Допустим риск

— И да, и не — отвърна тя и се усмихна радушно. — Добрата новина е, че се потвърди предположението на Катрин Стърбърг: въпросният експонат наистина е оцелял по време на пожара от 1764 година. Повече от сигурна съм. Както личи, е стоял в квартирата на един от преподавателите, който е живеел извън университета. Каква добра новина, нали?

— Радвам се много, че не е бил унищожен — рече Ким. — Но вие не ми отговорихте на въпроса. Какво означава „и да, и не“?

— Означава, че макар и да не съм открила самата книга, все пак намерих препратка към нея, в която се казва, че тя наистина е постъпила в Юридическия факултет, по точно, в неговата библиотека. Установих и че доста са умували къде да я впишат, въпреки че експонатът определено има отношение към църковния закон, както личи и от вашето писмо, писано от Инкрийс Мадър. Между другото, то е невероятна находка и доколкото разбрах, сте предложили да го дарите на „Харвард“. Много щедро от ваша страна.

— Това е най-малкото, което мога да сторя. Все пак ви създадох доста главоболия — отговори Ким. — Но знае ли все пак някой къде може да бъде намерен трудът на Рейчъл Бингам?

— Да, има един човек, който може би знае — каза Хелън. — Поразрових се и узнах, че през 1825 година, веднага след като е построена сградата на Богословския факултет, трудът е бил преместен там. Не знам причините, вероятно се дължи на трудностите с каталогизирането му тук, в библиотеката на Юридическия факултет.

— Боже мой! — простена Ким. — Какъв дълъг път е изминала книгата!

— Позволих си да звънна малко преди обяд в библиотеката на Богословския факултет. Дано не възразявате.

— Оставаше и да възразявам! — поклати глава Ким. Беше доволна, че Хелън си е направила труда.

— Колежката там се казва Гъртруд Хавърмайър — продължи библиотекарката. — Изглежда малко сприхава, но не се стряскайте — тя всъщност е добър човек. Обеща да провери.

Хелън взе едно листче и написа върху него името и телефонния номер на Гъртруд. Сетне извади карта на студентското градче в „Харвард“ и обгради с кръг Богословския факултет.

След няколко минути Ким вече вървеше през студентския град. Мина покрай физическата лаборатория, заобиколи сградата на музея и излезе на авеню Дивинити, което беше на две крачки от кабинета на Гъртруд Хавърмайър.

— Заради вас, значи, ми отиде следобедът — смръщи се жената, след като Ким се представи.

Стоеше пред писалището, сложила войнствено ръце на хълбоците си. Както бе споменала и Хелън Арнолд, Гъртруд изглеждаше строга и сурова. Затова пък беше дребничка и белокоса, с очила в метални рамки, през които гледаше с присвити очи посетителката.

— Съжалявам, че съм ви създала главоболия — поде гузно Ким.

— Откакто Хелън Арнолд ми се обади, не съм имала и един свободен миг, та да си върша работата — продължи да мърмори Гъртруд. — Отне ми буквално няколко часа.

— Дано поне усилията ви не са отишли напразно — каза Ким.

— Все пак намерих в счетоводна книга от онова време една разписка — допълни Гъртруд. — Хелън се оказа права. Трудът на Рейчъл Бингам наистина е пратен от Юридическия факултет и е постъпил тук, в Богословския. Но колкото и да опитвах, така и не намерих в компютъра или в картончетата от старата картотека, която пазим в подземието, някакви препратки или позовавания на книгата.

Сърцето на Ким се сви.

— Много съжалявам, че заради мен сте загубили напразно толкова много време — извини се отново тя.

— Аз обаче не се отказвам така лесно! — обяви войнствено дребничката възрастна жена. — Хвана ли се с нещо, правя, струвам, но го довеждам до край. Затова и прегледах старите, писани на ръка картончета, останали от годините, когато са били събирани първите томове в библиотеката. Беше отчайващо, но все пак се натъкнах на още една препратка — по-скоро случайно и от инат, отколкото благодарение на нещо друго. Умът ми не го побира защо книгата не е посочена в общия библиотечен каталог.

Ким отново се обнадежди. Имаше чувството, че докато издирва нещичко, свързано с Елизабет, се вози на емоционално влакче на ужасите.

— Книгата тук ли е? — поинтересува се тя.

— А, не! — отвърна възмутена Гъртруд. — Ако беше тук, щеше да я има в компютъра. Описваме много строго всичко до най-тъничката брошура. От последната препратка, която издирих, се вижда, че през 1826 година, след като е стоял при нас по-малко от година, трудът е бил прехвърлен в Медицинския факултет. Очевидно никой не е знаел къде да го сложи. Странна работа! Така и не открих към коя категория спада.

— Божичко! — въздъхна отчаяна Ким. — Няма ли край тази игра на криеница! Вече се уморих да издирвам тази неуловима книга или каквото е там. Сякаш някой нарочно си прави с мен лоша шега.