Дом на пръст и кръв

Хънт влетя през вратата с притъмняло от ярост лице и разперени криле. Сянката на Смъртта в действие.

Исая пак усети етер. Около пръстите на Хънт се усукваха светкавици.

Неспирните приглушени писъци на Даника изпълваха стаята.

Исая влезе в стаята за разпити тъкмо когато Брайс избухна.

Едва успя да обгърне двама им с Вик в защитна стена от вятър, както несъмнено бе направил и Хънт, преди Брайс да скочи от стола си и да хвърли масата през стаята. Тя прелетя над главата на Виктория и се блъсна в прозореца за наблюдение.

Със зверски рев Брайс грабна стола, на който бе седяла допреди малко, и го запрати с такава сила към отсрещната стена, че металът му се огъна.

После повърна на пода. Ако Исая не предпазваше Виктория със силата си, Брайс несъмнено щеше да оплиска абсурдно скъпите й бутикови обувки.

Записът най-накрая свърши, защото камерата беше отказала напълно.

Брайс гледаше задъхано локвата в краката си. Докато не падна на колене в нея.

И повърна отново. И отново. После се сви на кълбо, прегръщайки коленете си, и се залюля напред-назад във внезапната тишина. Копринената й коса се влачеше в повръщаното.

Как беше възможно полуелфка със сила, оценена като незначителна, да хвърли с такава мощ масата и стола… Вероятно с помощта на чиста физическа ярост. Дори най-сдържаните елфи не успяваха да потиснат истински силните изблици на първичен гняв.

Хънт я доближи спокойно, вдигнал сивите си криле, за да не ги провлачи в повръщаното.

— Ей.

Той коленичи до нея. Пресегна се към рамото й, но размисли и свали ръка. Колко ли хора бяха виждали Умбра Мортис да посегне към тях без агресия?

Хънт кимна към унищожените метални мебели.

— Впечатляващо.

Брайс просто се сви на още по-стегнато кълбо. Пръстите й се впиваха толкова силно в гърба й, че бяха почти побелели, и несъмнено щяха да оставят синини в плътта й. Тя пророни с немощен, продран глас:

— Искам да се прибера у дома.

Тъмните очи на Хънт проблеснаха, но ангелът не каза нищо.

Виктория погледна смръщено локвата и се измъкна от стаята, за да извика чистач.

— Боя се, че няма как да се прибереш у дома — обясни Исая. — Апартаментът ти е сцена на местопрестъпление в процес на разследване. — И беше толкова разбит, че дори целия да го изтъркаха с дезинфектант, всеки ванир би надушил касапницата. — Не е безопасно да се връщаш там, докато не разкрием извършителя. И мотива му.

Брайс пророни:

— С-Сабин…

— Да — отвърна тихо Исая. — Всички близки на Даника са уведомени.

След няколко часа целият свят щеше да знае.

Още коленичил до нея, Хънт каза с дебел глас:

— Можем да те настаним в стая с легло и баня. И да ти осигурим дрехи.

Роклята й беше толкова разкъсана, че по-голямата част от кожата й беше открита. Под съдрания плат на кръста й се виждаше тъмна татуировка. Беше виждал проститутки с по-скромни дрехи в Месарския пазар.

Телефонът в джоба на Исая извибрира. Наоми. Капитанът на пехотата на 33-ти каза с напрегнат глас от другата страна на линията:

— Пуснете момичето. Веднага. Изведете я от тази сграда и за доброто на всички ни не пускайте никого по петите й. Особено Хънт.

— Защо? Губернаторът ни нареди точно обратното.

— Обади ми се шибаният Рун Данаан — обясни Наоми. — Бесен е, че сме прибрали момичето, без да информираме Небеса и дихания. Заяви, че случаят бил под елфическа юрисдикция и не знам си какво. Така че забравете какво ви е наредил губернаторът, после ще ни благодари, че сме му спестили купища главоболия. Освободете момичето веднага. Елфите да я върнат със свой ескорт, щом толкова държат, копелетата му с копелета.

Хънт чу целия разговор и огледа Брайс Куинлан с хищническа пресметливост. Като една от триариите Наоми Бореас отговаряше само пред Мика и не им дължеше обяснение, но да игнорират директната му заповед заради елфите… Наоми добави:

— Действай, Исая.

После затвори.

Безжизнените очи на Брайс не показваха да е чула разговора.

Исая прибра телефона в джоба си.

— Свободна си.

Тя се изправи на учудващо стабилни крака въпреки превръзката на единия. Босите й стъпала бяха покрити с кръв и мръсотия. Достатъчно кръв, че Хънт да каже:

— В сградата има медвещер.

Без да му обърне внимание, Брайс изкуцука през отворената врата и тръгна по коридора.

Погледите им останаха приковани към изхода, докато провлачените й стъпки се отдалечаваха. Никой от двамата не проговори дълго време. Накрая Хънт въздъхна и се изправи:

— В коя стая Наоми е сложила Бригс?

Исая не успя да отговори, защото откъм коридора се разнесоха забързани стъпки. Определено не на Брайс.

Въпреки че се намираха на едно от най-сигурните места в града, Исая и Хънт доближиха ръце до оръжията си — Исая скръсти своите през гърдите си, в готовност да извади пистолета, скрит под сакото му, а Хънт отпусна едната си ръка до бедрото си, на сантиметри от ножа с черна дръжка в ножницата му. Около пръстите му пак се заувиваха светкавици.