Домът на Червения убиец

Мисълта, проблеснала в ума му на улицата, можеше да се окаже ключ към целия проблем. Усмихна се, като си спомни аксиомата, която старият отец Анселм често повтаряше на лекциите си по логика: "Щом има проблем, трябва да има и решение. Въпросът е да намериш пътя. Понякога е нужен само малък проблясък." След това Анселм поглеждаше към него. "Винаги помни това, млади Ателстан. То се отнася както за сферата на метафизиката, така и за обикновените, всекидневни събития."

Свещеникът затвори очи.

– Още го помня, отче – прошепна той. – Почивай в мир.

Той извади писмените си принадлежности, подреди мислите си, опита се да натопи сивото гъше перо в мастилото и изруга, когато откри, че то е замръзнало. Сложи мастилницата над свещта, за да го стопли и набързо препрочете бележките, които беше нахвърлял в Тауър. Щом мастилото се стопли, той внимателно записа заключенията си.

Primo – макар да е бил добре охраняван, сър Ралф Уигън бил убит в кулата на Северния бастион. Спял зад заключена врата, ключ от която имали само той и пазачите отвън. Вратата към коридора, в който се намира стаята му, също била заключена; ключове от нея отново имали само той и доверените му охранители. Но всички тези предпазни мерки не довели до нищо. Очевидно убиецът му е влязъл в стаята, прекосявайки замразения ров, и е изкачил импровизираните стъпала по стената, отворил е прозореца, влязъл е и е убил сър Ралф.

Secundo – убиецът трябва да е познавал добре Тауър, за да използва тези стълби, но защо шумът от отварянето на капаците и влизането му в стаята не са събудили сър Ралф? Токата от ботуша на сър Фулк беше намерена на леда. Беше ли това следа към възможния убиец?

Tertio – младият Парчмайнър е бил първият, опитал се да събуди сър Ралф, но стаята била отключена от помощник-коменданта мастър Колбрук. Дали вторият по чин след сър Ралф е имал пръст в убийството му?

Ателстан погледна онова, което беше написал, поклати глава и се усмихна.

– Не, не – прошепна той. – Всичко това трябва да почака.

Quarto – Моубри е умрял при падането от стената, но кой стои зад това? Кой е бил сигналната камбана? Кой е отсъствал от покоите на мистрес Филипа? Само двама: Фицормонд и Колбрук.

Ателстан отново поклати глава.

Quinto – убийството на съветник Хорн. Свещеникът направи гримаса. За него нямаше никакви следи.

Sexto – смъртта на Фицормонд? С Кранстън бяха видели, че веригата на мечката не е закрепена достатъчно добре, а Фицормонд е имал навика да наблюдава звяра. Но кой е бил убиецът, изстрелял стрелата и предизвикал убийствения гняв на мечката?

Septimo – сър Ралф и другите бяха умрели заради ужасното си предателство към сър Бартоломю Бъргиш. Умрял ли е той на кораба преди много години или се е върнал в Англия? Викарият от Удфорд твърдеше, че го е видял, както и местният кръчмар. Това ли е бил загадъчният човек, когото беше видял и собственикът на кръчмата "Златната митра"? Ако е така, Бъргиш е бил видян поне от трима души по време на коледните пости преди три години, по същото време, когато сър Ралф Уитън бил много разстроен. Но ако Бъргиш е оцелял и се е върнал в Англия, как и къде се криеше сега? И още един проблем: очевидно тревогата на сър Ралф е намаляла. Това едва ли би станало, ако Бъргиш беше оцелял. Сър Ралф би се успокоил, само ако той се е появил преди три години и е умрял.

Octavo – онзи, който беше изпратил злокобните бележки на Уитън и другите, трябваше да има достъп до Тауър. Дали Бъргиш или синът му, скрити в града, са пращали съобщенията и съучастниците си в Тауър?

Nono – кой печелеше от тези убийства? Колбрук? Той искаше да го повишат и добре познаваше Тауър. Беше присъствал, когато и тримата бяха умрели. Сър Фулк? Той също беше облагодетелстван от смъртта на брат си; токата му беше намерена върху леда пред кулата на северния бастион. И той познаваше добре Тауър и е бил там, когато двамата хоспиталиери са загинали. Растани? Потаен, ловък човек, който може би се беше заклел лично да отмъсти на сър Ралф и другарите му. Той познаваше крепостта добре и е бил там, когато хоспиталиерите бяха загинали.

Ателстан поклати глава. Същото важеше за Хамънд, този доста мрачен капелан. А може би – мистрес Филипа в заговор с любимия си? Ами Ред Хенд, лудият, който може и да беше по-нормален, отколкото изглеждаше?

Ателстан вдигна поглед и рязко си пое дъх. Ред Хенд! Гърбавият албинос беше споменал нещо за зазидани тайни тъмници, а и дърводелецът Саймън беше промърморил нещо подобно.