Допустим риск

Ким благодари на Карл и тръгна, тътрузейки нозе, към колата. Мислите и отново я върнаха към несретите на Елизабет, която вече бременна, се е отровила, без дори да подозира, от гъбичките в ръжта, складирана в хамбара. В ония дни всички са били сигурни, че Елизабет е имала сношение с дявола, за да зачене такова чудовище — рожба на заговора и с дявола, особено като се има предвид, че „пристъпите“ са започнали тъкмо в къщата на Елизабет и сетне са обхванали и домовете, където децата са носели нейния хляб. Самоувереността на Елизабет, ненавременните и разпри със семейството на онези пуритани и промяната в общественото и положение очевидно само са налели масло в огъня. Ким се качи в колата и завъртя ключа. Сега вече беше съвсем очевидно защо Елизабет е била обявена за вещица и като такава е била осъдена на смърт.

Младата жена подкара автомобила със сетни сили — беше изпаднала в нещо като унес. Сега ставаше ясно защо Елизабет не е послушала мъжа си и не се е покаяла, за да спаси живота си. Знаела е, че не е никаква вещица, но сигурно вече не е била така убедена в своята невинност, особено при положение, че срещу нея са се опълчили всички: приятели, съдии, духовници. Мъжът и е бил на далечно плаване и тя не е имала до себе си никого, който да я подкрепи. Съвсем сама, вероятно е решила, че е извършила някакво непростимо прегрешение пред Бога. Как иначе е могла да си обясни, че е родила такова адско изчадие? Не е изключено дори да е смятала, че си е заслужила горчивата орис.

На Стороу Драйв Ким попадна в задръстване — всички пъплеха по шосето като костенурки. Времето беше все така тягостно. Беше станало дори още по-горещо. Младата жена се притесни да не припадне в колата.

Накрая, на светофара на Левърет Съркъл, успя да се измъкне от задръстването. Излезе от града и отпраши на север по междущатска магистрала номер 93. Със свободата в буквалния смисъл на думата я осени и прозрението: след като е видяла чудовището, заченато от Елизабет, вече знаеше и какво се опитва да и каже тя през столетията — че Ким трябва да вярва в себе си. Че каквото и да си мислят другите, не бива да губи самоувереност и да се разколебава, както е станало с горката Елизабет. Не бива да допуска някой друг да се разпорежда с живота и. Елизабет е била в задънена улица, но за разлика от нея Ким разполагаше с избор.

Мислите и препускаха трескаво. Ким си припомни всичките тягостни часове, които е прекарала с Алис Макмъри, и как и е плакала на рамото, че няма самочувствие и се плаши от всичко. Спомни си и обясненията на Алис: че това се дължи на безразличието на баща и, съчетано с напразните и опити да му угоди, както и на безучастността на майка и, примирила се с безконечните изневери на мъжа си. Най-неочаквано всичко това и се видя незначително и дребнаво, сякаш ставаше дума за друг човек. Всички тези разговори не я бяха пронизвали в сърцето така, както стъписването и изумлението от мъките, които е трябвало да изживее Елизабет.

Сега вече всичко и беше ясно. Не беше чак толкова важно дали не се уважава и не отстоява интересите си заради средата в която е расла, или защото по рождение е срамежлива и свита. Голата истина беше, че тя се бе оставила по течението, не бе отстоявала своите интереси и предпочитания. Ето например изборът и на професия. Или начинът, по който живееше напоследък.

Най-неочаквано се наложи Ким отново да удари спирачките. За нейна изненада и огорчение и на магистралата, където обикновено движението беше по-спокойно, се бе появило задръстване. Отново бе принудена да пъпли и да се придвижва на пресекулки. Лятната жега нахлуваше през прозорците. На западния хоризонт се трупаха огромни буреносни облаци.

Ненадейно Ким усети как я обзема решителност. Бе длъжна да промени живота си. Първо бе позволила на баща си да я разиграва и да я води за носа, въпреки че нямаха кой знае колко близки отношения. Сега позволяваше и на Едуард да прави същото. Той уж живееше с нея, но живот ли бе това! Само я използваше и не и даваше нищо в замяна. Ким не биваше да допуска лабораторията на „Омни“ да е в нейния имот, а учените да се ширят в потомствения замък на Стюартови.

Шосето се поизчисти от автомобили, Ким отново даде газ и се зарече да не позволява това да продължава и занапред. Обеща си, че още на мига, когато се прибере в имението, ще разговаря с Едуард.

Знаеше, че се размеква, ако е притисната до стената и трябва да се обяснява с някого, знаеше и че е склонна да протака, затова си напомни, че е длъжна час по-скоро да предупреди Едуард, че както личи, лекарството „Ултра“ е тератогенно и уврежда развитието на плода при бременните. Беше наясно, че тази информация е крайно важна в изследванията на експерименталните лекарства не само за да бъдат защитени бременните, но и защото много тератогенни лекарства причиняваха и рак.