Допустим риск

Откъсна очи от картината и тръгна из къщата. Тук беше уютно и романтично и за своя голяма изненада Ким се запита как ли би се чувствала, ако живееше в къщата не с Едуард, а с Кинард.

Застанала насред трапезарията, служила по времето на Елизабет за кухня, си помисли с тъга колко рядко са използвали масата тук и съжали, че се е оставила Едуард да я въвлече в този кръстоносен поход, подчинен на разработването на лекарството.

Обхвана я гняв и за пръв път си призна, че е отвратена от алчността на Едуард, от това, в което се бе превърнал, откак вземаше „Ултра“. Новото му самочувствие и добро настроение, породени от някакво си лекарство, бяха само една опасна измама.

След като най-сетне набра смелост да прогледне за истинските си чувства към Едуард, Ким отново се сети за Кинард. Сега вече осъзнаваше, че и тя носи голяма вина за недоразуменията помежду им. Укори се, задето от страх Кинард да не я изостави е допуснала да тълкува превратно хлапашките му увлечения.

Въздъхна. Беше изтощена и физически, и душевно. Но в същото време и беше леко на сърцето. За пръв път от няколко месеца не усещаше глождеща смътна тревога. Знаеше, че в живота и цари пълна бъркотия, но бе решена да го промени и беше наясно откъде да започне.

Влезе в банята и остана дълго под душа, без да мисли за нищо — удоволствие, което не помнеше да си е позволявала скоро. После навлече широк анцуг, приготви си вечеря и все така бавно и спокойно, с удоволствие се нахрани. Като привърши, застана на прозореца в хола и погледна към лабораторията. Запита се какво ли си мисли Едуард и кога ще го види.

Премести поглед и се взря в тъмните очертания на дърветата. Изобщо не помръдваха, сякаш бяха под стъкло — още нямаше никакъв вятър. Бурята, която беше на път да се разрази преди час, явно се бе изместила на запад. Само миг по-късно обаче младата жена видя ослепителна светкавица — тя се заби в земята и беше последвана от далечния тътен на гръмотевица.

Ким се завъртя на пета и отново погледна към портрета на Елизабет над камината — сети се за уродливия зародиш, плаващ из течността в стъкленицата. Потрепери. Нищо чудно, че по времето на Елизабет хората са вярвали във вещерство и магии — тогава не са разполагали с други обяснения за подобни ужасяващи явления. Младата жена направи още една крачка към картината и се взря в чертите на Елизабет. Решителността и самочувствието и личаха в извивката на брадичката, в очертанията на устните, в открития поглед. Дали Елизабет бе притежавала тези качества по рождение, или ги бе изградила в течение на годините… Дали и тя щеше да успее да съхрани новопридобитото си самочувствие, което дължеше на жената върху портрета? Знаеше, че днес следобед, с отиването си в лабораторията, е направила първата стъпка. Само преди няколко дни не би намерила сили да го стори.

Свечеряваше се и настъпващата нощ събуждаше у Ким неподозирана решителност — искаше и се да промени с един замах всичко; а защо не и професията си? Беше наследила доста голямо състояние и нямаше как да се оправдава с липсата на пари. Тръпки я побиваха при мисълта да промени начина си на живот, камо ли пък да се заеме с някаква творческа дейност. Същевременно възможността я изкушаваше все по-силно.

Докато се опитваше да подреди архива на рода, трупан в продължение на цели три века, бе осъзнала, че в семейството и не е имало нито един художник, музикант, или писател. Уж бяха разполагали с несметно богатство, а не бяха събрали колекция от произведения на изкуството, не бяха правили дарения на филхармонии или библиотеки… Какво бяха оставили след себе си, освен този замък, паметник на предприемаческия дух?

Изтощена от съмнения, Ким за миг се изкуши да се върне в лабораторията, но бързо се отказа. Ако Едуард искаше да разговарят, отдавна щеше да се е върнал в къщата. Затова му драсна бележка и я сложи на огледалото в банята. Беше лаконична: „Ще стана в пет, можем да поговорим тогава.“

След петнайсетина минути вече спеше — сън, който не носи отмора, но, в който покълват крехките пориви за ново начало.

ВТОРНИК, 4 ОКТОМВРИ 1994 ГОДИНА

В миг Ким бе изтръгната от дълбините на съня — беше ударил страховит гръм. Къщата още се тресеше от мощния тътен, когато Ким осъзна, че е седнала в леглото.

Задуха силен вятър и плисна като из ведро — бурята най-после се беше развихрила. По аспидния покрив затрополиха едри като град капки. Дъждът заблъска по мрежата на отворения западен прозорец.

Ким скочи от леглото и хукна да го затвори. Усещаше как вятърът напира и вкарва водата вътре в стаята. Не бе успяла да затвори, когато една от мълниите падна върху гръмоотвода на куличката в замъка и озари цялото имение с остра синкава светлина.

За миг на моравата между къщата и замъка стана светло като ден и Ким видя нещо, от което я побиха тръпки: по тревата тичаше полугола жена, която приличаше на призрак. Макар да не беше съвсем сигурна, стори и се, че това е Елинор.