Допустим риск

Намериха малко евтино ресторантче, където сервираха прясна риба. Вътре нямаше къде игла да падне, затова се видяха принудени да седнат на високите столчета пред бар плота. Поръчаха си печена треска и по халба ледена наливна бира. За десерт си взеха индиански пудинг със сладолед по старовремска рецепта.

След шумотевицата в ресторанта им беше приятно да се потопят в тишината на автомобила — подкараха мълком към имението. Но докато минаваха през портата, Ким усети, че Едуард е видимо притеснен. Не го свърташе на едно място, той час по час отмяташе косата от челото си.

— Какво има? — попита тя.

— А, н-нищо — отвърна Едуард, но пак бе започнал да заеква.

Ким спря до неговия автомобил. Дръпна ръчната спирачка, без да изключва двигателя. Зачака — знаеше, че Едуард се кани да каже нещо. Накрая той изстреля:

— Защо не ми дойдеш на гости, след като се приберем в града?

Поканата завари Ким неподготвена. Тя бе доловила колко смелост му е била нужна, за да изрече тези думи, и не искаше той да се почувства отхвърлен. Същевременно си спомни за пациентите, за които трябваше да се погрижи още рано на другата сутрин. Накрая надделя професионализмът.

— Извинявай — подхвана тя. — Вече е много късно. Капнала съм от умора, станала съм още в шест. — За да разведри обстановката, добави шеговито: — Пък и не съм си написала домашното за утре.

— Ще се приберем бързо — започна да я убеждава Едуард. — Още е девет и нещо.

Ким беше изненадана и притеснена.

— Струва ми се, че нещата се развиват прекалено бързо — каза тя. — Много приятно ми е с теб, но не искам да избързвам.

— Ама разбира се — увери я Едуард. — И на мен ми е приятно с теб.

— Хубаво ми е, когато сме заедно — повтори Ким. — Тази седмица в петък и събота не съм на работа, стига и ти да си свободен.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно в четвъртък? — предложи Едуард. — Надявам се да нямаш домашни.

Младата жена се засмя.

— За мен ще е удоволствие, И ще се постарая да си напиша домашното навреме — усмихна се тя.

ПЕТЪК, 22 ЮЛИ 1994 ГОДИНА

Ким примигна и отвори очи. Отначало не разбра къде се намира. Върху прозорците имаше някакви странни щори, които разсейваха ранната утринна светлина. Ким се извърна, видя до себе си Едуард, който бе потънал в сън, и тутакси си спомни всичко.

Дръпна чаршафа и се зави презглава. Определено се чувстваше необичайно и не на мястото си. Стана и ужасно неудобно.

— Ах, ти, двуличница такава! — скастри се тя наум.

Само преди броени дни бе заявила на Едуард, че не иска да ускорява нещата, а ето, че сега се будеше в леглото му. Никога досега не бе имала връзка, в която толкова бързо да е стигала до интимност.

Опита се да се изплъзне колкото може по-безшумно от леглото с намерението да се облече още преди Едуард да се е събудил. Но не би. Неговият дребничък, бял и рядко свадлив териер и се озъби и се разлая. Казваше се Бафър. Проклетият дребосък бе заел стратегическа позиция в долния край на леглото.

Едуард седна и го отпрати. Простена и пак се свлече върху възглавницата.

— Колко е часът? — попита, след като отново затвори очи.

— Малко след шест — отвърна Ким.

— Защо си станала толкова рано?

— Свикнала съм. Винаги ставам по това време, за да отида на работа. — Да де, но легнахме чак към един.

— Няма значение — рече Ким. — Извинявай. Не биваше да оставам.

Едуард отвори очи и я погледна.

— Нещо притеснява ли те? — попита я.

Младата жена кимна.

— Съжалявам. Не биваше да те убеждавам да оставаш.

— Ти не си виновен — възрази тя.

— Искаше да си тръгнеш — възрази Едуард. — А аз те спрях.

Спогледаха се и прихнаха.

— Май се повтаряме — рече Ким през смях. — Пак се надпреварваме кой ще се извинява повече.

— Щеше да е смешно, ако не беше жалко — съгласи се и Едуард. — А би трябвало да сме отбелязали поне някакъв напредък.

Ким се приближи и обви ръце около врата му. Прегърнаха се смълчани. Едуард пръв наруши тишината.

— Нима наистина още се чувстваш неудобно?

— Не — увери го младата жена с усмивка. — Понякога е достатъчно да погледнеш някого в очите, за да ти олекне.

Докато той си вземаше душ, Ким звънна на съквартирантката си Марша, която сигурно вече тръгваше на работа.

Марша и се зарадва и сподели, че се е притеснила, задето предната вечер Ким не се е прибрала и дори не се обадила.

— Трябваше да ти звънна — заоправдава се Ким.

— Значи всичко е минало по вода? — подпита плахо Марша.

— Да, много хубаво беше — призна си Ким. — Но стана късно и не исках да те будя.

— Ама разбира се! — възкликна приятелката и.

— Ще нахраниш ли Сава? — помоли Ким, за да смени темата — Марша познаваше и кътните и зъби.

— Котката ти вече е нахранена — успокои я тя. — Единствената друга новина е, че снощи те търси баща ти. Каза си му се обадела при първа възможност.

— Баща ми ли? — учуди се Ким. — Виж ти! Никога не ме е търсил.

— Излишно е да ми казваш — засмя се Марша. — С теб живеем заедно от години, а това е първият път, когато говоря с него по телефона.

След като се окъпа и облече, Едуард изненада Ким с предложението да закусят заедно на Харвард Скуеър. Беше очаквала той да се запъти право към лабораторията.