Другата Болейн

— Но какво прави тя? — попита Ана. — Не може да направи това.

Чувах кралицата, независимо че бяхме чак на другия край на съдебната зала. Тя произнасяше всяка дума ясно и отчетливо, въпреки силния акцент, който винаги бе имала.

— Уви, сир — каза тя нежно и почти любовно. — С какво съм ви обидила? Нека Господ и целият свят бъдат мои свидетели, че винаги съм била ваша вярна, смирена и покорна жена. През изминалите двадесет и повече години, аз бях ваша истинска съпруга и вие имахте множество деца от мен, въпреки че по волята Божия те напуснаха този свят. И когато вие легнахте с мен за първи път, аз бях неопетнена девойка, която никой мъж не беше докосвал…

Хенри се размърда на трона си и погледна председателя на съда. В очите му се четеше молба да я прекъснат, ала тя ни за миг не откъсваше поглед от лицето му.

— Решението да потвърдите или да отречете това ще оставя на вашата съвест.

— Тя няма право! — изсъска Ана невярващо. — Тя трябва да се позове на адвокатите си да я защитават. Няма право да говори направо с краля.

— И въпреки това го прави — казах аз.

В залата цареше пълна тишина и всички слушаха кралицата. Хенри, облегнал се плътно на облегалката на трона си, беше пребледнял от смущение. Той приличаше на дебело разглезено дете, срещу което се беше изправил ангел. Усетих, че се усмихвам, докато я гледах, независимо че моето собствено семейство губеше позиции с всяка дума, която тя произнасяше. Искаше ми се да се засмея от удоволствие на това, че Катерина Арагонска говореше от името на всички жени в страната, от името на всички добри съпруги, които не биваше да бъдат отхвърляни, само защото мъжът им се е увлякъл по друга — тя говореше от името на всички онези жени, които вървяха по тежкия път между кухнята, спалнята, църквата и родилното ложе. От името на жените, които заслужаваха нещо повече от прищевките на съпрузите си.

Катерина предостави своята съдба в ръцете на Бога и на съда, и когато тя завърши изказването си, залата се разшумя. Кардиналите удряха с чукчетата си, за да се възцари тишина, служителите се развикаха, и оживлението се пренесе на хората извън залата, по улиците зад залостените с решетки двери на манастира, а те повтаряха след нея думите й един на друг. Надигна се ропот и истинска врява в подкрепа на Катерина — истинската кралица на Англия.

А Ана стоеше до мен, обляна в сълзи, и същевременно се смееше.

— Или тя ще ме убие, или аз нея! — закле се тя. — Нека я видя мъртва, моля те, Господи, преди тя да е убила мен.

Лятото на 1529

Това трябваше да е лятото на Аниния триумф. Съдът на кардинал Кампеджо най-сетне заседаваше и разглеждаше въпроса за брака, но той вече беше взел категорично решение по случая, независимо от убедителността на кралицата. Кардинал Уолси беше вече отявлен защитник на Ана и неин близък приятел, кралят на Англия беше толкова влюбен в нея, колкото и преди, а кралицата, след своя кратък миг на тържество, отстъпи и вече дори не се появяваше в двора.

Ала Ана не беше щастлива. Когато чу, че събирам нещата си да замина в Хевър и да прекарам лятото с децата си, тя влетя в стаята, сякаш всички дяволи я гонеха по петите.

— Не можеш да ме изоставиш, докато кардиналите все още заседават в съда, нуждая се от теб до себе си.

— Ана, аз бездействам. Не разбирам половината от това, което става, а другата половина просто не искам да чувам. Всичко това, което крал Артър казал след първата им брачна нощ, слуховете, които са се разнасяли между слугите в някакво прастаро време — праисторически времена — всичко това не ме вълнува. Не искам да слушам, за мен то е лишено от съдържание.

— А нима смяташ, че аз искам да слушам? — попита ме тя.

Необузданият й тон трябваше да ме предупреди да внимавам.

— Ще ти се наложи да слушаш, защото ти просто не излизаш от съда — казах аз спокойно. — Но те скоро ще приключат, нали? Ще се произнесат, че кралицата е била омъжена за крал Артър, че бракът им е бил консумиран и че бракът между нея и Хенри е невалиден. И това ще е всичко. За какво съм ти аз?

— Защото се страхувам! — избухна тя внезапно. — Страхувам се! През цялото време ме е страх! Не можеш да ме оставиш тук сама, Мери. Имам нужда от теб.

— Виж какво, Ана — започнах да я убеждавам. — От какво има да се страхуваш? Съдът не слуша истината, нито я търси. Всичко е във властта на Уолси, който е човек на краля от главата до петите. Решението зависи и от кардинал Кампеджо, който е получил заповеди от папата да приключи с тази работа. Пътят пред теб е отворен. Ако не ти харесва да стоиш тук, в замъка Брайдуел, можеш да отидеш в новия си дом в Лондон. Ако не ти се иска да спиш сама, можеш да поканиш десет придворни дами за компания. Ако те е страх, че кралят може да залитне по някое друго момиче от двора, то поискай от него да изпрати тази, от която се боиш, някъде далеч. Той прави всичко, което пожелаеш. Всички правят това, което пожелаеш.

— Не и ти! — гласът й беше остър и пълен с ненавист.