Домът на Червения убиец

– Не знам, сър Джон. Може би е най-добре да хапнеш и да обмислиш спокойно това, което вече знаем. Ще го обсъдим друг път – той погледна с интерес гърненцата, които пълнеше лейди Мод. – Гости ли очаквате за Коледа?

– Така мислех, отче – отвърна тя. – Роднините ми от Тивъртън в Девън – лейди Мод хвърли престорено ядосан поглед към сър Джон, който изсумтя недоволно. – Трябваше да дойдат, но пътищата са непроходими, дори пратениците не могат да преминат. Разговарях с жената на един от съветниците. Каза, че търговията на съпруга ѝ много пострадала. Всички пътници, отиващи на югозапад, трябвало да се върнат.

Ателстан се усмихна, а лейди Мод се върна към захаросаните плодове. Тя се опита да прикрие тревогата си, когато брат Ателстан уведоми сър Джон, че един от енориашите му, доктор Винсентий, напускал Съдърк и нямало да се върне. Лейди Мод извърна лице. Съжаляваше, че лекарят заминава. Беше много опитен. Тя въздъхна и погледна към масата. Сега трябваше да си потърси друг лекар, по-добър от некадърниците, които живееха около Чийпсайд.

Ателстан намигна тайно на Кранстън, сбогува се и излезе на притъмнялата улица. Взе Филомел от конюшнята на "Светия агнец" и пое обратно в мрака, усмихвайки се при спомена за реакцията на сър Джон на новината. Надяваше се лейди Мод да е чула, че Винсентий заминава. Може би, заключи Ателстан, така беше най-добре за всички.

Внезапно Филомел се подхлъзна върху леда. Ателстан изпъшка примирено, слезе, хвана юздите и внимателно поведе стария кон по тъмната улица между високите, мрачни къщи. Пред всяко от големите имения в Чийпсайд гореше маслена лампа, но когато свещеникът зави на ъгъла при "Сейнт Питър" на Корнхил и тръгна по Грейсчърч към Бридж Стрийт, улицата стана по-тъмна. Трябваше да се движи внимателно между купчините боклук, изпражненията и остатъците от храна, край които пируваха плъхове. Зад него се тръшна врата, нощна птица, гнездеща под стряхата, излетя, пърхайки с черните си криле и го накара да подскочи. Просяци хленчеха за милостиня. На ъгъла стоеше проститутка и заради оранжевата перука изглеждаше още по-бледа на светлината на свещта, която държеше в ръка. Тя се изкикоти, видяла Ателстан, и направи груб жест. Той очерта във въздуха кръстния знак към нея. Градски побойник, облегнат на вратата на кръчма, видя самотната фигура и стисна дръжката на ножа си. Но когато съзря тонзурата на Ателстан и разпятието на врата му, размисли.

Свещеникът продължи напред и се зарадва при вида на войниците, които пазеха Лондонския мост, осветени от факли. Вратите бяха затворени, но градските стрелци разпознаха "капелана на коронера", както наричаха Ателстан и го пуснаха.

Свещеникът пресече моста, копитата на Филомел отекваха кухо по дървените греди. Безмълвието беше злокобно. Обикновено мостът беше оживен, но сега тънеше в тишина, обвит от гъстата речна мъгла. Ателстан имаше чувството, че пресича бездната между рая и ада. Чайките, които гнездяха на дървените подпори отдолу, излетяха и закрещяха възмутено от това неочаквано нашествие. Ателстан си спомни гарваните в Тауър. Още една смърт, помисли си, две – ако броеше мечката. Беше му мъчно за животното.

– Може би така е било най-добре – промърмори си той. – Не съм виждал толкова нещастно животно.

Спомни си за поученията на някои францисканци, които, следвайки основателя на ордена си, твърдяха, че всички животни са Божии създания и не бива да бъдат държани в плен, нито подлагани на жестокост.

Ателстан отмина тихия, тъмен параклис на свети Томас от Кентърбъри в средата на моста. Пазачите от страната на Съдърк се развикаха, някои дори се чудеха дали не е дух. Той им каза името си и те го пропуснаха, шегувайки се с него за неочакваната му поява.

Свещеникът поведе Филомел по тъмните алеи. Тук се чувстваше по-спокоен. Познаваха го и никой не би дръзнал да го закачи. Мина край една кръчма, пред която едно момче звънко пееше коледна песен с надеждата да спечели някоя пара. Ателстан спря и се заслуша в думите, напомнящи за уют, топлина и вкусна храна. Потупа Филомел по врата.

– Къде ще прекараме Коледа, стари приятелю? – попита го той, преди да продължи. – Може би лейди Кранстън ще ме покани, щом роднините ѝ от западните земи няма да дойдат.

Той рязко спря.

– Роднините на лейди Мод! – прошепна на тъмната тиха улица и почувства как по гръбнака му пропълзя тръпка. – Странно, нещо толкова дребно, толкова встрани от събитията на деня.

Той потърка страната си. Думите на лейди Мод му припомниха нещо друго, което беше чул.

Затегли Филомел към "Сейнт Ерконуолд" така нетърпеливо, че конят изцвили ядосано. Там го прибра в конюшнята, увери се, че в църквата всичко е наред и гузно си припомни гнева си през деня. Бонавентура изглежда се беше отдал на ухажвания, затова Ателстан влезе в къщата, запали огъня и бързо задъвка парче хляб. След няколко хапки го хвърли в огъня, защото беше стар, и си наля чаша вино с вода. Почисти грубата повърхност на масата и седна да описва всичко, което знаеше за убийствата в Тауър или около него.