Допустим риск

Ким изпроводи с поглед малкия керван, отправил се през моравата към лабораторията, и се прибра мълчаливо. По-късно същия ден, докато Ким и Едуард обядваха, пристигна и вторият от екипа. Още щом чу колата, Едуард скочи от масата и се втурна навън. След малко се върна заедно с висок и слаб, ала мускулест мъж. Беше красив, със силен слънчев загар и Ким си помисли, че и прилича по-скоро на професионален тенисист, отколкото на учен. Едуард го представи като Франсоа Льору. За изненада на Ким изследователят понечи да и целуне ръка, всъщност обаче само я доближи до устните си и тя усети с кожата на дланта си дъха му. Едуард започна и него да превъзнася. За разлика от германеца обаче Франсоа не се смути ни най-малко от славословията. Докато Едуард говореше, той впи тъмни пронизващи очи в Ким и тя трепна, усети как стомахът и се свива.

— Всъщност Франсоа си е гений — заяви Едуард. — Той е от Лион, но е завършил биохимия в Чикагския университет. За разлика от колегите си е специалист и по ядрен магнитен резонанс, и по рентгенова кристалография. Успява да съчетае две технологии, които по принцип взаимно се изключват.

Ким забеляза, че върху лицето на Франсоа играе усмивка. Беше навел глава към нея, сякаш за да и покаже, че е точно такъв, какъвто го описва Едуард, а дори и много повече. Ким извърна очи — французинът беше прекалено галантен, за да и е симпатичен.

— Благодарение на Франсоа ще спестим много време с изследванията на лекарството — допълни Едуард. — Наистина ни провървя много, че успяхме да го привлечем. Франция загуби, ние само спечелихме.

След няколко минути Едуард поведе новодошлия към лабораторията — изгаряше от нетърпение да му я покаже и да го запознае с Курт. Ким видя през прозореца как двамата се качват в колата. Не можеше да се начуди как двама души с толкова различен темперамент успяват да се сработят и да вършат едно и също нещо.

Последните двама от екипа пристигнаха в събота. Дойдоха с влака от Бостън. Едуард и Ким отидоха да ги вземат от гарата и застанали на перона досущ като комитет по посрещането, загледаха как композицията забавя ход и спира. Едуард видя учените пръв и им махна. Докато те вървяха към тях, Ким на шега попита Едуард дали си е подбирал сътрудниците и по външния вид.

— За какво, по дяволите, говориш? — учуди се той.

— Всичките ти хора са много красиви.

— Не съм обърнал внимание — вдигна рамене Едуард.

После, когато пристигналите дойдоха при тях, я запозна с фармаколожката Глория Херера и Дейвид Хърш, имунолог.

Подобно на Елинор, и Глория не се вместваше в представите на Ким за жена, посветила се на научните изследвания. Това обаче беше единственото, по което двете си приличаха. Като цвят на кожата и поведение бяха пълна противоположност. Елинор беше руса, със светла кожа, а Глория — мургава, с коса, черна като на Ким, и очи, тъмни и пронизващи като на Франсоа. Освен това, за разлика от асистентката, която се държеше хладно и резервирано, Глория изглеждаше сърдечна и пряма.

Дейвид Хърш приличаше малко на Франсоа — също така висок, снажен, със загар и телосложение на спортист. Но не бе така дързък и освен симпатична усмивка имаше и чудесно чувство за хумор.

След като пристигнаха в имението, оставиха Ким пред къщата и докато автомобилът се отдалечаваше, тя чу как продължават да се смеят. Радваше се за Едуард. Беше убедена, че Глория и Дейвид ще разведрят обстановката в лабораторията.

На следващия ден, единайсети септември, Едуард и другите петима учени си организираха малко празненство, на което поканиха и Ким. Отвориха бутилка шампанско, чукнаха се и пиха за началото, за бъдещия успех… Само няколко минути по-късно те вече се впуснаха шеметно в работа.

През следващите няколко дни Ким често се отбиваше в лабораторията — искаше да бъде полезна с нещо, опитваше се да помага. В средата на седмицата разреди значително посещенията — не искаше да изглежда като досадна домакиня, или бдителна хазайка. А в края и почти не стъпваше там, понеже я обхвана чувството, че се натрапва.

Едуард не се опита да я успокои. Нещо повече — направо и заяви в очите, че предпочитал тя да не ходи толкова често в лабораторията, защото ги разсейвала. Ким не се засегна — виждаше под каква пара са и колко бързат час по-скоро да получат резултати. Но все пак не и стана приятно…

Иначе имаше доста работа. Вече бе свикнала с новата къща и и харесваше да живее в нея. От време на време пак и се случваше да плувва в студена пот, усетила нечие незримо присъствие, но сега това чувство не я притесняваше толкова, както в онази първа нощ. Беше се отдала на страстта си към вътрешното обзавеждане — бе купила десетки книги за тапети и подови настилки и с модели за пердета и мебели. Тия дреболии я разтоварваха и успокояваха. Навред из помещенията бе разхвърляла купища мостри. Ала най-приятно и беше да обикаля из магазините за старинни предмети в града и околността, където търсеше обзавеждане в колониален стил.