Другата Болейн

Скъпа Мери,

Джордж ми каза, че не си дошла в двора, защото смяташ, че каузата ми е загубена. Внимавай много на кого казваш подобно нещо. Кардинал Уолси ще изгуби имението си, земите, богатството си, както и мястото си на кралски съветник и ще бъде съсипан, защото се провали в опитите си да ми помогне. Така че не забравяй дори за миг, че ти също работиш за мен и че аз няма да бъда благосклонна към човек, който изпълнява службата си, без да дава всичко от себе си.

Аз въртя краля на пръста си, той е марионетка в ръцете ми. Няма да се оставя да бъда победена от двама старци и от тяхната липса на смелост. Думите ти са прибързани, щом говориш за моя провал. Посветила съм живота си на целта да стана кралица на Англия. Щом съм казала, че ще го направя, това означава, че ще го направя.

Ана

Върни се в Гринич през есента, без да отлагаш.

Есента на 1529

Всичко, с което Ана беше заплашила Уолси, се изпълни, и нашият чичо Хауърд, и херцогът на Съфолк, любимият приятел и зет на краля, бяха онези, които имаха щастието да поемат в ръцете си Големия печат на кралството от изпадналия в немилост кардинал. Те, разбира се, щяха да грабнат и своя дял от неговите богатства.

— Нали ти казах, че ще го разгромя — отбеляза Ана самодоволно. Седяхме и четяхме в прозоречната ниша на нейната приемна зала в новото й жилище в Лондон, Дърам Хаус. Надничайки през прозореца, Ана можеше да види замъка Йорк, откъдето кардиналът някога бе упражнявал върховната си власт и където тя беше ухажвана от Хенри Пърси.

На вратата се почука. Ана ми направи знак с поглед да отговоря.

— Влез! — извиках аз.

Беше един от пажовете на краля — млад и хубав мъж, около двайсетгодишен, с очи, които блясваха, щом човек проявеше към него малко повече внимание.

— Сър Харолд? — попитах учтиво.

— Кралят моли своята любима да приеме този подарък — каза младежът и подгъна коляно пред Ана, като държеше в ръката си малка кутийка.

Тя я взе от него и я отвори. Промърмори доволно нещо под носа си по повод на съдържанието.

— Какво е? — не можах да сдържа любопитството си.

— Перли — каза тя лаконично. Обърна се към пажа. — Предайте на краля, че неговият подарък ми прави чест — каза тя. — Добавете, че ще ги нося на вечеря, за да му изкажа личната си благодарност. Кажете му още — тя се усмихна, сякаш на някаква шега, известна само на нея. — Кажете му, че той ще открие в мое лице покорна любима, лишена от всякаква жестокост.

Младият мъж кимна сериозно, стана на крака, приведе се ниско пред Ана, а мен поздрави с лек и закачлив поклон, и излезе от стаята. Ана затвори кутията и я хвърли към мен. Аз погледнах перлите — бяха разкошни, нанизани на златна верижка.

— Какво искаше да кажеш със съобщението си? — попитах я аз. — Че си сърдечна, а не жестока?

— Аз не мога да му се отдам — отговори ми тя светкавично като някой търгаш, който знае цената на всяко пени. — Но тази сутрин се поскарахме, защото той искаше да ме заведе в покоите си след литургията, а аз отказах да ида.

— Какво му каза?

— Изпуснах нервите си — призна си тя. — Започнах да го упреквам, че иска да се отнася с мен като с никаквица, да ме обезчести, да опозори и самия себе си и да унищожи всички шансове да получим справедливо решение от Рим. Ако ме имат за блудница, аз никога няма да заема мястото на Катерина. Не бих била с нищо по-добра от теб.

— Изпусна нервите си ли? — попитах аз, захващайки се за най-неприятната част от случката. — Какво направи той?

— Оттегли се — каза Ана печално. — Излетя от стаята като опарена котка. Но нали виждаш какво се оказва? Не може да понесе мисълта, че съм недоволна от него. Танцува като кукла на конци заради мен.

— Засега — предупредих я аз.

— О, довечера ще бъда добра с него, както му обещах. Ще се нагиздя, ще пея и ще танцувам само за него.

— А след вечерята?

— Оставям го да ме докосва — призна си тя неохотно. — Давам му да гали гърдите ми и да провира ръката си под полите ми. Ала никога не се събличам, когато сме заедно. Просто не смея.

— Доставяш ли му удоволствие?