Дом на пръст и кръв

Толкова беснееше и се мяташе, че едвам я сложиха да легне на земята, докато Исая извика медвещер заради силното кървене. Имаше разкъсана артерия. Беше цяло чудо, че не е умряла от кръвозагуба, преди да пристигнат.

Хънт коленичи пред нея, ругаейки свирепо, а тя така подскочи, че едва не го изрита в топките. Той свали шлема си. Погледна я право в очите.

И й заповяда да се успокои, ако й е мил животът.

Тя мигновено се отпусна, вперила празен, безизразен поглед в Хънт. Дори не трепна, докато той затваряше раната й с медицинския телбод от аптечката, вградена в бойния му костюм. Просто се взираше немигащо в Умбра Мортис.

Веднага щом закърпи крака й, той се впусна в нощта да прави онова, което правеше най-добре: да излавя и унищожава враговете им.

Хънт явно чак сега забелязваше кръвта по ръкавиците си, защото ги изхлузи с ругатня и ги изхвърли в металното кошче за боклук до вратата.

После запрелиства тънкото досие на Куинлан и няколко кичура от дългата до раменете му черна коса се спуснаха пред неразгадаемото му лице.

— Изглежда, е най-обикновена разглезена купонджийка — каза той, прехвърляйки страниците. Устата му се кривна в безрадостна усмивка. — И каква изненада: съквартирантка е на Даника Фендир. Самата Принцеса на купоните.

Единствено в 33-ти използваха този прякор — защото никой друг в цял Лунатион, дори елфическите благородници, не си го позволяваха. Исая му махна да продължи да чете. Хънт си беше тръгнал от уличката, преди да се запознае с целия мащаб на трагедията.

Той почете още малко. И вдигна вежди.

— В името на шибаната Урд.

Исая си замълча.

Тъмните очи на Хънт се разшириха.

— Даника Фендир е мъртва? — Той зачете нататък. — Заедно с цялата глутница „Дяволи“. — Поклати глава и повтори: — В името на шибаната Урд.

Исая взе папката от ръцете му.

— Ситуацията е тотално и съвършено осрана, друже.

Хънт стисна челюсти.

— Не намерих нито следа от демона.

— Знам. — Въпросителният поглед на Хънт накара Исая да поясни: — Ако го беше намерил, сега щеше да държиш отсечена глава, а не папка.

Исая многократно го беше виждал да се връща тържествуващ след поредния лов на демони, възложен му от архангела на власт.

Устата на Хънт потрепна едва забележимо, сякаш си спомняше последния път, когато беше представил жертвата си по такъв драматичен начин. Той скръсти мускулестите си ръце и Исая опита да не обръща внимание на доминантния жест. Йерархия съществуваше дори в отряда на петимата триарии — най-елитния от всички отряди на Имперския легион. Малката орда на Мика.

Въпреки че Мика беше назначил Исая за командир на 33-ти, така и не го обяви официално за водач на легиона. Но Исая открай време вярваше, че стои най-високо, че е най-добрият воин сред триариите, макар и костюмиран.

Но къде се нареждаше в йерархията Хънт… Никой не беше решил през двете години, откакто пристигна от Пангера. А Исая май не искаше да знае.

Официалната му роля беше да залавя и убива демони, промъкнали се през пролуки в Северната пукнатина или незаконно призовани в този свят, и се справяше отлично с нея. Само боговете знаеха колко чудовища е унищожил през вековете, започвайки още от първия пангерски отряд, в който бяха служили заедно — 17-и, сформиран, за да изпраща неканените твари в отвъдното.

Но Хънт беше спечелил прозвището си с работата, която вършеше в сенките по поръка на архангелите — в момента на Мика. Той отговаряше директно пред губернатора и всички останали стояха настрана от него.

— Наоми току-що е арестувала Филип Бригс за убийствата — каза Исая. Наоми беше капитан на пехотата на 33-ти. — Днес са го пуснали от затвора, а Даника и глутницата „Дяволи“ са го вкарали там. — Фактът, че тази чест не се беше паднала на 33-ти, още го глождеше. Поне тази вечер Наоми го беше задържала. — Само дето нямам представа как обикновен човек като Бригс е успял да призове толкова могъщ демон.

— Е, скоро ще разберем — отвърна мрачно Хънт.

Да, и още как.

— Бригс трябва да е кръгъл идиот да извърши такова престъпление още в деня на освобождаването си.

Но водачът на бунтовниците от „Керес" — клон на по-голямото бунтовническо движение „Офион" — не изглеждаше глупав. Беше просто фанатик, твърдо решен да разпали по земите им конфликт като този отвъд морето.

— Или се е възползвал от кратката си свобода, преди да си намерим повод да го тикнем пак зад решетките — изтъкна Хънт. — Знаел е, че има ограничено време, и е искал да отбележи една точка срещу ванирите.

Исая поклати глава.

— Ама че каша.

По-меко нямаше как да се изкаже.

Хънт въздъхна.

— Стигнало ли е до пресата?

— Още не — отговори Исая. — И преди няколко минути получих заповед да си мълчим. Въпреки че до утре сутринта вече ще гърми по новините.

Очите на Хънт просветнаха.

— Нямам на кого да кажа.

Наистина не звучеше възможно Хънт да има приятели. Дори сред триариите, и то след цели две години, Хънт си оставаше единак. И се стремеше все така неотклонно към едно-единствено нещо: свобода. Или по-скоро към малкия шанс за свобода.

Исая въздъхна.

— Кога очакваме Сабин?

Хънт погледна телефона си.