Другата Болейн

Ана прекара следващите няколко седмици в опити да очарова наново краля. Тя го отдалечаваше от кралицата и дори от дъщеря му. Кралският двор разбра, макар и бавно, че тя още веднъж беше успяла да го спечели. Не съществуваше друга освен Ана.

Аз наблюдавах прелъстяването с безразличието на вдовица. Хенри подари на Ана собствен дом в Лондон. Дърам Хаус на улица Странд точно до арената за турнири в Гринич стана неин по Коледа. Кралският съвет обяви публично, че кралицата няма право да се облича твърде пищно или пък да се показва пред народа. На всички беше ясно, че е въпрос на време кардинал Кампеджо да потвърди развода, Хенри да се ожени за Ана, а аз да отида при децата си и да започна нов живот.

Все още бях най-доверената приятелка на Ана и един ноемврийски ден тя настоя да се разходи с Джордж и с мен край придошлата река край двореца в Гринич.

— Сигурно се чудиш какво ли ще стане сега с теб, след като вече нямаш съпруг — започна Ана.

Тя седна на една пейка и ме погледна.

— Смятах да живея при теб, докато съм ти нужна, а след това да се върна в Хевър — казах аз предпазливо.

— Мога да помоля краля да разреши това — каза Ана. — Това ще е моят подарък за теб.

— Благодаря.

— Освен това, мога да му кажа да те осигури — каза тя. — Знаеш, че Уилям не ти остави почти нищо.

— Знам — казах аз.

— Кралят плащаше на Уилям по сто паунда годишно. Мога да уредя да прехвърли издръжката на теб.

— Благодаря — повторих аз.

— Става въпрос за следното — каза Ана безгрижно, вдигайки яка, за да се предпази от студения вятър. — Мислех си, че мога да осиновя Хенри.

— Какво си мислела?

— Мислех, че мога да осиновя Хенри и той да ми бъде като собствен син.

Бях така поразена, че не можех да направя друго, освен да я зяпам втрещено.

— Ти дори не го обичаш достатъчно — това беше първата глуповата майчина мисъл, която ми хрумна. — Ти никога не си играеш с него. Джордж е прекарал с него повече време, отколкото ти.

Ана отвърна поглед встрани, сякаш молеше реката и хаоса от покриви на града да я въоръжат с търпение.

— Не. Разбира се, че не. Не бих го осиновила от любов към него.

Мисълта ми започна да се движи бавно.

— А, ясно, за да имаш син. Син от Хенри. За да имаш син, който да е Тюдор по рождение. Така че, ако се ожени за теб, след церемонията да се сдобие едновременно със съпруга, и със син.

Тя кимна.

Аз се обърнах и направих няколко крачки. Обувките ми за езда поскърцваха по замръзналия чакъл. Мислех напрегнато.

— И разбира се, по този начин ще ми отнемеш сина. Така че да съм по-малко желана партия от Хенри. С един ход искаш да станеш майка на кралския син и да приключиш с въпроса дали трябва да залагат на мен или не.

Джордж се прокашля лекичко, облегна се на парапета над реката със скръстени ръце и с безразличие, изписано на лицето. Аз се нахвърлих върху него.

— Нима ти си знаел?

Той сви рамене.

— Тя ми каза едва като беше свършено. Тя направи това веднага след като й казахме, че според семейството ти ще можеш отново да привлечеш вниманието на краля. След като кралят даде съгласието си, тя само каза на баща ни и на чичо и всичко беше уредено. Чичо каза, че това е хитроумен ход.

Гърлото ми пресъхна и аз преглътнах.

— Хитроумен ход ли?

— Което означава, че ти си осигурена — каза Джордж безпристрастно. — Освен това синът ти е по-близо до трона и прави Ана по-привлекателната партия от вас двете — това е добър план.

— Става въпрос за моя син! — аз едва успях да произнеса думата, задавена от мъка. — Той не се предлага за продан като някоя коледна гъска на пазара.

Джордж се изправи от парапета, обгърна раменете ми и обърна лицето ми към неговото.

— Никой не го продава, ние просто го правим принц — каза той. — Извоювахме му права. Той може да стане следващият крал на Англия. Трябва да се гордееш с това.

Затворих очи и почувствах как речният вятър брули изстиналата кожа на лицето ми. За момент помислих, че щях да припадна или да повърна, и го желаех повече от всичко друго на света — да падна толкова тежко болна, че да ме заведат у дома в Хевър и да ме оставят завинаги там с децата ми.

— А Катерина? Какво ще се случи с дъщеря ми?

— Можеш да задържиш Катерина — произнесе Ана отчетливо. — Тя е просто едно момиче.

— А ако откажа? — аз погледнах в тъмните, открити очи на Джордж. Имах му доверие, независимо, че той беше пазил това в тайна от мен.

Той поклати глава.

— Не можеш да откажеш. Направила го е напълно законно. Подписано и подпечатано. Всичко е вече готово.

— Джордж — прошепнах аз. — Това е моето момче, моето малко момченце. Знаеш какво означава момченцето ми за мен.

— Ти пак ще го виждаш — успокои ме Джордж. — Ще му бъдеш леля.

Сякаш някой ме беше зашлевил. Аз се олюлях и щях да загубя почва под краката си, ако Джордж не беше ме хванал. Обърнах се към Ана, която мълчеше, а на лицето й бе изписана малка, самодоволна усмивчица.