Дом на пръст и кръв

Ето. Готово. Сега вече можеше да се прибере у дома, да се пъхне в леглото и да гушне Сиринкс. Любимият й начин да отбелязва щастливите поводи напоследък.

Но бледа силна ръка кацна върху папката с чека.

— Бързате ли? — Усмивката на Максимус пак се разшири. — Ще е срамота красиво същество като вас да си тръгне тъкмо когато мислех да поръчам бутилка серат.

Пенливото вино от южна Валбара струваше около стотина златни знака. И очевидно караше нафукани кретени като този да си мислят, че женската компания им се полага по право.

Брайс му намигна и опита да издърпа папката към отворената си дамска чанта.

— Струва ми се, че вас няма да ви е срам, ако красиво същество като мен не си тръгне, господин Терциан.

Ръката му остана върху папката.

— Като се има предвид колко пари платих на шефката ви, би се очаквало да получа някакъв бонус към сделката.

И това ако не беше рекорд: вземаха я за проститутка вече два пъти за последните десет минути. Брайс не изпитваше неприязън към най-старата професия на света — само уважение и понякога съжаление към практикуващите я, — но грешното й причисляване към жриците на любовта бе водило до доста неприятни случки в миналото й. Въпреки това успя да отвърне спокойно:

— Боя се, че имам друг ангажимент.

Ръката на Максимус се спусна към китката й и я стисна достатъчно силно, за да й демонстрира, че е способен без особено усилие да счупи всичките й кости.

Брайс не допусна страх в мириса си, макар че стомахът й се преобърна. Беше си имала работа с такива като него, че и с по-лоши.

— Пуснете ръката ми, ако обичате.

Добави учтивото обръщение единствено заради Джесиба.

Максимус обаче огледа тялото й с типичната мъжка арогантност на безсмъртните.

— Някои предпочитат жертвата им да се прави на недостъпна. — Пак й се усмихна. — И по една случайност аз съм от тях. Ще ти хареса.

Тя срещна погледа му, мразейки онази част от себе си, на която й се прииска да се отдръпне уплашено от него. Която осъзнаваше, че той е хищник, а тя — плячка, и ще е цял късмет, ако успее дори да побегне, преди да я погълне цяла.

— Не, благодаря.

ВИП мецанинът притихна внезапно — сигурен знак, че се е появил някой по-голям и по-страшен хищник. Чудесно.

Може би появата му щеше да разсее вампира достатъчно, че тя да изтръгне китката си от ръката му. Заедно с чека. Джесиба щеше да я одере жива, ако си тръгнеше без него.

Максимус наистина погледна през рамото й към новия посетител. Ръката му така се напрегна върху нейната, че Брайс погледна назад.

Тъмнокос елф стоеше в другия край на бара. И гледаше право в нея.

Тя едва се сдържа да не простене. И то не по онзи начин, по който бе стенела преди малко с лъва.

Елфът продължи да я гледа, а Максимус вдигна горна устна, разкривайки дългите си кучешки зъби, които изгаряше от желание да впие в нея. Вампирът изръмжа предупредително:

— Моя си.

Думите му прозвучаха толкова гърлено, че Брайс едва го разбра. Тя въздъхна през носа си, а елфът седна на бара и си поръча питие на среброкосия силф зад него.

— Това е братовчед ми — каза Брайс. — Дишай спокойно.

Вампирът примига недоумяващо.

— Моля?

Изненадата му коства надмощието: хватката му се отпусна и Брайс веднага прибра папката в чантата си, отстъпвайки назад. Поне беше наследила елфическа ловкост от баща си. Докато се отдалечаваше от вампира, измърка през рамо:

— И за твое сведение, не си падам по собственическо агресивно поведение.

Максимус изръмжа отново, но осъзнал кой е „братовчед“ й, не посмя да тръгне след нея.

Макар светът да смяташе кръвната им връзка за далечна, никой не смееше да закача роднините на Рун Данаан.

Ако се разчуеше, че Рун е неин брат — е, всъщност доведен брат, — никой мъж нямаше да припари до нея. Но за щастие, всички си мислеха, че той й е братовчед, и Брайс държеше да си остане така. Не само защото отдавна се беше заклела да пази в тайна самоличността на баща си. Не само защото Рун беше законното дете, шибаният Избраник, а тя беше… копелето.

Рун вече пиеше от уискито си, впил поразителните си сини очи в Максимус. С обещание за смърт.

На Брайс почти й се искаше да види как Рун изпраща вампира напишкан от страх в замъка на татенцето му, но толкова се беше трудила по тази сделка, пък и беше подлъгала задника да плати почти една трета повече от реалната цена на бюста. Едно обаждане до банковия му посредник — и чекът в чантата й щеше да се превърне в безполезна хартийка.

Затова Брайс просто застана пред Рун и отвлече вниманието му от вампира.

Прилепналата черна тениска и впитите тъмни дънки на брат й разкриваха мускулите, на които елфите винаги се възхищаваха и които повечето посетители на мецанина зяпаха сега. А татуировките, обгърнали целите му златисти ръце, бяха достатъчно цветни и красиви, за да вбесяват баща им. Както и халките по цялото продължение на едното му заострено ухо и правата черна коса до кръста, обръсната от едната страна. Изобщо целият му вид сякаш представляваше билборд с ярък надпис „Майната ти, татко!“.