да си поговоря с него.

— Пътува насам. — Хънт продължаваше да се усмихва. А светкавиците продължаваха да танцуват около пръстите му. — И няма пръв да се докопаш до него. — После добави: — Влиянието и паричките на татенцето ти не са достатъчни за това, принце.

Нищо че Рун оглавяваше елфическата дивизия на Помощната гвардия и беше също толкова добре обучен, колкото другите им елитни бойци. А мечът на гърба му далеч не беше просто за украса.

Хънт не го вълнуваше. Той не зачиташе кралски особи и строги йерархии.

Рун каза:

— Продължавай в този дух, Аталар. Ще видим докъде ще те доведе.

Хънт се подсмихна.

— Треперя от страх.

Исая се прокашля. В името на горящия Солас, тази вечер му липсваше само сбиване между един от триариите му и принца на елфите. Той се обърна към Рун:

— Можеш ли да ни кажеш дали госпожица Куинлан се е държала необичайно преди убийствата тази нощ или…

— Собственикът на „Гарвана“ ми каза, че била пияна и изсмъркала цяла купчина светлотърсач — тросна му се Рун. — Но Брайс вкарва толкова гадости в тялото си поне една нощ в седмицата.

— И защо и е? — попита Исая.

Рун скръсти ръце.

— Прави каквото си иска. Открай време е така.

Горчилката в гласа му подсказваше, че двамата са си имали вземане-даване — от лошия вид.

Хънт провлачи:

— Колко близки сте двамата?

— Ако ме питаш дали я чукам — кипна Рун, — отговорът е „не", задник. Тя ми е роднина.

— Далечна роднина — изтъкна Хънт. — Знам, че елфите обичат да пазят кръвта на рода си чиста.

Рун задържа дълго погледа му. Хънт пак се усмихна и стаята се изпълни с етер, вещаещ буря.

Питайки се дали е достатъчно глупав да застане помежду им, ако Рун опиташе да разбие зъбите на Хънт, а на Хънт му хрумнеше да превърне принца в купчина димящи кости, Исая побърза да каже:

— Просто си вършим работата, принце.

— Може би ако си вършехте работата и държахте Бригс под око, некадърници такива, всичко това изобщо нямаше да се случи.

Сивите криле на Хънт се поотвориха — обичайната позиция на малаките преди физически сблъсък. А тъмните му очи… Това бяха очите на страховития воин, Разгромения ангел. Същият онзи, който някога покосяваше цели бойни полета. Който убиваше по поръчка на архангел, и то толкова впечатляващо, че го наричаха Сянката на Смъртта.

— Внимавай какво говориш! — предупреди Хънт принца.

— Да не сте припарили до Брайс! — озъби им се Рун и напусна стаята, най-вероятно за да тръгне след братовчедка си.

Поне Брайс нямаше да е сама.

Хънт показа среден пръст към вратата, а след малко попита тихо:

— За колко дни е настроено проследяващото устройство, което Куинлан изпи с водата си?

— Три — отговори Исая.

Хънт сведе поглед към ножницата на бедрото си.