Драконът

Ян лежеше неподвижно, ужасен. Той се опитваше да фокусира очите си, но картината с мъжа, който стоеше приведен над него, изглеждаше почти без контури. Чернокожи ли бяха? Имигранти?

Внезапно усети топлина, която нямаше как да се сбърка и която се простираше над и около слабините. Не успя да се сдържи, просто протече. Ян отново затвори плътно очи. Искаше му се само да се събуди. Повече не желаеше да е в този кошмар.

Някой до него тършуваше. Ян се опитваше да види какво става. Един човек беше коленичил. Правеше нещо с компютъра.

Ян подскочи, когато усети пристъп на болка по долната част на брадичката.

– Млъквай! – просъска онзи, който му затискаше устата, и след това си махна ръката.

Мъжът, който почти бе допрял лицето си до неговото, беше чернокож. Един чернокож стоеше в стаята. Дишането му се учести. Вдишваше и издишваше на бързи пресекулки. Лицето на мъжа ставаше все по-ясно.

Другият, който бърникаше по компютъра му, стана и тръгна. Държеше в ръцете си хард диска.

– Млъквай! – просъска отново мъжът.

Ян не издаваше звук. За първи път в живота си се беше напикал от страх. Двама имигранти бяха нахлули тук, в апартамента им. Той определено щеше да мълчи. Ян отново потърка силно очи в последен опит да се събуди от кошмара. Сълзи се стичаха по слепоочията му.

Вратата се затвори след мъжа, който излезе.

– Защо си качил видеото в YouTube? Откъде го взе? – прошепна той бавно. Лицето му беше само на десет сантиметра от това на момчето. То отново усети болка в брадичката си.

Ян замига с очи, за да прогони сълзите, докато мозъкът работеше трескаво. Той разтърси глава неразбиращо.

– Имаш пет секунди да ми отговориш. Видеото в YouTube. Говори! – съскаше мъжът.

– Видео? – Гласът му беше писклив. Не можеше да шепти.

– Четири, три, две...

Очите на Ян се разшириха, устата му се отвори. Той усети ръка върху устата си.

– Няма да пищиш, мамка ти – прошепна той оживено. След това махна ръката си от устата му.

– Не знам! – задъха се Ян. – Нямам представа за какво говорите.

Усети как върхът на ножа се забива през кожата и усети топлата кръв, която започна да се стича надолу по гърлото му. Ян заплака, тихо се примоли за живота си.

– Било е качено видео в YouTube от твоя компютър – заяви мъжът. – Майка ти ли го е направила?

– Не, не. – Той трескаво поклати глава.

– Откъде го взе?

Ян хълцаше, клатейки глава.

– Откъде го имаш? – прошепна той, като наблягаше на всяка дума.

Миризма на чесън за малко не удуши Ян. Освен това той започна да усеща мириса на своята собствена урина.

Очевидно и негърът ги долавяше. Той душеше из въздуха и гледаше обезумяло към Ян.

– Да не си се напикал, свиня такава – просъска той.

Дишането на Ян стана още по-учестено. Той беше на косъм от хипервентилация[30].

Мъжът махна ножа.

Цялото тяло на Ян трепереше. Тресеше се.

– Откъде имаш видеото? – прошепна отново мъжът. Този път по-сдържано.

Ян преглътна, не смееше да се помръдне.

– За какво говорите? – попита той. – Никога не съм качвал каквото и да било в YouTube. Никога! – Той усети как буца засяда в гърлото му, сълзите му напираха. – Нямам никакво видео. Истина е – отвърна той с хриптене. – Не съм бил аз. Нищо не съм напра‘ил. – Той тихичко хлипаше.

Мъжът допря ножа почти до очната му ябълка.

Ян стискаше здраво чаршафа със свити юмруци.

– Ако лъжеш, ще се върна – прошепна непознатият. – Първо ще се захвана с теб, а после и с майка ти.

Ян кимна почти незабележимо. Той не смееше да си движи главата. Окото му можеше да срещне острието на ножа. След това мъжът се изправи и изчезна.

62.

Далайла поведе наляво по улица "Кристиан IV гате", през светофара по улица "Фредерикс гате" и по-нататък към "Радисън САС Скандинавия Хотел".

– Наела ли си си стая в хотела на "САС"? – попита Йоаким.

Тя кимна, усмихна му се и продължи по-бързо нататък.

Атмосферата беше тягостна. Минаха през входа на хотела, където стояха два туристически автобуса, и погледнаха вляво към една задна улица.

– Къде отиваме? – полюбопитства Йоаким.

– Само ме следвай – отвърна тя.

Продължиха още малко, докато тя най-сетне не се насочи към входа на голям бял жилищен блок, извади един ключ от дамската си чанта, която висеше на рамото ѝ, отключи и влезе вътре.

Тесен, стар асансьор без огледало ги отведе до третия етаж. Излязоха в дълъг, сивкав на цвят коридор, където вратите от двете страни бяха гъсто разположени една до друга, точно като в странноприемница.

Тя отключи една от вратите без табелка с име и го пусна вътре.

Миришеше на смесица от подправки и сапун. Малка лампа беше запалена в стаята вътре. Йоаким прескочи купчина с обувки в коридора, който едва ли беше по-голям от един квадратен метър, и влезе в стая с големина на затворническа килия. Вътре вдясно върху една маса стоеше печка с два котлона. Нямаше мивка. Той не виждаше и хладилник. Точно пред него имаше диван за двама с оранжева покривка отгоре.

По стените бяха залепени постери без рамки, портрети в черно-бяло, които човек получава като подарък от Икеа.