Драконът

– Да, има още някои груби сцени, освен всичко друго, хора, които са бити и клани до смърт. Не искате ли да изгледате всичко? – Той погледна двамата политици и направи знак на своя подчинен да спре прожектирането.

– Ако има нещо, което касае... мен, лично – заяви Холтедал и преглътна, – то тогава много бих искал да го видя. – Той попи капчици пот, които се бяха образували по горната му устна, с треперещ показалец.

– Едно от видеата с вас, Холтедал, известно време е било качено в YouTube – каза Линдстрьом.

– Него съм го гледал – обясни Холтедал и усети как още кръв нахлува в главата му.

Не понасяше унижението да види себе си и Ферен да седят там и да обменят глупави, лични детайли още веднъж. Освен това, след като сега беше видял Ферен и онова момиченце, вече знаеше, че въпросната сцена би изглеждала още по-зле отпреди. Защото те изобщо не мислеха, че той също... Холтедал простена и се хвана за челото.

– Ако има и други неща, които ме засягат, нека да ги изгледам веднага – насърчи ги Холтедал и също си наля чаша минерална вода. Мъжът отпи две големи глътки.

– Разполагаме, доколкото си спомням, с две видеа, където вие, а също така и вие, Фритьоф Мьоселв – той кимна по посока към държавния секретар, – се появявате.

Фритьоф Мьоселв се съвзе и седна. Той се взираше в бялото платно с уплашен поглед.

– Да, вярно е – потвърди Хари Му, маркира с мишката една иконка на екрана и кликна два пъти върху нея.

Още едно видео от офиса на Ферен. Холтедал седеше на конферентната маса, заедно със секретарката на Ферен, Далайла. Самият Ферен беше прав. Той крачеше, излизайки и отново влизайки в кадрите на звездички, докато държеше кръста си с две ръце. Засега Холтедал понасяше да гледа глупавото си изражение на екрана. За съжаление, той си спомняше добре тази неофициална среща. Ферен говореше на английски, за да може и секретарката му да ги разбира. Той разгорещено говореше за фантастичните усилия от страна на норвежките власти за подпомагане през последната година и особено за това какво персонално Холтедал бе означавал при последните инициативи в Судан. Така погледнато, в ретроспекция, монологът му беше най-малкото патетичен, лицемерен и непростимо помпозен. Още по-лоша изглеждаше неговата собствена реакция, когато той седеше с глупава самодоволна усмивка на лице до красивата секретарка на Ферен. Към нея той хвърляше погледи отново и отново в случаите, когато коментираше нещо, безнадеждно флиртувайки, както вече можеше да се види оттук, в ретроспекция. Холтедал забеляза, че той така и не направи дори един-единствен коментар по време на всичките почти четиресет последователни минути. Холтедал тогава и там реши, че видеото никога не бива да излиза извън тази стая – при никакви обстоятелства. При необходимост той щеше да използва целия си престиж, за да попречи нещо такова да се случи. Той не можеше да се представя за напълно несериозен глупак.

Но щеше да стане и по-лошо, много по-лошо. Всъщност, стана толкова зле, че ръцете на Холтедал се разтрепериха и той изпитваше огромни затруднения да погледне някой от останалите трима в очите, когато видеата бяха изгледани и Хари му отново пусна светлините на тавана.

Старши полицейски капитан Йенс Линдстрьом допираше връхчетата на ръцете си едни към други, докато беше спрял поглед върху Холтедал. Той седеше там неприятно мълчалив. Не трябваше ли сега тези представители на "Полицейска закрила" да кажат нещо смислено, питаше се Холтедал. Не проумяваха ли, че тези записи бяха направени незаконно? Не трябваше ли Линдстрьом да каже нещо от сорта, че това бяха записани строги държавни тайни и че незабавно щяха да използват всички налични ресурси, за да се подсигурят, че не съществуваха и копия, както и че материалът ще бъде отстранен завинаги и никога няма да бъде показван на друг жив човек извън тази стая?

– Има ли нещо, което бихте искали да кажете? – попита Йенс Линдстрьом след няколко дълги секунди.

Холтедал бързо се усмихна. Много му се искаше да има как да направи обезоръжаващ коментар, като например, че всички те можеха да се усмихнат и да се посмеят малко, а след това да се концентрират над решението. Но той не се сети за правилен коментар. Вместо това усети, че главата му се загряваше все повече и повече, след като си даде сметка какво можеше да означава това – за него самия, за кариерата му, за неговото семейство и приятели. Появиха се горещи, трескави вълни, които го обливаха – унижението, зверовете в медиите, които идваха на глутници да щракат с фотоапаратите си, неговото падение, а може би и падането на правителството. Холтедал се улови за гърлото и откопча най-горното копче на ризата си.

Държавният секретар Мьоселв прочисти гласа си и се облегна напред.

– Ние допускаме, че... този материал никога няма да напусне сградата. – Той погледна първо към Линдстрьом, а след това и към Му. Му кимна почти незабележимо. – Освен това трябва да се подсигурим, че няма копия. А в случай че има, те трябва да се унищожат, да се премахнат незабавно.