Допустим риск

Отпърво Ким си помисли, че той се шегува, после обаче разбра, че и говори сериозно, и си погледна часовника.

— Минава пет — напомни му тя.

— Щеше да е четири и половина, ако не се беше окопала тук — укори я Едуард.

— Как по това време на деня да приготвя вечеря за осем души! — възкликна младата жена.

— Че какво толкова му е сложното? — учуди се Едуард. — Не е задължително да пируваме. Поръчай пица, и готово. И бездруго караме на сухоежбина. Приготви нещо на бърза ръка, колкото да залъжем гърла. Моля те, Ким, имам нужда от помощта ти. Ще превъртя! Това напрежение вече не се издържа…

— Добре де, от мен да мине — склони тя от немай-къде — виждаше, че Едуард наистина е много притеснен. — Все ще се справя и без да поръчвам пица, но не ти обещавам кой знае какви шедьоври.

Събра си нещата, включително писмото на Суол, и последва Едуард, който тръгна към вратата на тавана. Щом слязоха долу, развълнувано му показа писмото. Той и го върна.

— Сега не ми е до Самюъл Суол.

— Важно е — примоли се Ким. — От него се разбира как Роналд е успял да заличи от историята името на Елизабет. Не го е направил сам. Помогнали са му Джонатан Коруин и Котън Мадър.

— Ще го прочета по-късно — разсеяно обеща Едуард.

— Има една част, която сигурно ще ти бъде интересна — знаеше си своето Ким.

Вече бяха в долния край на централното стълбище за вестибюла. Едуард спря под стъклописа върху прозореца. От жълтата светлина изглеждаше особено блед — приличаше на болник.

— Хайде, от мен да мине — съгласи се накрая той. — Покажи какво толкова му е интересното.

Младата жена му даде писмото и му посочи последното изречение, където Суол споменаваше, че за трагедията в Салем е виновна Елизабет — волно или неволно. След като го прочете, Едуард извърна очи към Ким.

— И какво от това? — попита той. — Вече го знаем.

— Да, ние го знаем — съгласи се тя. — Но дали са знаели и те? Искам да кажа, дали са знаели за плесента?

Едуард погледна пак писмото и прочете още веднъж изречението.

— Няма как да са знаели — отсече той. — От гледна точка на науката е невъзможно. Нито са разполагали със средствата да го разберат, нито са били в състояние да го проумеят.

— Как тогава тълкуваш изречението? — поинтересува се Ким. — По-напред в писмото Суол споделя, че е допуснал грешка, като е осъдил другите нарочени за вещици жени, но за Елизабет не признава да е сбъркал. Всички те са знаели нещо, което на нас ни убягва.

— И тук се появява загадъчното доказателство — изпревари я Едуард и и върна писмото. — Интересно е, но на мен не ми върши работа. Освен това сега нямам време за такива неща. — Продължиха да слизат по стълбището. — Извинявай, но наистина съм затънал в работа — допълни ученият. — На всичкото отгоре и Стантън е седнал да си придава важности, къса ми нервите едва ли не колкото „Харвард“. Притиснат съм между чука и наковалнята.

— Струва ли си усилието? — попита Ким.

Едуард я погледна, смаяно.

— Разбира се, че си струва! — тросна се гневно. — Науката изисква жертви. Струва ми се, че и ти си го чувала.

— Но както е тръгнало, това е по-скоро икономика, отколкото наука — възрази младата жена.

Едуард не каза нищо. Щом излязоха от замъка, тръгна право към колата.

— Ще бъдем в къщата точно в седем и половина — провикна се през рамо, преди да се намести зад волана.

Завъртя ключовете и отпраши към лабораторията, вдигайки подире си облак пясък и пръст.

Ким седна в своя автомобил и забарабани с пръсти по волана — умуваше какво да приготви за вечеря. След като Едуард си тръгна, тя се ядоса и разочарова, задето се е поддала и е приела това неочаквано и безсмислено бреме.

Никак не се одобряваше. С това свое покорство се връщаше към детството си, когато се бе подчинявала на всяка прищявка на баща си. Но едно беше да осъзнава как се държи, съвсем друго — да се опита да се промени. Както и в случая с баща и, Ким искаше всячески да угоди на Едуард — само и само той да я харесва и уважава. И все пак точно сега беше подложен на огромно напрежение и имаше нужда от нея.

Ким завъртя ключа и потегли с колата към града, за да напазарува. Странно, помисли си тя, беше се озовала в необичайно положение. Не искаше да губи Едуард, но през последните няколко седмици колкото повече се мъчеше да се постави на негово място и да му угоди, толкова по-капризен и недоволен ставаше той. Не разполагаше с много време, затова реши да приготви за вечеря нещо простичко: печени на скара пържоли със салата и топли хлебчета. Купи бира и вино, а за десерт — пресни плодове и сладолед. В седем без петнайсет вече бе начукала пържолите, беше направила салатата и бе приготвила хлебчетата — оставаше само да ги пъхне във фурната. Дори беше запалила огъня под скарата навън.

Нахълта като фурия в банята и си взе набързо душ. Сетне изтича на горния етаж да си облече нещо спортно и се върна в кухнята да извади салфетките и приборите. Тъкмо редеше масата в трапезарията, когато пред къщата спря мерцедесът на Стантън.

— Здрасти, братовчедке! — поздрави той, след като влезе.