Допустим риск

— Не отричам, че разполагаме с потенциална стока — съгласи се Стантън, след като отново остави бирата. — Всички сме наясно с това. Засега обаче няма с какво да излезем на пазара. Затова според мен не му е времето да пускаме акции на фондовата борса. Можем да предложим на отделни купувачи — така няма да се налага да поделяме с други контролния пакет. В краен случай ще търсим и други съдружници, които да увеличат основния капитал. Така обаче ще сме принудени да се разделим с доста от печалбите. Учените започнаха да мърморят недоволно.

— Нямам намерение да раздавам още акции — отсече Едуард. — Така те ще се обезценят, когато пуснем „Ултра“ на пазара. Толкова ли не можем да вземем пари на заем?

— А с какво ще гарантираме този заем? — контрира Стантън. — Не можем да използваме обичайните източници на кредити, затова ще сме принудени да плащаме баснословни лихви. Разбираш ли какво ти обяснявам, Едуард?

— В общи линии, да. Но ти все пак проучи възможностите. Нека първо опитаме всичко останало и чак тогава да намаляваме печалбите, които се надяваме да получим. Ще е срамота, ако не спечелим нещичко — лекарството ни е в кърпа вързано.

— Все така сигурен ли си в него, както когато основахме фирмата? — поинтересува се Стантън.

— Още по-сигурен — беше категоричен ученият. — Всичко върви по вода. Ако и занапред резултатите са такива, нищо чудно да регистрираме новото лекарство до шест-осем месеца, а не след обичайните три и половина години.

— Колкото по-бързо напредвате, толкова по-голяма ще е печалбата — обнадежди се Стантън. — Никак няма да е зле да ускорите темпото.

Елинор се изсмя презрително.

— Къде повече от това! — възкликна и Франсоа.

— Така си е, скъсваме се от работа — оплака се и Курт. — Спим най-много по шест часа на денонощие.

— Има само едно нещо, с което още не съм се заел — намеси се отново Едуард. — Имам познати в Службата за лекарствени средства — трябва да се свържа с тях и поне да опипам почвата, да видя каква е вероятността да включат „Ултра“ в съкратената процедура. Накрая ще проверим как лекарството действа при пациенти с тежка депресия, с вируса на СПИН, а защо не и с последен стадий на рак.

— Ще ни е от полза всичко, което спестява време — рече Стантън. — Няма да се уморя да го повтарям.

— Разбрахме, разбрахме — успокои го Едуард.

— Някой друг ще предложи ли нещо? — подкани Стантън.

Едуард се обърна към Глория.

— Тъкмо тази сутрин открихме ниски равнища естествен ензим в мозъка на плъхове, на които сме дали „Ултра“ — поясни жената.

— И какво, от мен се очаква да припадна от вълнение ли? — подметна ехидно Стантън.

— Точно това се очаква от теб — не му остана длъжен Едуард, — стига, разбира се, да помниш нещичко от четирите години, които си пропилял в медицинския факултет.

— Това показва, че „Ултра“ би могъл да бъде естествена молекула или най-малкото като строеж да се доближава доста до естествените молекули — продължи Глория. — Тази теория се подкрепя и от устойчивостта на връзката на „Ултра“ с обвивката на невроните. Вече смятаме, че тук имаме нещо подобно на връзката между наркотиците, които приличат на морфин, и мозъчните ендорфини. — С други думи — допълни Едуард, — „Ултра“ е естествен мозъчен хормон.

— Но количествата не са равномерно разпределени в мозъка — обади се пак Глория. — От първоначалните изследвания със скенер сме на път да предположим, че „Ултра“ се трупа най-вече в моста, средния и продълговатия мозък.

— А, да, продълговатият мозък! — повтори с блеснали очи Стантън. — Него го помня. Това е част на мозъка, свързана с животинското у нас, с първичните подтици: гняв, глад и секс. Ето, видя ли, Едуард, не съм си пропилял съвсем времето, докато съм следвал медицина.

— Глория, обясни му какъв е според нас механизмът на действие — подкани Едуард, без да му обръща внимание.

— Според нас лекарството неутрализира равнищата на мозъчните невротрансмитери — отвърна изследователката. — Точно както подобни вещества поддържат равнището на „рН“ в киселинно-основните системи.

— С други думи — уточни Едуард, — „Ултра“ или естествената молекула, в случай че тя е различна от лекарството, действа така, че внася равновесие в чувствата. Поне такова е било първоначалното му действие. Внасяло е спокойствие след крайни емоции, породени от някаква тревожна случка, например от това, че си видял в пещерата саблезъб тигър. Независимо дали това крайно чувство е страх, гняв или друго, „Ултра“ е неутрализирал невротрансмитерите и е позволявал на звяра или на първобитния човек бързо да си възвърне нормалното състояние, за да съумее да се пребори и със следващото предизвикателство.

— Какво имаш предвид под това „първоначално действие“? — поинтересува се Стантън.

— От последните ни изследвания се убеждаваме, че това действие се е развило заедно с човешкия мозък — поясни ученият. — Сега смятаме, че „Ултра“, или естествената молекула, не само уравновесява емоциите, но и ги пренася в царството на волевия контрол.

Очите на Стантън отново светнаха.