Допустим риск

Очите и вече бяха свикнали с тъмнината и тя успя да заобиколи тезгяха. Съгледа дълга тръба и я грабна, за да се брани с нея, после обаче я хвърли — беше пластмасова и едва ли щеше да и помогне особено. Вдигна един чук, но след малко размисли и го замени с газовата горелка и запалката към нея. Ако съществата, които я преследваха, се подчиняваха само на животинския си инстинкт, значи щяха да се уплашат и от огън.

Стиснала горелката, Ким закуцука към стълбището в крилото за гости. Надвеси се над парапета и надзърна. Лампите в коридорите на долния етаж светеха. Младата жена отново се ослуша. Звуците, които долови, явно долитаха откъм другия край на замъка.

Тя заслиза по стълбището, ала не стигна далеч. Само след няколко крачки съгледа Глория — беше два етажа по-долу, на партера. Сновеше напред-назад пред стълбището досущ котка, дебнеща мишка. За беда я видя и изпищя, сетне се завтече нагоре.

Ким се обърна и хукна колкото и крака държат назад към коридора. Влезе отново в централната част на сградата и закуцука по главното стълбище. Чу зад себе си оглушителен трясък и викове — Глория очевидно се бе препънала в нещо.

Ким слезе по главното стълбище, допряла гръб до стената, за да не я видят от долу. Вече на междинната площадка надзърна предпазливо към балната зала. Слава Богу, вътре нямаше никого.

Пое си дълбоко въздух и слезе на партера, след което тръгна към входния вестибюл. Беше на три-четири метра от целта си, когато с ужас видя Елинор да се прокрадва в другия край на вестибюла, точно срещу входа. И тя като Глория сякаш дебнеше нещо. За разлика от нея обаче не видя Ким.

Тя се дръпна бързо, за да се махне от полезрението и. Ала в същия миг усети, че някой слиза по главното стълбище и не след дълго ще бъде при нея.

Без разсъждава дълго, закуцука и се шмугна в тоалетната. Затвори вратата и я заключи. Точно тогава чу право над главата си стъпки.

Помъчи се да се поуспокои и да не диша толкова тежко — стъпките продължиха да слизат, после заглъхнаха. Човекът явно вече се движеше по дебелите персийски килими, с които бе застлан мраморният под в балната зала.

Обхвана я отчаяние. Сега, когато разполагаше с малко време за да помисли, си даде сметка, че е парализирана от ужас. Не виждаше изход. Поне да не я болеше толкова това коляно! Бе мокра до кости и трепереше като листо.

Спомни си събитията от последните няколко дни. Дали Едуард и останалите не бяха изпадали и друг път в това животинско състояние? Ако наистина не им беше за пръв път и те са се досещали за това, беше ясно защо напоследък тънеха в такова мрачно настроение. Потресена, Ким осъзна, че никак не е изключено тъкмо те да са в дъното на злочестините, сполетели напоследък околността, за които всички виняха някакво побесняло животно или разпалували се момчетии. Ким потрепери от отвращение. Изобщо вече не се съмняваше, че всичко това е предизвикано от лекарството „Ултра“. Откакто го вземаха, изследователите сякаш бяха обладани от злите сили — също както хората, получавали пристъпи на „обсебеност от дявола“ през 1692 година.

Това обнадежди донякъде Ким. Ако беше на прав път, точно както в старите филми на ужасите учените пак щяха да станат нормални хора още с първите лъчи на слънцето. Младата жена просто трябваше да изчака и да се крие, докато се зазори.

Наведе се и остави горелката и запалката върху пода. Намери опипом в тъмното пръчката с хавлиената кърпа и криво-ляво се избърса. После се заметна с кърпата, за да се постопли и да спре да трепери. Седна върху сваления капак на тоалетната чиния, за да не натоварва повече стеклото си коляно.

Минутите се нижеха — Ким нямаше как да разбере колко време е минало. В къщата се бе възцарила тишина. После внезапно се чу трясък от счупено стъкло и младата жена подскочи като попарена. Беше се надявала да са се отказали да я търсят, те обаче явно още бяха по следите и. Малко след това чу шум от отваряне и затваряне на врати и шкафове.

Мускулите и се напрегнаха, когато усети, че някой от преследвачите слиза по стълбището над главата и. Който и да беше, се движеше бавно и често спираше. Ким се разтрепери — струваше и се, че накъсаното и дишане кънти из целия замък и непременно ще я издаде. Господи, никога ли нямаше да свърши тази ужасна нощ?!

Дочу още един натрапчив звук — някой душеше точно както преди две нощи Едуард при бараката. Спомни си как той и бе обяснявал, че едно от въздействията на лекарството е необичайното изостряне на сетивата. Устата на младата жена пресъхна. Щом Едуард бе надушил онзи път парфюма и, какво му пречеше да я открие и сега?

Помъчи се да се овладее и да не трепери, а през това време човекът слезе в подножието на стълбището. Поспря, сетне тръгна пак и този път вече застана точно пред нейната врата.

Ким отново го чу как души. След това той сграбчи откъм външната страна бравата на вратата и я разтресе с все сила. Ким затаи дъх и примижа.