Читаем Другата Болейн полностью

Той ни поведе към конюшнята, като пусна ръката ми за малко. Заедно с Джордж започнаха да оглеждат конете един след друг. Ана ме приближи.

— Трябва да продължаваш да подреждаш нещата, така че той да идва при теб — каза тя. — Нека той да идва при теб, никога не го оставяй да си въобразява, че ти си била тази, която го е потърсила първа. Той иска да чувства, че върви след теб, а не, че се опитваш да го впримчиш. Когато те постави пред избора дали да направиш крачка напред или да избягаш, както преди малко, изборът ти трябва да е винаги бягството.

Кралят се обърна и ми се усмихна, докато Джордж нареждаше на един от конярите да изведе отвън един от по-добрите коне.

— Но не бягай твърде бързо — предупреди ме сестра ми. — Не забравяй, че той трябва да те настигне.



Същата вечер аз танцувах с краля пред целия двор, а на следващия ден яздих коня си редом с неговия по време на лов. Кралицата, седнала на високата маса8, ни гледаше как танцувахме заедно, а когато тръгнахме, яхнали конете, тя му помаха за сбогом, застанала пред голямата порта на двореца. На всички им беше известно, че той ме ухажваше и че аз щях да кажа „да“, веднага щом ми наредят. Единственият, който не го знаеше, беше кралят. Той смяташе, че развоят на ухажването се определяше от собственото му желание, и от нищо друго.

Първото възнаграждение дойде след няколко седмици, през април, когато баща ми беше назначен за кралски ковчежник — пост, даващ му достъп до богатството, което кралят използваше за ежедневните си нужди, и с което сега баща ми можеше свободно да се разпорежда. Баща ми ме срещна, когато отивахме на вечеря, дръпна ме настрани от останалите придружители на кралицата, и заговори шепнешком, докато нейно величество отиде да заеме мястото си начело на масата.

— Аз и чичо ти сме доволни от теб — съобщи той лаконично. — Нека брат ти и сестра ти продължават да те напътстват — те ми казаха, че се справяш добре.

Аз се поклоних леко.

— За нас това е едва началото — напомни ми той. — Той трябва да бъде твой и да остане твой, запомни това.

Аз предпочетох да не му припомням думите, които бях чула на сватбената си церемония.

— Зная — казах аз. — Няма да забравя.

— Той правил ли е вече нещо с теб?

Аз погледнах за миг към краля и кралицата, които сядаха по местата си. Тръбачите бяха в готовност да известят влизането на кухненските слуги.

— Още не — казах. — Засега само погледи и думи.

— А ти?

— Аз се усмихвам — но не споделих с баща си, че съм на седмото небе от щастие, задето бях ухажвана от първия мъж в кралството. Не бе никак трудно да следвам съвета на сестра си и да му се усмихвам до припадък. Не ми беше трудно да се изчервявам в желанието си да избягам от него и едновременно с това да бъда колкото се може по-близо.

Баща ми кимна.

— Много добре. Можеш да се върнеш на мястото си.

Кралицата ме погледна строго, сякаш искаше да ме упрекне, после хвърли поглед встрани и улови този на съпруга си. Той се беше вторачил в мен, докато аз си проправях път през трапезарията, за да заема мястото си сред придворните дами. Изражението му беше особено, решително, все едно за миг беше оглушал и ослепял за случващото се около него; сякаш цялата огромна зала се бе изпарила и всичко, което бе останало пред погледа му, бях аз, със синята си шапчица и прибраните назад светли коси, които откриваха лицето ми; с усмивка, заиграла на устните ми в мига, в който долових неговото желание. Кралицата забеляза страстта в погледа му, сви тънките си устни, усмихна се, както обикновено, и извърна поглед встрани.



Кралят я навести в покоите й същата вечер.

— В настроение ли сте за малко музика? — попита я той.

— Да, разбира се. Нека мистрес Кери ни попее — каза тя мило, приканвайки ме с жест.

— Сестра й Ана има по-мелодичен глас — възпротиви се кралят. Ана ме стрелна с победоносен поглед.

— Ще ни изпеете ли една от вашите френски песни, мистрес Ана? — попита кралят.

Ана се поклони грациозно.

— Само заповядайте, ваше величество — каза тя с подчертан френски акцент.

Кралицата наблюдаваше тази размяна на ролите и вероятно се питаше дали предпочитанията на краля не се бяха пренесли от едната Болейн на другата. Той обаче я бе надхитрил. Ана седна на едно високо столче в средата на стаята, с лютня в скута си, и запя с глас, който, както кралят отбеляза — бе действително по-хубав от моя. Кралицата седна на стола, който обичайно заемаше — с подплатени бродирани облегалки за ръцете и с декоративни възглавнички за гърба, на които тя никога не се облягаше. Кралят не се възползва от своя стол, намиращ се точно до нейния, а дойде при мен, седна на мястото, което Ана беше освободила и заразглежда бродерията в ръцете ми.

— Изключително фина изработка — забеляза той.

— Шия ризи за бедните — казах аз. — Кралицата е много добра с бедняците.

— Така е — отвърна той. — Иглата ви влиза и излиза толкова бързо, аз на ваше място досега да бях оплел всичко в някой ужасен възел. Какви сръчни пръсти имате.

Перейти на страницу:

Похожие книги