Другата Болейн

— За Бога, Ана, ще си спомните кое е вашето семейство — кълнеше се той.

— Как бих могла да забравя? Вие сте навред около мен като оси около гърне с мед. Само да направя една крачка, вечно се спъвам в някой от вас, дошъл да ме моли за поредното благоволение.

— Аз не моля — отсече той. — Аз имам права.

Тя обърна главата си към него при тези думи.

— Не и над мен! Говорите на своята кралица.

— Говоря на племенницата си, която щеше да бъде прокудена от двора и опозорена за прелюбодейство с Хенри Пърси, ако не бях аз — изсъска той.

Тя скочи на крака така, сякаш се канеше да му се нахвърли.

— Ана! — викнах аз. — Сядай! Стой спокойно! — аз погледнах към чичо си. — Тя не трябва да се тревожи! Детето!

Той я изгледа зверски, след това се овладя.

— Разбира се — каза той с приповдигната учтивост. — Сядайте, Ана. Спокойно.

Тя отново потъна в стола си.

— Никога не говорете за това — процеди тя. — Кълна се, независимо от това, че сте ми чичо, ако продължите да повтаряте тази стара клевета срещу мен, ще ви изправя пред съда.

— Аз съм дворцов сановник — процеди той през зъби. — Бях един от най-великите мъже в Англия, още когато вие сте били в детската стая.

— А преди това вашият баща е бил предател и е лежал в Тауър — каза тя победоносно. — Запомнете добре, както аз помня, че ние всички сме Хауърд. Ако вие не сте на моя страна, и аз няма да бъда на ваша. Можете да опознаете отново Тауър отвътре и това зависи от една моя дума.

— Кажете я — процеди той и излезе наперено от стаята, без да се поклони. Тя се взираше след него.

— Мразя го — каза тя много тихо. — Ще го разоря и ще го превърна в нищожество.

— Не мисли за това — казах аз бързо. — Имаш нужда от него.

— Нямам нужда от никого — каза тя бездушно. — Кралят е изцяло мой. Имам сърцето и страстта му, и нося неговия син. Нямам нужда от никого.

Те още не се бяха помирили, когато чичо дойде да съпроводи Ана в деня на коронацията й в Лондон. Тя трябваше да бъде, според предвижданията на Джордж, най-величествената коронация на всички времена. Ана беше заповядала да изгорят герба с изобразения на него нар на баржата на кралица Катерина, сякаш Катерина е била узурпаторка, а не законна кралица. На негово място стоеше гербът на Ана и инициалите й, преплетени с тези на Хенри. Народът се присмиваше дори на това — казваха, че се чете като „ХА-ХА!“ и че това бил присмех над нещастието на Англия. Новият девиз на Ана се четеше навсякъде и гласеше: „Най-щастливата“. Дори Джордж изсумтя възмутено, когато го видя за първи път.

— Ана да е щастлива? — каза той. — Когато стане кралица на небето и измести оттам самата Дева Мария, тогава може и да бъде.

Ние потеглихме към Тауър на баржи, украсени с веещи се бели, златни и сребърни флагчета, а кралят ни чакаше при огромната врата на шлюза. Държаха нашата баржа неподвижна, докато Ана слизаше от нея, и аз я гледах така, сякаш тя беше някоя непозната. Тя стана от трона си и се понесе палаво по подвижното мостче така, сякаш беше родена и израсла кралица. Беше разкошно облечена в одежди, бродирани със сребро и злато, и с подплатено с кожи наметало на раменете. Не приличаше на моя сестра, нито дори на простосмъртна жена. Държеше се така, сякаш беше най-великата кралица, която е живяла на земята.

Ние прекарахме в Тауър две нощи. През първата имаше великолепна вечеря и забава, на която Хенри раздаваше почетни звания в чест на коронацията. Той провъзгласи осемнадесет души за рицари на ордена на Бат, раздаде пет-шест рицарски звания, три от които на своите любими церемониалмайстори, сред които и моят съпруг. Уилям дойде да ме намери, след като кралят го бе докоснал с меча си по рамото и му бе дал целувка на вярност. Той ме поведе в ритъма на танца, така че да се смесим с придворните и ние се надявахме никой да не забележи, че сестрата на кралицата танцува с церемониалмайстора.

— Е, лейди Стафорд — каза той нежно. — Какъв напредък, нали?

— Истински скок — казах аз. — Ще се издигнеш като Хауърдови, сигурна съм.

— Всъщност, аз се радвам, че стана така — каза той, като сниши глас и ми зашепна поверително, докато гледахме танцуващата двойка в средата на кръга. — Не исках да слизаш така ниско в йерархията след женитбата си с мен.

— Бих се омъжила за теб, даже да беше селянин — казах аз твърдо.

Той се разсмя на думите ми.

— Любов моя, нали видях как те разстроиха ухапванията от бълхи. Въобще не смятам, че би се омъжила за мен, ако бях обикновен селянин.

Аз се обърнах към него и се засмях, видяла вбесения поглед на Джордж, който ми хвърли, докато танцуваше с Мадж Шелтън. Веднага добих сдържан вид.

— Джордж ни гледа.

Уилям кимна.

— По-добре да гледа себе си.

— О, но защо?