Другата Болейн

Дойде наш ред да танцуваме. Уилям ме отведе в центъра на кръга и ние танцувахме заедно — три стъпки напред, три назад. Това беше танц на съблазняването и беше трудно да го играем, без да доближим телата си и без да се гледаме. Постоянно си напомнях да не позволявам на лицето ми да се изпише удоволствието от неговата близост. Уилям беше по-малко дискретен от мен. Всеки път, когато погледът ми се прокрадваше към него, той ме гледаше така, сякаш искаше да ме погълне. Почувствах облекчение, когато стъпките ни се насочиха по линията на кръга и после навън, през арката от ръце, и танцът отново стана общ.

— Какво искаш да кажеш за Джордж?

— Движи се в лоша компания — каза Уилям лаконично.

Разсмях се на висок глас.

— Той е Хауърд и е приятел на краля — казах аз. — Може да се предположи, че ще бъде в лоша компания.

Забелязах, че той се опитва да промени темата.

— О, това всъщност е без значение.

Музикантите свършиха песента и изсвириха последните акорди. Придърпах Уилям в единия край на залата.

— Сега ми кажи честно какво искаше да кажеш.

— Сър Франсис Уестън е неотлъчно с него — каза Уилям, принуден да проговори. — А той има лоша репутация.

Веднага застанах нащрек.

— Предполагам, че си чул да се говори за някакви момчешки щуротии.

— Нещо повече от това — каза Уилям кратко.

— Какво повече?

Уилям се огледа — явно му се искаше да избяга от този разпит.

— Чух, че са любовници.

Аз поех рязко дъх.

— Ти си знаела?

Кимнах и не казах нищо.

— Господи, Мери — Уилям отстъпи на крачка от мен, после пак приближи. — И не ми каза? Брат ти е потънал до шията в грехове и ти нищо не спомена?

— Разбира се, че не — възкликнах аз. — Не искам да го злепоставям. Той ми е брат. Освен това може да се промени.

— Поставяш привързаността си към него пред любовта си към мен?

— Обичам и теб, и него — казах аз. — Уилям, той ми е брат. Ние и тримата сме Болейн, и тримата имаме нужда един от друг. Ние тримата знаем някои неща, всъщност немалко неща, които са голяма тайна. Все още не съм се превърнала изцяло в лейди Стафорд.

— Брат ти е содомит! — процеди той насреща ми.

— И въпреки това ми е брат! — аз хванах ръката му, без да ме интересува кой може да ни види и го отведох до нишата на стаята. — Той е содомит, сестра ми е уличница, вероятно и убийца, а аз също съм уличница. Чичо ми е изменял поред на приятелите си, баща ми е двуличник, а майка ми — кой знае — някои дори говорят, че и тя се е отдала на краля, преди ние двете със сестра ми да го сторим! Ти си знаел всичко това, или поне си можел да се досетиш. Сега ми кажи — достатъчно ли съм добра за теб? Защото аз знаех, че ти си никой, и въпреки това дойдох и те потърсих. Ако човек иска да се издигне в този двор, по ръцете му ще полепнат кръв и нечистотии. Наложи ми се да науча това още като малка, по време на тежкото ми обучение. Сега можеш да го научиш и ти, стига да имаш тази смелост.

Уилям ахна от моята бурна реч и отстъпи назад, за да ме огледа.

— Не исках да те разстройвам.

— Той ми е брат. А тя ми е сестра. Каквото и да става, ние сме една плът и кръв.

— Те и двамата могат да се превърнат в наши врагове — предупреди ме той.

— Дори и двамата да са ми врагове до гроб, те ще си останат мои брат и сестра — казах аз.

Ние млъкнахме.

— Една плът и кръв, и същевременно врагове?

— Може би — казах аз. — Зависи как ще продължи тази голяма игра.

Уилям кимна.

— Е, какво говорят за него? — попитах аз по-уверено. — Какво си чул?

— Не много хора знаят това, слава Богу, но казват, че в кралския двор имало нещо като втори таен двор около сестра ти, в който влизали нейните най-близки приятели, и че в същото време всички те били любовници помежду си. Сър Франсис е един от тях, Уилям Бреретън също. Те са любители на хазарта, прекрасни ездачи, и изобщо мъже, готови да заложат всичко, за да получат нещо, което може да им донесе удоволствие и вълнение. Джордж също е сред тях. Те са винаги около кралицата и нейните покои са мястото на техните срещи, флиртове и забавления. Така че името на Ана също е замесено.

Погледнах през залата към брат си. Той се беше облегнал на гърба на трона на Ана и шепнеше нещо на ухото й. Видях как тя отметна глава назад след интимния му шепот и се разсмя кокетливо.

— Такъв живот би покварил и светец, а какво остава за един младеж.

— Той искаше да стане войник — казах аз с тъга. — Велик кръстоносец, рицар с блестяща броня, който изтребва неверниците.

Уилям поклати глава.

— Ще спасим малкия Хенри от подобна съдба, ако можем — каза той.

— Синът ми ли?

Той кимна.

— Нашият син. Ще се опитаме да му дадем цел в живота, а не да го пилее в преследване на удоволствия. А ти по-добре предупреди сестра си и брат си, че за техния кръг от приятели пълзят слухове, при това от най-лошите.