Драконови сълзи

Не била сигурна кой от тримата й партньори бил бащата и все пак отначало се радвала, че ще има дете. Не можела да определи какво точно била научила от жадното поглъщане на препарати, въздействащи върху съзнанието, но смятала, че е натрупала огромна мъдрост, която трябвало да предаде на детето си. В тази логика малко й трябвало, за да реши да продължи и дори да увеличи употребата на халюциногени, като си въобразявала, че от тях ще роди дете с прояснено съзнание. В онези странни години мнозина вярвали, че смисълът на живота може да се намери в опияняващия кактус пейоте или че една доза ЛСД открехва вратите към тронната зала на рая, където можеш да зърнеш лицето на Бога.

През първите два-три месеца Дженифър сияела при мисълта, че може да отгледа съвършеното дете. Защо да не станел някой нов Дилън, Ленън или Ленин, гений и миротворец, но по-напреднал от тях, защото просветлението му започвало още от утробата благодарение на прозорливостта и дръзновението на майка му.

После всичко се променило с едно лошо видение. Не помнела всички съставки на химическия коктейл, отбелязал началото на края, но знаела, че освен всичко друго в него имало ЛСД и стрит на прах рядък азиатски бръмбар. Вярвала, че е стигнала до най-висшето просветление, но изведнъж светлите, извисяващи халюцинации се сменили с чудовищни видения, които я изпълнили с безименен, но смъртен страх.

Дори след като се съвзела и халюцинациите за смъртта и генетичните ужаси отминали, страхът останал и от ден на ден нараствал. Отначало не разбирала неговия източник, ала постепенно се замислила за детето и разбрала, че промененото й съзнание е получило предупреждение — от детето й нямало да стане нов Дилън, то било чудовище, не светлина на света, а носител на мрак.

Нямало как да узнае дали опасенията й са верни или са плод на причинена от халюцинациите лудост, дали детето в утробата й било вече мутант или съвсем обикновен плод, защото поради растящия страх прибягнала до действия, които според нея донесли окончателния мутагенен фактор и, засилени от наркотиците, превърнали Брайън в това, което е. Искала да абортира, но не потърсила обичайните канали, защото се страхувала от самозваните акушерки с техните куки и потайните лекари, чийто алкохолизъм ги подтиквал да престъпват закона. Вместо това използвала извънредно нетрадиционни и затова по-рисковани методи.

— Това се случи през седемдесет и втора — напомни им жената. Тя се вкопчи в решетката и се сгърчи под завивките, за да намести полупарализираното и изтощено тяло в по-удобно положение. Бялата й коса стърчеше като телена.

Светлината падна под различен ъгъл върху лицето й. Хари забеляза, че млечнобялата кожа над празните очни кухини е изпъстрена с мрежа от тънки като конец сини капиляри.

Часът. Два и шестнайсет.

Дженифър продължи:

— Върховният съд узакони абортите чак в началото на седемдесет и трета, когато бях в деветия месец. За мене беше много късно.

Всъщност дори абортите да са били разрешени, пак едва ли би отишла в клиника, защото се страхувала от лекарите и им нямала никакво доверие. Първо се опитала да се отърве от нежеланото дете с помощта на мистичен индийски хомеопат, който работел в апартамент в Хайт Ашбъри, центъра на тогавашната контра култура в Сан Франциско. Отначало й давал да пие билкови отвари, които въздействали върху стените на матката и понякога причинявали спонтанни аборти. Те обаче били безрезултатни и тогава хомеопатът опитал мощни билкови промивки с нарастваща сила, за да отмият плода.

И това лечение се провалило. Тогава в отчаянието си Дженифър се обърнала към някакъв шарлатанин, който й предложил модните за кратко време радиеви душове. Твърдял, че не са много радиоактивни, за да повредят майката, но са смъртоносни за плода. Дори този радикален метод се провалил.

Струвало й се, че нежеланото дете осъзнава усилията й да се освободи от него и се е вкопчило в живота с нечовешка упоритост. Омразното нещо вече било по-силно от обикновените неродени смъртни, неуязвимо още в утробата.

Два и осемнайсет.

Хари изгаряше от нетърпение. Дотук не им бе казала нищо, което да им помогне да се справят с Тик-так.

— Къде можем да намерим сина ви?

Дженифър вероятно усещаше, че никога вече няма да срещне такива слушатели и не се канеше да променя историята според техния график, каквато и да беше цената. Очевидно разказът й носеше облекчение.

Хари едва понасяше гласът й, не можеше повече да гледа лицето й. Остави Кони до леглото и отиде до прозореца да погледне мъглата — хладна и чиста.

— Животът се превърна в лошо пътуване — продължаваше Дженифър.

Хари се объркваше от речта й, изпъстрена с остарели жаргонни думи.

Страхът от нероденото дете бил по-ужасен от всички наркотични преживявания. От ден на ден растяла увереността й, че в утробата й расте чудовище. Имала нужда от сън, но се страхувала да заспи, защото в сънищата се стряскала от видения на насилие, човешко страдание в невъобразими форми и нещо невидимо, което се движи в сянката.