Допустим риск

Свъси се — светкавицата беше последвана от оглушителен гръм. Въпреки че ушите и пищяха, тя пак се напрегна и се взря в мрака. Но дъждът беше толкова проливен, че не се виждаше нищо. Ким почака пак да блесне светкавица, после се отказа.

Дръпна се навътре и хукна през коридора към стаята на Едуард. Беше сигурна, че не халюцинира — навън наистина имаше някой. Но кой и защо би стоял навън, когато вилнееше такава буря, особено когато наоколо върлуваше и див звяр?

Господи, трябваше на всяка цена да каже на Едуард! Изненадана, видя, че вратата му е затворена — досега той винаги я държеше отворена. Младата жена почука веднъж, после, когато не и отговориха, втори път, вече по-силно. Надзърна през ключалката в старата брава. Допотопният ключ беше вътре, но не бе завъртян. Ким влезе.

Дочу тежкото дишане на Едуард. Повика го няколко пъти все по-силно, той обаче не се помръдна.

Поредната мълния обля стаята със светлина. Ким зърна за миг Едуард, прострян върху кревата с разперени ръце и изпружени крака. Беше по бельо. Дори не бе изул единия крачол на панталона, който висеше от леглото.

Младата жена се смръщи в очакване на гръмотевицата, която удари след броени секунди. Бурята сякаш се бе пренесла над имението. Ким запали лампата в антрето и светлината се плисна и в стаята на Едуард. Втурна се към леглото му и отново се опита да го събуди с вик. Когато и този път не се получи, го разтърси лекичко. Той не само че не се събуди, не се промени дори дишането му. Ким го разтресе още по-силно — вече се тревожеше. Едуард сякаш беше в кома.

Тя включи и нощната лампа. Младият мъж бе самото въплъщение на спокойствието: лицето му беше отпуснато, устата зееше отворена. Ким го хвана за раменете, раздруса го с все сили и го повика за кой ли път. Той се размърда неспокойно и отвори неразбиращо очи.

— Едуард? Добре ли си? — попита младата жена. — Събуди се! Разтърси го отново: главата му климна първо на едната, сетне и на другата страна, все едно беше на парцалена кукла. Едуард започна да се озърта, сякаш не осъзнаваше къде се намира. Най-сетне погледът му се фокусира върху Ким.

Зениците му внезапно се разшириха като на котка, която се готви за скок. После той присви очи, докато те не се превърнаха в тесни цепки, и оголи горните си зъби. Спокойното му допреди малко лице се сгърчи в гримаса на необуздана ярост.

Потресена от тази ужасна промяна, Ким пусна раменете му и отстъпи назад. Не можеше да повярва, че Едуард се е разгневил толкова само защото го е събудила. Той изръмжа като див звяр и се надигна в леглото — гледаше я, без да мига, с нечовешка омраза. Изглеждаше готов да я убие.

Тя се втурна към вратата — бе усетила, че след миг той ще се нахвърли. Чу го, че рухва на пода, явно се бе препънал в панталона, който не бе изул докрай. Затръшна вратата на стаята му подире си и завъртя стария ключ.

Спусна се надолу по стълбите към телефона в кухнята. Разбираше, че с Едуард се е случило нещо ужасно. Той не просто и беше ядосан — държеше се като превъртял.

— Майчице! — трепереше Ким и в главата и хаотично се въртяха едни и същи въпроси. — Полудял ли е? Или е дрогиран? Какво става? Та той е готов да ме разкъса! Какво да правя?.

Младата жена трескаво набра телефона на полицията, но докато се свърже, вратата на стаята горе изпращя и се хласна о стената. След миг Ким чу как Едуард ръмжи в горния край на стълбището, а после затича с тежка стъпка надолу.

Уплашена до смърт, Ким захвърли слушалката и побягна към задната врата. Извърна се за миг и погледна през рамо. Зърна Едуард, който се блъсна с все сила о масата в трапезарията, яростно я преобърна с две ръце, с хаотични ритници размята изпречилите се на пътя му столове и се хвърли да я догонва. Беше направо обезумял.

Ким отвори рязко вратата и панически се втурна под проливния дъжд — водната завеса в миг я измокри до кости. Единствената и мисъл бе да повика някого на помощ, а най-близкото място беше замъкът. Младата жена заобиколи къщата и се понесе колкото и крака държат през подгизналата, тънеща в мрак морава.

Поредната страховита светкавица озари всичко наоколо с режещ електрически блясък, замъкът се открои върху тъмното небе. Последва оглушителен гръм, който отекна в надвисналата фасада на постройката. Ким го почувства като удар в стомаха — потрепера, олюля се от страх и за малко да падне. Обаче не спря — с облекчение бе видяла, че някои от прозорците в крилото за прислугата светят.

На пътеката пред замъка си наложи да забави крачка. Бе толкова уплашена, че изобщо не беше усетила как тича боса, тук обаче острите камъчета чакъл я забавиха. Ким се насочи вече по-бавно към една от пристройките, но когато наближи празния ров, забеляза, че вратата на парадния вход зее отворена.

Останала без дъх, се вмъкна като хала вътре. От тъмния вестибюл се завтече право към балната зала. През огромните прозорци струеше бледата светлина на съседните градчета и призрачните отражения създаваха атмосфера на тревожна възбуда.