Допустим риск

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Франсоа. Ким се обърна и го погледна, но бързо извърна очи и огледа кухнята, все едно умува какво да му възложи. Всъщност обаче бе смутена от настойчивостта на французина и от онова, което се беше случило в хола.

— Ще се справя и сама — вдигна рамене тя. — Но все пак ти благодаря.

— Мога ли да си налея още вино? — попита Франсоа.

— Разбира се! Ето го там…

— Щом нещата потръгнат и се поосвободя, бих искал да разгледам околността — рече французинът, докато си наливаше от виното. — Нали нямаш нищо против да ми покажеш някои от забележителностите? Чух, че Марбълхед бил прекрасен.

Ким се престраши да го стрелне с поглед. Както и очакваше, той се беше вторачил в нея. Франсоа и се усмихна лукаво и младата жена остана с неприятното чувство, че французинът я сваля. Тя се запита какво ли е казал Едуард на своите колеги за връзката им.

— Дотогава сигурно ще пристигне и семейството ти — изгледа го продължително Ким.

— Сигурно.

След като се приготви за лягане, Ким нарочно остави вратата отворена, за да вижда банята между двете спални. Смяташе да изчака Едуард и да поговори с него. За нещастие нямаше представа кога той ще се прибере.

Облегна се удобно на възглавниците в леглото, взе от нощното шкафче дневника на Елизабет и го отвори на мястото, където бе спряла. Ако не се брои последната бележка, дневникът се бе разминал с очакванията и. Почти навсякъде Елизабет бе описвала само времето и дреболии от ежедневието. Сякаш съзнателно бе потискала мислите и преживяванията си.

Колкото и да се опитваше да остане будна, накрая Ким все пак не издържа и се унесе, без да е угасила нощната лампа. По едно време дочу шум на вода. Отвори очи и забеляза, че Едуард е в банята.

Разтърка сънено лице и се опита да види колко е часът. Минаваше един след полунощ. С известни усилия стана от леглото, заметна се с халата и нахлузи пантофите. Все още сънена, отиде в банята. Едуард си миеше зъбите.

Седна върху капака на тоалетната чиния и допря коленете до гърдите си. Едуард я погледна, но не каза нищо, докато не завърши.

— Защо, по дяволите, не спиш по това време? — попита той загрижено.

— Искам да поговорим. И да те питам наистина ли смяташ да вземаш лекарството.

— Разбира се — кимна той рязко. — Започваме още утре сутринта. Ще приложим сляпата система — никой няма да знае колко вземат другите.

— Не е ли опасно?

— Това е най-блестящата идея, която ми е хрумвала от доста години насам! — упорито наблегна Едуард. — Безспорно ще ускори нещата и Стантън ще престане да ми додява.

— Но не може да не разбираш, че все пак има риск! — нервно настоя Ким.

— Естествено, че има — потвърди той. — Винаги има риск. Но съм убеден, че в случая той е допустим. Лекарството не е токсично, знаем го със сигурност.

— Все пак много се притеснявам — погледна го тревожно младата жена.

— Недей. Мога да те уверя в едно, а то не е никак маловажно. Аз не съм великомъченик! — Той се засмя. — Дълбоко в себе си съм един малък страхопъзльо. Нямаше да го правя, ако не бях убеден, че не съществува никаква опасност, нямаше да го допусна и за другите. А и от гледна точка на историята живеем в добро общество. Мнозина велики медици изследователи първи са се подлагали на експерименти, за да проверят откритията си, при къде-къде по-рисковани обстоятелства.

Ким вдигна озадачено вежди — не бе особено убедена.

— Имай ми доверие — заключи Едуард, вече без усмивка. Наплиска лицето си и енергично се изтри с кърпата.

— Нека да те попитам още нещо — продължи младата жена малко неуверено. — Какво си казал на колегите си в лабораторията за мен?

Едуард свали кърпата от лицето си и я погледна неразбиращо.

— В какъв смисъл? Защо изобщо трябва да им казвам нещо за теб?

— Става въпрос за връзката ни.

— Не помня — сви той рамене. — Сигурно съм споменал, че си ми приятелка.

— Приятелка или любовница? — попита Ким.

— Какво те прихваща! — тросна се вече раздразнено Едуард. — Не съм разгласявал никакви лични тайни, ако това те притеснява. Пред никого не съм се впускал в интимни подробности за нас. Откъде-накъде си седнала да ме разпитваш за това в един след полунощ?

— Извинявай, ако се чувстваш като на разпит. Не исках да те засягам. Просто ми беше любопитно какво си обяснил — все пак не сме женени, а там, в лабораторията, вероятно си говорите за семействата…

Младата жена понечи да спомене и за Франсоа, но се отказа. В момента Едуард бе прекалено уморен и раздразнен, за да води такъв разговор, пък и вниманието му беше погълнато от изследванията. Освен това Ким не искаше да създава излишни дрязги между него и французина, още повече че не бе напълно сигурна какви са били намеренията му. Изправи се.

— Дано не съм те разстроила — въздъхна тя. — Знам колко си уморен. Лека нощ. Излезе от банята и се запъти към леглото.