Драконови сълзи

Хари знаеше какво си мисли Кони в момента, ами ако Тик-так се е събудил, ако е спрял времето, откакто за последен път провери дали оръжието й е заредено, ако е извадил патроните и когато й се отдаде възможност да го застреля, изведнъж да се окаже, че той стои насреща й и се усмихва, а револверът е празен?

На оскъдната светлина проблеснаха всички патрони в барабана. Револверът бе зареден.

Кони го прибра и угаси лампата.

Хари забеляза колко е уморена. Лицето й изглеждаше изпито, очите — насълзени и зачервени. Тревожеше го мисълта, че ще трябва да дебнат най-опасния престъпник, с когото се бяха сблъсквали в момент на пълно изтощение. Знаеше, че самият той изобщо не е в обичайната си форма. Беше с притъпени сетива и забавени реакции.

— Кой ще влезе в къщата му? — заинтересува се Сами.

— Хари и аз — отговори Кони. — Ние сме професионалисти. Това е единственият разумен ход.

— Ами ние? — уплаши се Джанет.

— Ще чакате в колата.

— Струва ми се, че мога да помогна — каза Сами.

— Да не си посмял — отряза го Кони.

— Колежката ми носи връзка шперцове — намеси се и Хари.

Кони потупа джоба на сакото си, за да провери дали ключовете са още там.

— А ако не спи? — попита Джанет.

Както се вглеждаше в табелките на улиците, Хари й отвърна:

— Ще спи.

— И все пак ако не спи?

— Трябва да спи — отсече Хари, с което изчерпа въпроса за ужасяващо ограничените им шансове.

Два и двайсет и девет. Проклятие! Преди малко времето бе спряло, сега направо летеше.

Улицата се казваше „Федра Уей“. Табелките в Лагуна Бийч бяха с прекалено ситни букви и трудно се четяха. Особено в мъглата. Хари се наведе над волана и се втренчи.

— Как може да бъде убит? — тревожеше се Сами. — Не мога да си представя как може да се убие точно човека с плъховете.

— Е, не можем да рискуваме само да го раним, поне това е съвсем сигурно — каза Кони. — Възможно е да умее да се самолекува.

„Федра Уей“. „Федра“. Хайде, хайде!

— И ако умее да се самолекува — продължи мисълта й Хари, — тази способност има същия източник както другата му сила.

— Ума — поясни Джанет.

„Федра, Федра, Федра“…

Хари намали скоростта, защото беше сигурен, че вече са близо до улицата на Тик-так, и поясни:

— Да. Силата на волята. Силата на ума. Психичните способности са мощта на ума, а умът се намира в мозъка.

— Трябва да го простреляме в главата — каза Кони.

— От близко разстояние — съгласи се Хари.

Изражението на Кони беше мрачно.

— Няма друга възможност. Такова копеле не е за съд със съдебни заседатели. Трябва да повредим мозъка му мигновено, да го убием на място, за да няма време да отвърне на удара.

Хари си спомни как големът-скитник хвърляше огнени кълба в спалнята му и как отвсякъде изригваха нажежени до бяло пламъци, и добави:

— Да. Разбира се, че не бива да има време да отвърне на удара. Хей! Намерихме я! „Федра Уей“.

Адресът, който им даде Дженифър Дракман, се оказа на по-малко от две мили от клиниката „Пасифик Вю“. Намериха улицата в два часа и трийсет и една минути, малко повече от час, откакто Паузата почна и завърши.

Всъщност улицата беше доста дълга, макар и на нея да се намираха само пет къщи с изглед към океана. Сега тънеше в мъглата. От ранна пролет до късна есен цялото крайбрежие гъмжеше от туристи, които търсеха паркинг близо до плажовете и затова още в началото бе поставен знак „ЧАСТНО ВЛАДЕНИЕ — КОЛИТЕ НА НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ ПРЕМЕСТВАТ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ“. Нямаше обаче бариера, която да ограничава достъпа до улицата.

Хари не зави. Разстоянието бе достатъчно късо, а и микробусът щеше да вдигне излишен шум и да събуди заспалите по това време на нощта. Продължи напред и спря на петдесетина метра нагоре по магистралата.

* * *

Всичко се оправя, всички са заедно, значи може да станат едно семейство и да искат да имат куче, което да хранят редовно и да живеят на топло и сухо място. А после изведнъж всичко се обърква.

Смъртта приближава. Жената, която няма момче. Не толкова миризливият. Те седят на предните седалки и около тях се усеща как смъртта приближава.

Може да долови неопределената й миризма върху тях. Вижда я, макар и външно двамата да не са се променили. Тя е безшумна, но той я чува в техните звуци. Ако ги близнеше по ръцете и лицата, приближаването на смъртта няма да има собствен вкус, но ще присъства. Ако те го погалят или почешат, допирът на пръстите им ще я издаде. Смъртта приближава. Това е едно от нещата, които усеща, без да знае как. Смъртта приближава.

Трепери. Не може да престане.

Смъртта приближава.

Лошо. Много лошо. Най-лошото.

Трябва да направи нещо. Но какво ли? Какво, какво, какво, какво?

Не знае кога и къде ще дойде смъртта. Не знае дали тя ще дойде при двамата или само при единия. Може и да е само при единия, а той да го усеща по двамата, защото са заедно. Не успява да долови това нещо така отчетливо, както безбройните миризми на смрадливия или страха по всички останали, защото то по-скоро се усеща, отколкото да се подуши или опита — студ, мрак, дълбина. Смъртта приближава.

И така…

Направи нещо.

И така…

Направи нещо.

Какво, какво, какво?

* * *