Домът на Червения убиец

Доминиканецът остана известно време така, подпрял глава на ръцете си. Взе перото, огледа тъмната кухня и зърна китка зеленика в далечния ъгъл. Коледа е след няколко дни, помисли си той. Стана, стопли пръстите си на мангала и му се прииска Бенедикта да беше при него и да пият по чаша греяно вино. Спомни си думите на доктор Винсентий за любовта му към вдовицата и се загледа в огъня. Толкова ли е явно, зачуди се. Дали и другите му енориаши бяха отгатнали чувствата му? Той поклати глава, за да прочисти ума си. Не, трябваше да се съсредоточи над сегашния проблем. Един капак изтрака и Ателстан трепна, когато една тъмна сянка скочи на застлания с тръстика под.

– Бонавентура! – промърмори той. Котаракът приближи безшумно и величествено се отърка в крака му. – Е, мастър котарако, да хапнеш ли си дошъл?

Котаракът се протегна и изви гръб. Ателстан отиде в килера, напълни една пукната калаена купа с мляко и загледа как Бонавентура го излочи, а после се изтегна пред огъня. Доминиканецът прекоси стаята и спусна резетата на капаците: прозорци, врати и коридори, помисли си той, припомняйки си още веднъж мърморенето на Ред Хенд и мрачните предупреждения на дърводелеца Саймън. Погледна завистливо котарака.

– Има някои, на които всичко им е наред – измърмори той и седна пред записките си, за да продължи работа. Написа всяко име и описа аргументите си, сякаш се подготвяше за теологичен диспут.

Часовете минаваха. Ателстан потърка уморено очи. Само един път оставаше отворен: онзи, показан от невинните забележки на лейди Мод, които така го бяха стреснали на връщане в Съдърк. Ателстан начерта груб план на Тауър и продължи да проверява заключенията, до които беше стигнал. Точно преди да се зазори, той реши, че е доволен. Беше открил убиеца, но почти нищо друго. За това щеше да му трябва Кранстън.

 *

На другата сутрин сър Джон мина с коня си като млад рицар по Чийпсайд до кръчмата "Златната митра" край Тауър. Коронерът имаше чувство, че лети. Дори студеният утринен вятър му се струваше топъл и нежен като ласката на млада жена.

Тази сутрин, преди да стане от леглото, Кранстън беше прегърнал пламенно лейди Мод. Тя се беше притиснала разплакана до гърдите му и беше промърморила, че скоро ще му каже нещо. Той ѝ беше отвърнал с нежни думи, беше я погалил по главата. После се беше облякъл и слязъл долу, ревейки да му донесат чаша херес, докато конярят оседлаваше коня му. Сър Джон се чувстваше горд като паун при мисълта, че отново ще става баща. Възнагради се с глътка от "чудодейния мях", както го наричаше Ателстан, наслаждавайки се на бистрата, червена течност. Огледа се с широка усмивка. Прекрасно беше да си жив в такъв хубав ден!

Сър Джон хвърли няколко пенита пред група просяци, които трепереха на ъгъла на Мърсъри. Подвикна шеговити обиди на птичарите, които чистеха и кормеха кокошки и други пилета за Коледа в големите си казани. По улицата водеха проститутка с оголени рамене и обръсната глава под конусовидна бяла шапка. Пред нея вървеше гайдар, а върху мръсния ѝ корсаж беше забодена бележка, която публично я обявяваше за уличница. Кранстън спря процесията и накара да я освободят.

– Защо, сър Джон? – попита приставът с лице, подобно на миша муцуна.

– Защото идва Коледа! – изрева коронерът в отговор. – И Христос, младенецът от Витлеем, отново ще бъде с нас!

Приставът се канеше да възрази, но Кранстън посегна към дръжката на ножа си и той побърза да разреже въжетата на жената. Тя се оплези на пристава, направи мръсен жест към Кранстън и хукна по уличката. Сър Джон навлезе в Пети Уелс. Пристигна в кръчмата, хвърли юздите на конярчето и влезе наперено в приятно ухаещото помещение.

– Свещенико, къде си, по дяволите! – изрева той и уплаши до смърт другите клиенти, а кръчмарят с широко ококорени очи хукна да го обслужи.

– Сър Джон, доволен ли си?

– Като муха на конски задник през лятото! – изрева в отговор сър Джон и му хвърли чудодейния мях. – Напълни го! Монахът ми каза да се срещнем тук – промърмори той.

Огледа се през дима и видя Ателстан, полузаспал на една маса.

– Донеси ми чаша херес – нареди Кранстън на кръчмаря. – С пресни овесени питки и парчета пушен бут! – Той облиза устни. – За монаха задушена змиорка и, макар че са пости, ще пийне ейл с вода.

Коронерът прекоси помещението и потупа полузаспалия Ателстан по рамото.

– Събуди се, братко! – извика той. – Защото дяволът се разхожда, реве като лъв и се чуди кого да погълне!

– Надявам се, че ръката му е по-лека от твоята, Кранстън – измърмори Ателстан, отвори очи и погледна уморено нагоре.

Кранстън се наведе към него.

– Добро утро, монахо.

– Аз съм свещеник.

– Добро утро, свещенико. Защо не си изпълнен с радост от наближаващата Коледа?

– Защото, сър Джон, ми е студено, уморен съм и съм напълно обезкуражен – Ателстан щеше да продължи с оплакванията, когато видя дяволитите пламъчета в очите на Кранстън. – Радвам се да те видя щастлив, сър Джон. Предполагам, че си поръчал храна.

Кранстън кимна, свали голямата боброва шапка от главата си и се стовари на пейката срещу него.