Другата Болейн

Джордж стана от мястото си до прозореца и се излегна на леглото до мен. Аз сложих главата му на скута си, и се настаних по-удобно.

— Смяташ ли, че някога изобщо ще се случи? — попитах разсеяно. — Имам чувството, че планираме тази сватба от сто години.

Той беше затворил тъмните си очи, но сега ги отвори и ме погледна.

— Един Бог знае — каза той. — И Бог знае колко ще ни струва това, когато се случи: да се грижим за щастието на кралицата, за безопасността на трона, за уважението на хората и светостта на църквата. Понякога имам чувството, че ти и аз сме прекарали живота си на служба при Ана, а дори не мога да разбера какво сме спечелили от това.

— И това го казваш ти — наследник на графство? Впрочем на две графства?

— Мечтаех да се отправя на кръстоносен поход и да убивам неверници — каза той. — Представях си как се завръщам в замъка си, където красивата ми жена ще благоговее пред мен и пред геройствата ми.

— А аз мечтаех за поле с хмел, за ябълкова градина и за стада овце — казах аз.

— Какви глупци — каза Джордж и затвори очи.

След няколко мига той вече спеше. Държах го нежно и гледах как гърдите му се повдигат леко, облегнах главата си на облицованата с брокат табла на леглото, затворих очи и сама се унесох в сън.

В съня си чух как вратата се отваря и лениво отворих очи. Не беше завръщащият се слуга на Джордж, нито пък Ана беше решила да ни потърси. Някой беше натиснал бравата крадешком, и беше открехнал вратата като шпионин. Беше съпругата на Джордж, по настоящем лейди Рочфорд, която подаде глава и огледа стаята да ни види.

Тя не подскочи, когато ни видя заедно на леглото, а аз — все още в полусън и вцепенена от нейната потайност — също не помръднах. Очите ми бяха полуотворени и я наблюдавах през миглите си.

Тя продължаваше да стои на мястото си, без да мърда, и ни оглеждаше внимателно: разположението на главата на Джордж в скута ми, разкрачените ми под полите крака. Главата ми беше облегната назад, шапчицата ми захвърлена до прозореца, а косите ми — в безпорядък около отпуснатото ми в съня лице. Тя ни оглеждаше така, сякаш искаше добре да запомни всичко и да го предаде с рисунка, или пък събираше ценни сведения. Тогава, също толкова тихо, както се беше промъкнала на идване, тя излезе от стаята.

Веднага разтърсих Джордж и запуших устата му с ръка, когато се събуди.

— Шшт. Джейн беше тук. Може още да е отвън, пред вратата.

— Джейн ли?

— Жена ти, за Бога, Джейн! Твоята съпруга Джейн!

— Какво искаше?

— Нищо не каза. Тя просто влезе и ни заоглежда, както спяхме заедно на леглото; оглежда ни така известно време и се измъкна тихомълком.

— Не е искала да ме буди.

— Възможно е — казах неуверено.

— Какво има?

— Тя изглеждаше много… странно.

— Тя винаги има странен вид — каза той. — Сякаш души по следа.

— Да, точно така — казах аз. — Но когато започна да ни оглежда, аз се почувствах доста… — аз замълчах, опитвайки се да намеря точните думи. — Почувствах се наистина мръсна — казах накрая. — Все едно, че правехме нещо нередно. Все едно, че бяхме…

— Какво?

— Твърде близки.

— Та нали сме брат и сестра — възкликна Джордж. — Разбира се, че сме много близки.

— Спяхме заедно на леглото.

— Естествено, че спяхме! — възкликна той. — Какво друго можем да правим на леглото? Да се любим?

Аз се разхилих.

— Тя ме накара да се почувствам така, сякаш мястото ми не е изобщо в твоята стая.

— О, напротив. Тук ти е мястото — възпротиви се той. — Къде другаде можем да поговорим спокойно, без половината двор да ни слуша или тя да ни дебне? Просто ревнува. Би дала кралски подкуп, за да се озове в леглото с мен днес следобед, а аз по-скоро бих си сложил главата на бесилото, отколкото на скута й.

Аз се усмихнах.

— Значи, смяташ, че тя няма никакво значение?

— Никакво — каза той лениво. — Тя ми е съпруга. Мога да се справям с нея. И както са тръгнали нещата с браковете, мога просто да я изпъдя и да си взема някоя хубавица.

Ана категорично отказваше да прекара коледните празници в Гринич, след като тя самата нямаше да е в центъра на вниманието. Въпреки многобройните обяснения на Хенри, че така щеше да е по-добре за общата им кауза, тя му се нахвърляше с обвинения, че той предпочита кралицата до себе си.

— Ще замина! — кресна му тя. — Няма да стоя тук и да търпя пренебрежителното ви отношение. Ще отида в Хевър. Ще бъда там по времето, отредено за коледните пиршества. Или пък може да се върна отново във френския кралски двор. Баща ми е там и мога да прекарам по-приятно, струва ми се. Във Франция винаги съм се радвала на истинско възхищение.

Той пребледня, сякаш тя го бе пробола с нож.

— Ана, любов моя, не говори така.

Тя му се нахвърли.

— Ваша любов ли? Даже не ме искате до себе си за Коледа!

— Искам ви и в коледния ден, както и през всеки друг ден в годината. Ала ако Кампеджо все още продължава да докладва на папата, аз искам той да разбере, че ако се отвръщам от кралицата, имам за това най-непорочни и възвишени основания.

— А аз съм порочна, така ли? — попита тя, захващайки се за думата.