Другата Болейн

Той погледна бързо към Ана, за да види доколко тя е наясно.

Ана ме погледна въпросително. На нея определено не й беше ясно за какво говоря.

— Сър Франсис е верен приятел.

— Така казва кралицата — опита да се пошегува Джордж.

— Защото тя не знае и половината, за разлика от теб — отвърнах му аз.

Ана застана нащрек.

— Трябва да съм почти съвършена — каза тя. — Не мога да си позволя да дам повод на хората да говорят на краля нещо против мен.

Джордж потупа ръката й.

— Това не е нищо — увери я той. — Не се ядосвай. Става въпрос за няколко разюздани нощи и за малко повечко пиене. Разпуснати жени и високи залози. Никога няма да те злепоставя, Ана, обещавам ти.

— Не е само това — казах аз безчувствено. — Казват, че сър Франсис е любовник на Джордж.

Очите на Ана се разтвориха широко и тя веднага се пресегна към Джордж.

— О, Джордж, наистина ли?

— Категорично не — той хвана ръката й успокояващо.

Тя се обърна към мен с каменно изражение.

— Недей да идваш и да ми разказваш гнусни истории, Мери — каза тя. — Не си по-добра от Джейн Паркър.

— По-добре внимавай — предупредих аз Джордж. — Всяка мръсотия, която полепне по името ти, лепне и на нашите.

— Няма никаква мръсотия — каза той, но очите му не слизаха от лицето на Ана. — Няма и петънце.

— По-добре е да си сигурен в това, което казваш — каза тя.

— Нито петънце — повтори той.

Ние я оставихме да почива и отидохме при останалите придворни, които играеха на обръчи с краля.

— Кой каза това за мен? — попита Джордж.

— Уилям — признах аз. — Но той не е разпространявал слухове. Знаеше, че ще се тревожа за теб.

Джордж се засмя безгрижно, но аз почувствах напрежението в гласа му.

— Обичам Франсис — призна си той. — На света няма по-изтънчен от него. По-смел, по-прекрасен мъж още не се е раждал, и за мен е неизбежно да го обичам.

— Обичаш го като жена? — попитах аз с неудобство.

— Като мъж — поправи ме бързо той. — Това е далеч по-страстно чувство.

— Джордж, това е ужасен грях и той ще разбие сърцето ти. Пътят, по който си поел, е страшен. Само ако чичо ни разбере…

— Ако въобще някой разбере, аз съм свършен.

— Не можеш ли да престанеш да се срещаш с него?

Той ми отвърна с кисела усмивка.

— А ти можеш ли да спреш да се срещаш с Уилям Стафорд?

— Но това не е същото! — започнах да протестирам аз. — Това, за което ти говориш, не е същото! Нищо подобно. Уилям ме обича почтено и истински. Аз също го обичам. Но твоето…

— И ти не си безгрешна, просто късметът е на твоя страна — каза Джордж безмилостно. — Късмет е да можеш да обичаш някого, който е свободен да те обича в отговор. Аз обаче нямам този късмет. Просто го желая, желая и желая; и чакам това чувство да умре.

— Ще умре ли? — попитах аз.

— Би трябвало — каза той горчиво. — Всичко, до което съм се докосвал, се е превръщало твърде бързо в пепел. Защо и сега да не е същото?

— Джордж — казах аз и сложих ръката си на неговата. — О, братко мой…

Той ме погледна с тези неумолими и жадни Болейнови очи.

— Какво?

— Това ще те погуби — прошепнах аз.

— Вероятно е така — каза той безгрижно. — Но Ана ще ме спаси. Ана и моят племенник, кралят.

Лятото на 1533

Ана не ме пускаше да отида в Хевър през лятото, тъй като очакваше бебето си през август. Дворът нямаше да тръгва на обиколка по английските имения и изобщо нямаше да бъде като преди. Аз бях така обзета от яд и горчиво разочарование, че едва понасях да стоя в една стая с нея; ала трябваше да бъда при нея всеки ден, и да слушам нейните безкрайни разсъждения за това какъв точно крал щял да излезе от нейното бебе. Всичко трябваше да се върти около Ана. Нищо не беше по-важно от Ана и нейния корем. Тя беше в центъра на всички събития и нищо друго не я интересуваше. В тази бъркотия дворът не можеше да реши нищо, нито да отиде където и да било. Хенри едва понасяше да е разделен от нея, дори за да отиде на лов.

В началото на юли Джордж и чичо ни бяха пратени във Франция като посланици при френския крал, за да му предадат, че наследникът на английския трон скоро ще се роди и да вземат от него някакви залози и обещания в случай, че испанският император нападнеше Англия заради тази нова обида по адрес на леля му. Те трябваше да продължат пътуването си и да се срещнат с папата, с надеждата така замразените отношения на Рим с Англия да се затоплят. Отидох отново при Ана, за да я попитам дали не можеше да мине и без мен, щом се оттеглеше и започнеше да се приготвя за раждането.

— Искам да отида в Хевър — казах аз тихо. — Имам нужда да видя децата си.

Тя поклати глава. Беше се излегнала в прозоречната ниша на едно легло, което бяха сложили там. Всички прозорци бяха отворени, за да улавят вятъра, който се носеше нагоре по течението на реката, но въпреки това тя се потеше. Роклята й беше стегната, а гърдите й, притиснати от корсажа, бяха подути и я боляха. Гърбът също я болеше, независимо, че лежеше на възглавнички, целите обшити със ситни перлички.

— Не — отвърна Ана кратко.

Тя видя, че аз се каня да споря с нея.