Другата Болейн

В двора играта отново беше променила правилата си. Папата, уморен от непрестанните искания от страна на Англия, изпращаше в Лондон един италиански теолог кардинал Кампеджо — който да разреши напълно и окончателно въпроса с кралския брак. Кралицата далеч не изглеждаше обезпокоена от подобно развитие на събитията и дори сякаш го приветстваше. Кожата й блестеше от лятното слънце, тя беше щастлива от прекараното край съпруга си време. Не беше трудна задача да разведри краля, който беше изпаднал в ужас от набезите на болестта. Те умуваха заедно над причините за болестта, над мерки, с които да я предотвратят и съчиняваха специални молитви, които нареждаха да бъдат четени във всяка английска църква. Заедно се бяха тревожили за здравето на поданиците в страната, която толкова дълго бяха управлявали. Ана, въпреки че никога не избледняваше достатъчно от мислите на краля, беше изгубила част от ореола си, бидейки просто една от многото болни. За пореден път кралицата се беше превърнала в негов единствен, постоянен и сигурен съветник в този страшен свят.

Аз забелязах промяната в нея, веднага щом се върна в покоите си в замъка. Тя беше облечена в нова рокля от виненочервено кадифе, което й отиваше на тена. Тя не младееше — никога вече нямаше да има вид на млада жена; ала имаше горда осанка, каквато Ана никога нямаше да придобие.

Тя приветства Ана и мен с вяла, насмешлива усмивка. Осведоми се как са децата ми и за здравето на Ана. И ако през главата й беше минавала мисълта, че ако сестра ми изчезне от белия свят заради болестта, същият този свят би се превърнал в едно по-приятно място, то по лицето й не се изписа и сянка от подобна мисъл. Официално ние все още бяхме нейни придворни дами — независимо, че приемната и частните стаи, които ни бяха дали, бяха почти с размерите на покоите на самата кралица. Придворните дами подтичваха от нейните покои към нашите, както и към приемната на краля. Желязната дисциплина на кралския двор се беше разхлабила и във въздуха витаеше чувството, че можеше да се случи какво ли не. Кралят и кралицата запазиха помежду си тон на кротка учтивост. Папският легат беше тръгнал на път от Рим, но оттогава бе минало доста време. Наистина, Ана се беше върнала в двора, но кралят беше прекарал едно щастливо лято без нея, и вероятно това бе охладило малко страстите му.

Никой не смееше да гадае какъв обрат можеха да вземат нещата, затова не намаляваха хората, които идваха да засвидетелстват почитта си на кралицата, след което отиваха на посещение в покоите на Ана. Пресрещаха ги други, които залагаха на другата кобила. Имаше дори предположения, че Хенри ще се върне при мен и при нашата все по-населена детска стая. Аз не обръщах внимание на подобни твърдения, докато не чух, че чичо ми се е смял с краля на вестите за малкия му син, който растеше в Хевър.

Аз добре знаех, както знаеха и Ана, и Джордж, че чичо ни никога не правеше нещо просто така. Ана заведе мен и Джордж в покоите си и застана пред нас с вид на обвинител.

— Какво става тук? — осведоми се тя.

Аз поклатих глава, но Джордж изглеждаше несигурен.

— Джордж?

— Вярно е, че вашите звезди винаги се издигат или падат противоположно една на друга — каза той неловко.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя хладно.

— Имаше семейна среща.

— Без мен?

Джордж размаха ръце, сякаш да се защити.

— Бях извикан. Но не проговорих. Нищо не съм казал.

Ана и аз веднага му се нахвърлихме.

— Те са се срещали без нас? Какво казаха? Какво искат сега?

Джордж избута и двете ни на известно разстояние.

— Добре! Добре! Не знаят по кой път да поемат. Не искаха Ана да знае от страх да не се засегне. Ала сега, когато по стечение на щастливи обстоятелства ти овдовя, а той изгуби интерес към Ана през лятото, те започнаха да обмислят дали не е възможно да се почувства отново привлечен от теб.

— Той съвсем не е изгубил интерес! — кълнеше се Ана. — Няма да ви оставя да ме изместите току-така — и се нахвърли върху мен. — Ах, кучка! Сигурно планът е бил твой!

Аз поклатих глава.

— Нищо не съм направила.

— Но се върна в кралския двор, нали!

— Ти настоя. Дори не съм поглеждала краля, нито пък сме си разменили повече от две думи.

Тя ни извърна гръб и зарови лице в постелята, сякаш и двамата й бяхме противни.

— Но нали му роди син — простена тя.

— Наистина, в това е цялата работа — каза Джордж успокояващо. — Мери му е родила син и сега е свободна да се омъжи отново. Семейството смята, че може някак да я уреди. А ползата от това ще е и за двете ви. Може да се ожени за нея, ако иска.

Ана надигна глава от възглавницата, а лицето й беше обляно в сълзи.

— Не го искам — заявих аз раздразнено.

— Какво значение има това? — каза тя горчиво. — Ако ти кажат да го направиш, ще трябва да го направиш и да заемеш мястото ми.

— Както ти зае моето — напомних й аз.

Тя седна.

— Едната Болейн или другата — усмивката й беше така кисела, сякаш беше дъвкала лимон. — Която и от нас да стане английска кралица, тя пак няма да означава каквото и да било за семейството си.