Драконови сълзи

Противно на плановете на Хари, Кони влетя първа през разбитата врата, приведе се и стреля няколко пъти. Хари я последва, стреля два пъти над главата й и двамата нахълтаха през прага на вратата, разбита от първата експлозия. Кашони. Кутии. Складът беше задръстен. Нямаше и следа от психопата. Двамата паднаха на пода или по-точно се хвърлиха между натрупаните кашони.

Още не се бяха изправили, когато коридорът се разби с гръм и трясък зад тях. Хари мушна глава под ръката, за да предпази лицето си.

Внезапен горещ вихър донесе куп трески и парчета от коридора. Лампата на тавана се разби на стотици стъкълца.

Хари вдъхна пак миризмата на изгоряло и вдигна глава. Едно зловещо парче дърво почти с размера на касапски нож, но по-дебело и почти толкова остро, се бе забило като снаряд само на три-четири пръста от главата му в голям кашон с хартиени салфетки.

Потта, покрила лицето му, беше студена като лед.

Той извади празните гилзи от револвера, бръкна за нов пълнител, бързо зареди, превъртя цилиндъра и го щракна.

— „Да се върне на получателя“, „Подозрителни мисли“, „Предай се“!

Хари изпита остър копнеж по обикновените, откровени и разбираеми злодеи на братя Грим като примерно злата царица, изяла сърцето на глигана вместо сърцето на доведената си дъщеря Снежанка, защото завиждала на красотата й и наредила да я убият.

5

Кони вдигна глава и погледна Хари, който лежеше до нея. Той беше покрит с прах, трески и лъскави парчета стъкло, също както нея без съмнение.

Виждаше, че Хари не възприема нещата като нея. Хари обичаше полицейската работа. За него тя беше символ на реда и справедливостта. Лудост като сегашната му причиняваше болка, защото редът можеше да се възстанови само чрез същото насилие като насилието на престъпника. А истинската справедливост за жертвите никога не можеше да се изтръгне от подобен психопат, който не можеше да изпитва угризения или да се страхува от възмездие.

Смахнатият пак се разкрещя:

— „Дългокрако момиче“, „Всичко е разтърсено“, „Не се вкопчвай в мене, скъпа“!

— Елвис Пресли не изпълнява „Не се вкопчвай в мене, скъпа“ — прошепна Кони.

— Какво? — примигна Хари.

— Това е песен на Макдейвис, за Бога.

— „Рок и хула, скъпа“, „Дъжд в Кентъки“, „Горяща звезда“, „Толкова ми е зле“!

Гласът на психопата сякаш идваше някъде отгоре.

Кони предпазливо се надигна от пода с револвер в ръка. Надникна между складираните кашони, после над тях.

В далечния край на стаята, близо до ъгъла имаше отворен капак на тавана. Оттам се спускаше подвижна стълба.

— „Голямо парче любов“, „Целуни ме бързо“, „Китаристът“!

Гнусният тип се беше покатерил по стълбата и им крещеше от тъмния таван.

Искаше й се да го сграбчи и да размаже физиономията му, което разбира се не беше премерена полицейска реакция, но беше искрено желание.

Хари забеляза стълбата едновременно с Кони и също се изправи до нея. Кони беше напрегната, готова пак да се хвърли на пода в очакване на нова граната от отвора в тавана.

— „Както ме желаеш“, „Бедно момче“, „Тичаща мечка“!

— По дяволите, и това не беше Елвис — каза Кони, без повече да се старае да шепне. — „Тичаща мечка“ пее Джони Престън.

— Какво значение има това?

— Оня е тъпанар — ядосано процеди тя, което всъщност не беше отговор. В действителност не знаеше защо я интересуваше дали психопатът познава най-известните заглавия на Елвис.

— „Ти си преоблечен дявол“, „Не плачи, татко“, „Млъкни“!

— „Млъкни“? — запита Хари.

Кони примигна:

— Да, страхувам се, че тя наистина е на Елвис.

При счупването на лампата се бе получило късо съединение и сега прелитаха искри, докато Хари и Кони обхождаха от двете страни склада с натрупаните кашони до височината на кръста, за да стигнат до отвора към тавана.

От външния свят зад изцапаните прозорци долетя воят на далечни сирени. Подкрепления и линейки.

Кони се поколеба. След като психопатът се скри на тавана, може би беше най-добре да се действува със сълзотворен газ, да се хвърли газова граната, за да бъде упоен и просто да се изчакат подкрепления.

Тя обаче отхвърли мисълта за предпазливи действия. За нея и за Хари щеше да е по-безопасно, но би могло да е много по-рисковано за всички останали в Лагуна Бийч. От тавана можеше да има друг изход. Психопатът можеше да се измъкне през капандура на покрива.

Очевидно Хари мислеше същото. Той явно се поколеба частица от секундата по-малко от Кони и тръгна пръв по стълбата.

Кони не възрази той да поведе, защото Хари не проявяваше излишен защитен жест по отношение на колежката в опасна ситуация. Предишния път тя мина първа през вратата, сега пръв тръгна Хари. Двамата интуитивно споделяха риска и точно заради това бяха добър екип, въпреки различията.

Разбира се, макар и сърцето й да биеше лудо и стомахът и да бе свит на топка, тя би предпочела да е първа. Пресичането на стабилен каменен мост никога не носи такова удовлетворение като ходенето по тънко въже.

Кони също тръгна по стълбата. Хари се спря за миг преди да потъне в тъмнината отгоре. Не отекна изстрел, взрив не разтърси сградата и Кони също влезе на тавана.