Драконови сълзи

Нещо го удари силно в корема. Разбра, че е улучен, макар и още да не усещаше болка, само остър натиск и прилив на горещина. Преди да последва болката, Хари политна назад. Манекените се стовариха върху него и го блъснаха до края на пътеката. Наредените кутии се залюляха, част от тях се разместиха в друга посока на лабиринта. Хари падна на пода сред счупени гипсови крайници и твърди бледи тела. Остана затиснат под тях. Едва успяваше да поеме дъх. Искаше да извика за помощ, но от устата му излизаше само хъркане. Различи характерната металическа миризма на кръв.

Някой включи осветлението на тавана — дълга верига от малки крушки точно под най-високата част на покрива, но видимостта се подобри само за секунда-две, колкото Хари да забележи, че психопатът е част от тежестта, която го притиска към пода. Кръглото лице висеше надолу от върха на купчината, между голите преплетени крайници и плешивите черепи на манекените. Очите му вече не виждаха също както техните. Усмивката бе изчезнала. Устните бяха боядисани като на манекените, но с кръв.

Хари разбираше, че светлините не угасват, но му притъмня. Помъчи се да извика за помощ. От гърдите му пак се изтръгна само хъркане. Погледът му се плъзна от кръглото лице към избледняващите крушки под покрива. Последното нещо, което видя, беше греда, обвита с разкъсани паяжини. Паяжините се ветрееха като знамена на изчезнали държави. После потъна в мрак като мъртвешки сън.

7

От северозапад се трупаха зловещи облаци като безмълвни батальони под командването на силния вятър. Близо до земята времето все още беше тихо и приятно топло, но синьото небе бързо се скриваше зад буреносните облаци.

Джанет Марко паркира раздрънкания си Додж В единия край на алеята. Заедно с петгодишния си син Дани и уличното куче, което от известно време се бе привързало към тях, тя зави по тясната задна уличка и почна да рови в боклукчийските кофи, за да намери спасение в изхвърленото от другите.

От източната страна на алеята имаше тясна, но дълбока падина с огромни евкалиптови дървета и изсъхнали храсталаци, а от западната страна се редяха един до друг гаражи за по две и три коли с порти от ковано желязо и боядисано дърво. Зад някои порти Джанет успяваше да зърне вътрешните дворове и посипаните с чакъл алеи на градините с палми, магнолии, фикуси и австралийски папрати, които цъфтяха на океанския въздух. Всички къщи бяха обърнати с лице към Тихоокеанското крайбрежие над покривите на другите сгради в по-ниските части на възвишенията в Лагуна. Повечето бяха триетажни — вертикални конструкции от камък и зидария с обрулени от вятъра кедрови греди, предназначени за максимално оползотворяване на скъпите недвижими имоти.

В този квартал живееха заможни хора, но находките в боклука не се различаваха от всички останали места — алуминиеви консервени кутии и бутилки, които можеха да се върнат в пункта за вторични суровини срещу дребна сума. Все пак от време на време Джанет попадаше на съкровище — торби с дрехи, които изглеждаха излезли от мода, но неупотребявани, счупени домакински уреди, за които можеше да получи няколко долара във вехтошарските магазини, ако им трябваше само дребна поправка, непотребни маскарадни украшения, книги или старомодни плочи за фонограф, които можеха да се препродадат в специализираните магазини за колекционери.

Дани влачеше найлонов плик, където Джанет пускаше алуминиевите консервни кутии. За бутилките носеше друга торба.

Докато вървяха по алеята под бързо помрачняващото небе, Джанет непрекъснато се обръщаше да погледне колата. Тревожеше се за Доджа и се стараеше никога да не се отдалечава на повече от две пресечки и по възможност да не го изпуска от очи. Колата беше не само превозно средство, беше също подслон при пек и дъжд, склад за оскъдното им имущество. Беше техният дом.

Джанет живееше в непрекъснат страх от непоправима механична повреда или повреда извън възможностите й за поправка, което всъщност беше едно и също. Но най-много се страхуваше от кражба, защото без колата нямаше да имат покрив над главата и подслон да спят.

Знаеше, че никой не би откраднал такава таратайка. Отчаянието на крадеца трябваше да е още по-голямо от това на Джанет, а тя не можеше да си представи по-отчаян човек от себе си.

От голяма кафява пластмасова торба за боклук извади пет-шест алуминиеви консерви, които някой вече беше сплескал, за да се върнат на вторични суровини. Сложи ги в плика на Дани.

Момчето я наблюдаваше тържествено. Не каза нищо. Беше тихо дете. Баща му толкова го бе наплашил, че то се държеше почти като нямо, а една година откакто Джанет бе освободила живота им от този мръсник, Дани не се беше отпуснал особено.

Джанет погледна назад към колата. Още беше на мястото си.

Сенките на облаците паднаха върху алеята, надигна се лек, солен бриз. Някъде далече над морето се разнесе гръмотевица.

Джанет забърза към следващата кофа. Дани тръгна след нея.