Другата Болейн

— Да — каза тя. — Той настоява за това и не виждам как мога да го избегна. Но понякога… — тя стана от стола си до прозореца и застана в средата на стаята. — Сваля си панталона и слага члена си в ръката ми — това ме кара да го ненавиждам. Чувствам го като обида спрямо себе си: да ме използва по този начин, а след това… — тя замълча, задавена от гняв. — Тогава той стига върха на удоволствието си и изригва като някой проклет кит и всичко се измокря, изпоцапва се, а аз си мисля… — тя удари дланта си с юмрук. — Мисля си, Боже, о Боже, така имам нужда от дете, а всичко това се пилее на вятъра! Пилее се в ръката ми, а мястото му е в утробата ми! За Бога! Не само, че е грях, но и истинска лудост!

— Винаги ще има още — казах аз практично.

Тя ме погледна като обсебена.

— Да, но аз невинаги ще мога да дам това „още“ от себе си — отвърна тя. — Той е луд за докосването ми, ала това е, защото ме е чакал цели три години. А ако аз трябва да чакам още три? Как да запазя красотата си? Как да остана плодовита? Той може да си остане похотлив и на шейсет години, а аз?

— Да не би да падаш в очите му? — попитах я. — Това, което правиш с него, са номера на уличница.

Ана поклати глава.

— Нали трябва да правя нещо, за да поддържам огъня на страстта му. Трябва да го примамвам и да го отблъсквам едновременно.

— Можеш да правиш и други неща — отзовах се аз.

— Кажи какви.

— Можеш да го оставиш да те гледа.

— Какво да го оставя да гледа?

— Да те гледа, докато се галиш. Той го обожава. Почти се разплаква от страст.

Тя изглеждаше извънредно притеснена.

— Срамота.

Аз се изсмях кратко.

— Оставяш го да те гледа как събличаш дрехите си, но една по една и много бавно. Най-накрая сваляш долната си риза и се разтваряш отдолу, за да види какво криеш там.

Тя поклати глава.

— Не бих могла да го направя…

— Освен това можеш да го направиш с уста — едва сдържах смеха си от нейната свенливост.

— Какво? — тя ме погледна с неприкрита погнуса.

— Можеш да коленичиш пред него и да го поемеш в устата си. Той много обича и това.

— И ти си правила това с него? — попита тя и сбърчи нос.

Погледнах я право в очите.

— Аз бях неговата уличница — казах аз. — В замяна на това брат ни получи управителската си служба, а баща ни се превърна в заможен човек. Когато той лягаше по гръб, аз го целувах от устата надолу, и преминавах през всички части на тялото му, а след това го лижех, както котката лиже мляко. Накрая го вземах в устата си и го смучех.

Лицето на Ана се беше изкривило от отвращение и любопитство.

— И на него това му харесваше?

— Да — казах аз, а откровеността ми граничеше с жестокост. — Той го обожаваше; това му доставяше също толкова голямо удоволствие, колкото и всичко останало. Можеш да се правиш на възмутена и горделива, колкото си искаш, но ако трябва да го задържиш с номерата на уличниците, то по-добре научи някои нови неща и ги прилагай сръчно.

За момент ми се стори, че тя щеше да избухне, но замълча и кимна с глава.

— Убедена съм, че кралицата никога не е правила нищо подобно — каза тя, силно възмутена.

— Не е — казах аз, като си позволих да покажа за момент собствената си злоба. — Тя обаче беше любимата му съпруга, за която той се ожени по любов; а аз и ти сме просто блудници.

Номерата, които Ана научи, успокоиха краля, но правеха нея самата по-раздразнителна от всякога. Веднъж, когато отворих вратата на стаята й, я чух да крещи, развилняла се като истинска хала.

Когато влязох, Хенри стоеше с лице към вратата и ме погледна едва ли не умолително. Останах с отворена уста, докато Ана продължаваше да беснее. Тя беше с гръб към мен и не беше чула отварянето на вратата — беше глуха за всичко друго освен за собствения си вой.

— И тогава научавам, че тя — именно тя — все още кърпи ризите ви и по този начин се подиграва с мен, като ме кара да вдявам иглата й пред всички придворни дами, все едно съм й някаква слугиня.

— Никога не съм я молил…

— О, така ли? А как става това? Да не би през нощта да се вмъква тайно в покоите ви? А може би слугите, които чистят спалнята, ви ги отмъкват скришом, за да й ги дадат? Или вие ходите насън и й ги носите, без да искате?

— Ана, тя ми е съпруга. Тя е кърпила ризите ми в продължение на двадесет години. Нямах представа, че бихте имали нещо против. Но ще й кажа, че не искам да го прави повече.

— Нямали сте представа, че бих имала нещо против ли? А защо не се върнете обратно в леглото й и не проверите дали бих имала нещо против това? Аз мога да кърпя не по-лошо от нея, даже много по-добре, понеже не съм нито толкова стара, нито толкова късогледа, че да карам някой друг да ми вдява иглата. Ала вие никога не ми носите ризите си. Вие ме унижавате… — гласът й потрепери. — Унижавате ме пред целия кралски двор, като носите ризите си на нея — негодуванието й се засилваше все повече. — Със същия успех можете да заявите пред света: това е моята съпруга и жената, която е моя довереница, а тази тук ми е любовница, и с нея само се забавлявам нощем.

— За Бога… — започна кралят.

— За Бога, вие силно ме наранихте с всичко това, Хенри!