Другата Болейн

Ана се бореше за живота си така, както се беше борила за краля — една дълга и изнурителна битка, в която тя вложи цялата си решителност да устои на всякакви несгоди. Пристигаха любовни писма от краля, писани в Хънсдън, Титънхенгър и Амптхил, в които той й препоръчваше най-различни билета и се кълнеше, че не я е забравил и че още я обича. Ала разбира се, делото по развода нямаше как да се придвижва, след като никой не работеше, и дори самият кардинал беше на легло. Той беше почти забравен, така че кралицата беше до краля, а дъщеря им, малката остроумна принцеса, беше техният най-добър компаньон и най-голямо развлечение. Всичко беше някак в застой през лятото и чувството, че времето лети, което гнетеше Ана, както и отчаянието й, не значеха нищо за мъжа, чийто най-голям страх беше заразата, и който в същото време се радваше на доброто здраве, с което като по чудо бе благословен и бе избавен от ужаса на болестта, обхванал всичко.

Но семейство Болейн имаше късмет, защото по благоволението на съдбата болестта не дойде в Хевър. Децата и аз бяхме на сигурно място сред зелените поля и морави. Получих писмо от майката на Уилям, в което ми съобщаваше, че той се беше добрал до дома си, точно каквато е била волята му — преди да го постигне смъртта. Писмото беше кратко и студено. В края му тя ме поздравяваше, че отново съм свободна жена; сякаш си въобразяваше, че брачните окови са ме спирали особено в миналото.

Аз прочетох писмото, седнала на любимия си стол, с поглед, зареян към рова и в каменните стени на замъка. Мислех за мъжа, когото бях направила рогоносец, и който се беше превърнал впоследствие в такъв възхитителен съпруг и любовник. Знаех, че така и не му бях дала това, което наистина заслужаваше. Той се беше оженил за дете, след това бе изоставен от девойка, а когато се върнах при него като жена, целувките ми винаги бяха имали привкус на пресметливост.

Сега проумях, че тази смърт ме беше направила свободна. Ако беше по силите ми да избегна брак с друг мъж, бих могла да купя малко имение в земите на родителите ми в Кент или в Есекс. Щях да имам земя, която да нарека своя собствена и щях да гледам как посевите растат пред очите ми. Щях най-сетне да стана жена, подвластна единствено на самата себе си, вместо да бъда подчинена на някой мъж, бидейки негова любовница или съпруга, или просто като изпълнявам ролята си на другата Болейн. Така можех да отгледам децата си под собствения си покрив. Разбира се, налагаше се да намеря пари отнякъде, от Хауърдови, от семейството си или от краля, за да си осигуря постоянни доходи, с които да мога да се грижа за децата си и да се изхранвам, но също така не беше възможно да спечеля достатъчно пари, за да живея скромно в малката си ферма като вдовица.

— Не може наистина да искаш да бъдеш никоя — възкликна Джордж, когато му изложих този план, докато се разхождахме из горичката. Децата се криеха зад дърветата и ни дебнеха, докато ние крачехме бавно пред тях. Ние се преструвахме на двойка елени. От време на време чувахме как Хенри избухва в смях, като ни приближаваше крадешком, напълно убеден, че никой не може да го види или чуе. Не можех да не се сетя за баща му и за неговата страст да се маскира — той считаше, че и с най-плоската хитрост е в състояние да заблуди всекиго. Сега аз угаждах на сина си, като се преструвах, че не чувам шумния му бяг от дръвче до дръвче и че не го виждам да притичва от сянката на някое дърво към съседно храстче.

— Ти си бившата фаворитка на краля — възрази Джордж. — Защо ти е да отхвърляш възможността за един разкошен брак? Баща ни или чичо могат да ти осигурят най-добрите партии в Англия. Когато Ана стане английска принцеса, за теб може да се намери някой френски принц.

— Това пак означава тежка работа за една жена, независимо дали в дворцовите зали или в кухнята — отвърнах аз горчиво. — Знам го прекрасно. Не можеш да спестиш нищичко за себе си, всичко отива при мъжа и господаря. Трябва да му се подчинявам с такава бързина и готовност, все едно съм някой от конярите му. Трябва да се съобразявам с всяко негово желание, при това с усмивка. През последните няколко години бях на служба при кралица Катерина. Свидетелка съм на нейния живот. Не бих искала да съм принцеса, дори в замяна на подобаваща зестра. Не бих искала дори да бъда кралица. Виждала съм я опозорена, оскърбявана и унижавана, и единственото, което можеше да направи в отговор, беше просто да коленичи на молитвения си стол, да се моли за поне малко милост, след което да стане и да продължи да се усмихва на жената, която злорадства по неин адрес. Това не ми се нрави особено, Джордж.

Катерина скочи изотзад и се хвърли да хване полите ми.

— Хванах те! Хванах те!

Джордж се обърна, вдигна я, подхвърли я няколко пъти във въздуха и ми я подаде. Тя вече беше доста натежала — пълничко четиригодишно момиченце, ухаещо на слънце и горски листа.

— Умница — казах аз. — Добре ловуваш.