Другата Болейн

Той беше наклонил глава към ръцете ми и аз усетих, че бях вперила поглед в тила му и си мислех колко би било прекрасно човек да докосне гъстите му къдри.

— Ръцете ви трябва да са поне два пъти по-малки от моите — каза той разнежено. — Дайте да ги видя.

Аз забодох иглата в ризата, която шиех, и му подадох ръката си, с длан, обърната нагоре. Докато той поставяше ръката си редом с моята, но все още без да я докосва, втораченият му поглед не се отместваше и за миг от лицето ми. Чувствах как топлината на ръката му преминава в моята и на свой ред не можех да вдигна очи от неговото лице. Мустаците му бяха леко къдрави около устните и аз се чудех дали при допир щяха да са така пухкави като тъмните редки къдри на мъжа ми или щяха да са остри и твърди като златни влакна. По вида им съдех, че целувката щеше да е страстна и силна — щом се целунехме, лицето ми щеше да се протърка до червено и за никой нямаше да е тайна какво сме правили. Устните под ситните къдрички бяха чувствени, не можех да откъсна поглед от тях, не можех да спра да мисля за допира, за вкуса им.

Той приближи ръката си до моята и ръцете ни се докоснаха бавно, подобно на танцьори, които се приближаваха един към друг, увлечени в стъпките на павана9. Ръката му се допря отстрани в моята и имах чувството, че нещо ме опари. Потръпнах и забелязах как потръпнаха и неговите устни, когато усети, че допирът му ме е развълнувал. Хладната ми длан лежеше до неговата, ала пръстите ми бяха доста по-къси от кралските. Усетих топлата му кожа, мазола на единия от пръстите, който имаше от лова, твърдите длани на мъж, който яздеше, играеше тенис, ловуваше — изобщо мъж, който можеше да прекара целия ден с копие и с меч в ръка. Отместих погледа си от устните, така че да обхвана цялото му лице; бляскавата устременост на погледа му бе съсредоточена в мен; от него струеше възбудата на желанието му, подобно на сноп палещи слънчеви лъчи.

— Кожата ви е толкова нежна — гласът му се бе снишил в шепот. — А ръцете ви са мънички, точно както и предполагах.

Предлогът за сравняването дължината на пръстите ни отдавна се беше изчерпал като извинение за нашите действия, но ние останахме неподвижни, с приближени длани и с очи, вперени един в друг. В този момент той бавно и неумолимо обгърна ръката ми в своята, и я задържа нежно и решително.

Ана изпя първата песен и поде втора, без да променя тоналността и без да спира, запазвайки вълшебството на мига.

Кралицата бе тази, която се намеси:

— Ваше величество безпокои мистрес Кери — думите й бяха придружени от ефирен смях, сякаш гледката на мъжа й, хванал за ръка момиче с двадесет и три години по-младо от нея, я забавляваше. — Вашият приятел Уилям няма да ви бъде много благодарен за това, че отвличате жена му от задълженията й. Тя е обещала да ушие тези ризи за монахините от женския манастир Уитчърч, а те не са и наполовина готови.

Той ме пусна и се обърна към съпругата си:

— Уилям ще ми прости — каза той с безразличие.

— Смятам да поиграя на карти — каза кралицата. — Ще се присъедините ли, съпруже?

За момент ми се стори, че е успяла да го направи — да ми го отнеме, използвайки силата на дългогодишната му привързаност. Но когато се изправи, за да изпълни желанието й, той отмести поглед назад към мен и видя, че го гледам. Нямаше почти никаква пресметливост в погледа ми — или почти никаква. Аз бях просто една млада жена, отправила пълен със страст поглед към един мъж.

— Ще взема мистрес Кери за своя партньорка. Ще заповядате ли да извикат Джордж, за да имаме още един Болейн за партньор? Ще се оформят подобаващи партии.

— Ще играя с Джейн Паркър — каза кралицата хладно.

— Много добре се справи днес — каза Ана същата нощ. Тя беше седнала пред камината в спалнята ни и разресваше дългите си тъмни коси; главата й беше извърната встрани и създаваше впечатлението, че от рамото й се спускаше благоуханен водопад. — Това с ръцете най-много ми хареса. Какво правехте всъщност?

— Той сравняваше големината на дланта си с моята — казах аз. Вече бях сплела светлите си коси, сложих нощната шапчица и завързах белите ленти под брадичката. — Когато ръцете ни се докоснаха, почувствах, че…

— Какво?

— Стори ми се, че кожата ми гореше — прошепнах аз. — Наистина. Сякаш докосването му можеше да ме изпепели цяла.

Ана ме погледна скептично.

— Какво искаш да кажеш?

Думите сами излизаха от устата ми:

— Искам да ме докосне. Умирам да ме докосне. Искам целувките му.

Ана не вярваше на ушите си.

— Ти го желаеш?

Аз обвих тялото си с ръце и се отпуснах до еркера.

— О, Господи! Да. Не очаквах това да се случи. О, да! Да!

Лицето й се изкриви в гримаса, устата й се отпусна.

— Гледай майка ни и баща ни да не разберат — предупреди ме тя. — Дадоха ти наставления да изиграеш умело ролята си по план, а не да се занасяш като някое влюбено девойче по здрач.

— А смяташ ли, че той ме желае?

— О, в момента да. А следващата седмица? След година?

На вратата на спалнята ни се почука и Джордж надникна вътре.

— Мога ли да вляза?

— Влизай — каза Ана неприветливо. — Но не можеш да останеш дълго, лягаме си.